За къртиците от А до Я

За къртицата от А до Я

В народните приказки къртиците са представени като слепи или силно късогледи герои. Това е така, защото битува мнението, че къртицата живее под земята и не вижда. Съществува дори сравнението сляп като къртица.

Това не е съвсем вярно. Къртиците имат много остро зрение, макар и ограничено. Те наистина не обичат да прониква светлина в къртичините, но това е защото според тях някой хищник рови там.

Какво още знаем или не знаем за къртиците? Ще проверим с характеристиките на това животно.

Характеристика на къртицата

Къртицата с латинско название Talpa е род дребен бозайник от семейството на Къртицовите. Европейският и азиатският континент са местата, които им пасват най-добре на начина на живот. У нас животното е широко разпространено, главно от вида Европейска къртица. Има отделни екземпляри и от вида Средиземноморска къртица.

Къртицата е малък бозайник, който можем да срещнем в горските местности, ливадите, пасищата, земеделските земи, парковете е градините.

Всички видове къртици са дребни, с дебела мека, подобна на кадифе кожа. Обичайно тя е черна или сива на цвят. Тялото на животното е малко, крушовидно, но здраво и мускулесто. Имат покрити очи и уши, прилични на малки цепки. Мъжките къртици са по-едри от женските, стигат до 15 сантиметра дължина, а заедно с опашката до към 30 сантиметра. Къртиците тежат до около 120 грама, а женските са още по-леки.

Считат ги за едни от най-здравите и силни животни. Ако човек хване къртица в ръка, трябва да я държи силно, защото тя ще се измъкне и дори ще го ухапе. Ако бъде обърната с муцунка към дупката, тя ще се изплъзне моментално и ще потъне в къртичината.

Европейската къртица, която основно е разпространена у нас, е дребничка, дълга е 11- 16 сантиметра и с къса опашка, само около 2-4 сантиметра.

Най-забележителни са предните крайници. Те са с форма на лопатки, приспособени за копаене и загребване на пръст и с по 5 здрави нокътя.

Къртицата е бозайник със закърняло зрение, но пък има изключителна сензорна чувствителност към вибрации, звуци и миризми.

Начин на живот на къртицата

Къртиците са подземни бозайници и търсят за заселване дълбоката почва, богата на животински видове, с които се хранят. Те са териториални животни и не живеят на групи. Териториите им са много големи и те ги защитават яростно.

Почти цялото им съществуване преминава в почвата. Изключение правят малките, които известно време пред като пораснат живеят над земята, докато намерят подходяща територия за заселване, копане на тунели и наличие на хранителни запаси. По това време много от тях стават жертва на лисиците, белките, поровете, бухалите, мишеловите, чаплите и други хищници.

Къртицата е забележителна с това, че копае дупки, през които изтиква почвата нагоре, правейки я на купчинка. Наричат се къртичини. Големината им е от сантиметри до метри в диаметър. През къртичината животното влиза и прокопава тунели, които се събират в една жилищна мрежа и представляват два вида: повърхностни, които са краткотрайни, и дълбоки. Те могат да бъдат с дължина над километър, а дълбочината им нараства, когато се появи суша или голям студ. Тази особеност са използвали хората в миналото, за да гадаят времето.

Лисиците са врагове на къртиците

Всички видове къртици копаят тунелите си по сходен начин. Те срязват почвата много бързо с удари на силните си, покрити с остри нокти предни лапи, като в това време се подпират на задните. Извеждат пръстта навън през страничен, прокопан преди това тунел. Изкопаната пръст се изнася след отрязването от земята с помощта на предните лапички.

Една къртица е в състояние да изкопае и обърне до 750 килограма почва. Понякога я изхвърлят в отвора, който наподобява могила. Тези могили къртиците изработват най-вече за защита от наводнения при силно напоена почва, както и при големи студове. Под могилите понякога складират хранителни запаси, а също правят гнезда за спане. Могилите се наричат освен къртичини, също и къртича крепост.

Продължителността на живота на къртицата е от 3 до 6 години.

Хранене на къртицата

Живеейки под земята, животното търси почва, богата на животински видове, с които къртицата се храни. Това са червеите, ларвите на насекоми, голите охлюви, бръмбарите и други буболечки, които намират за подходящи за хранителната си диета. Много са активни през есента, когато правят запаси от храна за зимата. Те ловят червеите като ги омаломощават със захапване. Слюнката им съдържа токсин, който парализира червея. Складират ги в специално изработените за целта места. Хранителните им складове са с големина на футболна топка.

За разлика от други, подобни на тях животни като сляпото куче, къртиците не ядат никаква растителна храна. Нито корени на цветя или зеленчуци. Те само разравят почвата и повреждат посевите, но не за да ги ядат, а за да премине оттам тунела на къртичината.

Къртицата е животно, пословично с лакомията си. Всеки ден изяжда храна, която е до или дори над 70 процента от собственото им тегло. Ако бъдат лишени от храна, те умират от глад за по-малко от половин денонощие.

Активни са денем и нощем, като редуват 4 часа почивка с 4 часа активност. През активното си време търсят храна. Активни са когато наоколо е спокойно. Това е рано сутрин или вечер преди залез слънце. Тогава къртицата ловува.

Размножаване на къртицата

Къртиците живеят самотно. Събират се само в размножителния период. Къртиците строят гнезда, които представляват малки, кръгли камери. Те са няколко в тунелите им и служат не само за спане, но и за отглеждане на малките. Гнездото се облицова и изолира с дебел пласт трева и сухи листа, които събират родителите.

Размножават се главно през пролетта, от март, до май. Размножителният сезон обаче е от февруари до юни. Активността идва от мъжките. Те намират територията на женските, за да се чифтосат с тях, но по-късно биват прогонени.

Месец след чифтосването на къртиците женската ражда в гнездото до 8 розови малки. Хранят ги с мляко. След месец -два малките порастват, окосмяват се и са готови за самостоятелен живот. Те излизат на повърхността, за да си търсят място и биват нападани от всякакви хищници. Ястребите, котките, кучетата, невестулките, язовците и бухалите убиват голяма част от тях. Някои малки успяват да заемат празни тунелни системи, но обикновено далече от своите родители.

Къртицата може да нанесе поражения в градината

Вреди от къртицата

Европейските къртици не се считат за преносители на опасни заболявания, макар понякога да причиняват зарази от лептоспироза, адиаспиромикоза и други.

Тези бозайници обаче могат да увредят културните насаждения и селскостопанската техника. Причиняват доста бели и хората от векове се опитват да се отърват от къртицата.

Някои факти за къртицата

Къртиците са родствени животни на таралежа, прилепа и земеровката.

Този бозайник има уникален хемоглобин, който му позволява да рециклира кислород. Благодарение на това може да живее при високи концентрации на въглероден двуокис в тунелите, който би убил всеки друг бозайник.

Къртицата може да изкопае тунел 6 метра за 1 час.

Скоростта на придвижване на къртицата в тунела е 27 метра в минута.

В Европа са известни 20 вида къртици.

В Германия къртицата е включена в Червената книга на застрашените видове.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати