Сервалът е хищник от семейство Котки, който е много красив и през последните години е изключително популярен като домашен любимец в много държави. Добрият характер на сервала и атрактивният му външен вид го правят предпочитан за любителите на екзотични домашни животни.
Произход на сервала
Смята се, че прародителите на сервал са се появили на планетата преди около 50 милиона години и това се е случило в Африка. Днес Сервалът живее в Африка, но е разпространен и в много други места на планетата благодарение на факта, че се е превърнал в домашен любимец. Сведения за опитомяване на сервали съществуват от много векове.
Котката Савана, която е една от най-екзотичните породи, е създадена благодарение на кръстоска между сервал и обикновена домашна котка. Сервалът предпочита да живее в савани, където може да намери храна, но също така ловува и на земеделски земи, където има много гризачи, привлечени от насажденията. На север от Сахара Сервал се среща много рядко. Най-голяма популация сервал има в Танзания, в кратера Нгоро-Нгоро, където се срещат до 40 индивида на 100 квадратни метра. Сервалът предпочита да живее в близост до вода.
Как изглежда сервалът
Сервалът е животно с издължено тяло - то може да достигне до 1 метър дължина, а опашката е дълга до 40 сантиметра. Мъжките стават тежки до 20 килограма, женските - до 18 килограма. Височината на сервала е около 60 сантиметра. Главата на сервала е малка, с уши, които се смятат за най-големите уши сред всички представители на семейство Котки. Крайниците на сервала са много дълги в сравнение с тялото. Козината на сервала е пясъчна или жълтеникаво-кафеникава. По цялата козина има тъмни петна и ивици. Опашката също е с петна и ивици. Коремът е светъл. Съществуват и сервали албиноси, които са с изцяло бяла козина. Върху задната част на големите си уши сервалът има бели петна, които при свиване на ушите демонстрират агресия. Заради приликата си гепарда сервалът често се нарича Малък Гепард.
С какво се храни сервалът
Сервалът е хищник, който се храни с месо. Той ловува късно вечерта, а през деня предпочита да си почива. След като дебне известно време в засада, сервалът атакува плячката си на земята или във въздуха. Понякога се случва сервалът да поиграе с плячката, преди да я убие. Сервалът се храни предимно с гризачи, но също така и с птици, диви зайчета, земноводни, змии, насекоми и риба. Когато се отглежда в зоопарк или като домашен любимец, сервалът се храни с около килограм месо и месни субпродукти дневно.
В домашни условия или в зоопарк храната на сервала трябва редовно да се допълва с млечни продукти, различни витамини и минерали и твърдо сварени яйца. В природата сервалът рядко се храни с мърша, но ако дълго време не е успял да хване плячка, се принуждава да използва за храна трупове на животни и дори на насекоми. Когато се отглежда като домашен любимец, Сервалът не трябва да се храни с гранулирани храни за животни, той има нужда да се храни със сурово месо, както във дивата природа.
Размножаване на сервала
Сервалът става полово зрял около втората си година. Женският сервал се държи като разгонена домашна котка, когато е готов за чифтосване. Както и при котките, сервалът се разгонва няколко пъти в годината. В различните райони, които обитава сервалът, разгонването настъпва в различен период - целта е да се осигури най-добро време за развитие на малките. След любовния период настъпва бременност, която трае около два месеца и половина. Женската ражда веднъж в годината, но може да мине повече от една година, преди да забременее отново. В случай, че поколението загине, женската е готова да зачене отново веднага след това.
Женската ражда до 5 малки в дупки на средно големи гризачи, които са ги изоставили. Женската се грижи сама за малките, които тежат около 200 грама, когато се родят. Майката остава с тях около една година, след което гони мъжките, а малко по-късно и женските, за да станат самостоятелни. Малките започват да се хранят с месо след навършване на около 2 месеца, но продължават да сучат, докато не станат на половин година. Майката ги оставя за дълго време сами, когато ходи на лов, и когато са малки, те са много уязвими за нападение от страна на по-едри хищници.
Факти за сервала
В природата сервалът живее до 12 години, в зоопаркови условия или като домашен любимец може да живее до 20 години. Сервалът лесно се опитомява, ако се отглежда от хора от ранна възраст. В голям апартамент или в къща с двор сервалът ще се чувства перфектно. Тези умни животни лесно се дресират и са много привързани към стопаните си. Трябва да се има предвид, че сервалът обича да играе с вода, така че вазите с цветя и други съдове с вода трябва да бъдат махнати от полезрението на тази красива котка. Сервалът е много игрив и обича да скача нависоко. В природата сервалът може да скочи до 3 метра на високо, когато се опитва да хване птица в полет.
Сервалът може да се опита да атакува човек, само ако малките му са застрашени. В повечето случаи сервалът проявява агресията си към хора в дивата природа, като съска. Сервалът не обича да играе с деца, тъй като се страхува от тях, особено ако игрите им са буйни. По-големи деца обаче лесно се разбират със сервала и стават големи приятели с този екзотичен домашен любимец.
Сервалът обича да виси на въжета и кабели и е голяма вероятността да се задуши, ако го прави в отсъствието на стопаните си. Сервалът лесно свиква да бъде извеждан на повод като куче. Сервалът обича да играе със стопанина си и с удоволствие му носи хвърлена от него топка.
Когато е малък, сервалът не трябва да скача от високо, тъй като крайниците му растат бързо и са много крехки и чупливи.
Сервал лесно се сприятелява с други домашни любимци, ако е израснал с тях. Трябва да се внимава, когато сервалът за първи път се опознава с домашен любимец, който е по-дребен от него, тъй като може да се опита да играе с него като с плячка и да го нарани.
Сервалът е много чувствителен и когато се отглежда като домашен любимец, трудно понася смяната на стопанина си и много страда. Той дори може да откаже да се храни, ако стопанинът му отсъства дълго време.
