Ако трябва да посочим животни, които биха заели челото на класацията за най-симпатични обитатели на дивата природа, това със сигурност ще са сурикатите.
Изправената поза на задни крака е забележителна и предизвиква умиление у повечето любители на животни. Така бързите животни приличат на малки хора. Истината обаче е, че през повечето време те са на четири крака в търсене на храна.
Ако трябва да ги характеризираме с нещо, те не стоят изправени, а винаги копаят. Нито един вид мангусти, към които принадлежат сурикатите, не инвестира толкова значителна част от времето си в копаене.
Битките между смелите малки сурикати и страховитите кобри, детеубийствата в йерархията им са все неща, които разкриват една сложна система от взаимоотношения и начин на живот, които заслужават да бъдат проучени. Те ще ни кажат много за живота в дивата природа.
Къде живеят сурикатите?
Сурикатът с латинско название Suricata suricatta е дребен бозайник от семейството на Мангустовите и обитава малък ареал в западните покрайнини на Калахари в Африка. Наричат животинчето също земно човече, защото се приютява в дупки, които копае в земята и стои като човек на двата си задни крака, за да наблюдава местността наоколо. На езика африканис ги наричат също езерни котки.
Къде живеят сурикатите? Южните части на Намибия и Ботсвана са държавите, които имат на територията си поселища на сурикати. Те предпочитат саванните области, но могат да се заселят и в полупустинята.
В природата има няколко вида сурикати. В зависимост от мястото, което обитават, козината им варира от тъмнокафяво до светлосиво или ярко червено. Сурикатите, които живеят по на юг, са с по-тъмен цвят, докато живеещите в Калахари са по-светлокафяви или оранжеви.
Тези, които живеят в дюните в Намибия и Ангола, имат яркочервена вълна, която се съчетава добре с околния пейзаж.
Външен вид на сурикатите
Сурикатът е всъщност дребна мангуста, която е дълга само 30 сантиметра, като опашката на животинчето е почти колкото тялото, 25 сантиметра. Козината на сурикатите е сива, бежова или светло кафява.
Това, което се забелязва веднага в сурикатите, са тъмните маркировки около очите, които приличат на слънчеви очила. Те ги предпазват от потоците на парещото пустинно слънце. Те служат и като защита срещу хищниците, тъй като така очите на сурикатите изглеждат по-големи и заплашителни.
Самите им очи са големи, с остро зрение, което им помага при наблюдението на потенциални хищници каквито за тях са орлите, чакалите и други.
Ушите на сурикатите са малки, оформени като полумесец. Те са черни и поставени много ниско на главата. Това им помага да чуват отлично. Особеност при тях е, че ушите им могат да бъдат затворени. Докато копаят, те могат да затворят ушите си, за да не прониква прах и мръсотия.
Отличният слух често спасява суриката. Обикновено когато неприятелят се приближава, сурикатът, който стои на пост, дава сигнал за опасност. Тогава всички сурикати се скриват в подземните си дупки. Сурикатите могат да различават звуци като съскането на змиите, виковете на птиците и други.
Козината на сурикатите също зависи от района, който обитават. В по-сухите пустинни места козината им е по-лека. Космите на главата им са по-светли, с изключение на тъмните петна около очите. На гърба си имат хоризонтални ивици, които са тъмнокафяви или черни.
Козината не е в състояние да защити суриката от ниските температури. Затова сутрин или следобед те са обърнати към слънцето, за да се стоплят след студената нощ в пустинята. При безпокойство или уплаха те разрошват козината си.
Сурикатите имат тънка конична опашка, която варира на дължина от 17 до 25 сантиметра. Тя е кафява на цвят, с черен връх. Разликата от другите представители на мангустите се усеща при опашката. Сурикатите нямат пухкава опашка, тяхната е тънка.
Използват я, за да балансират, когато стоят на задните си крака. Също им служи за отблъскване на атаките на змиите, отклонявайки вниманието на змията. С това се избягва фатално ухапване по главата.
Ноктите на езерната котка са дълги и извита, като на предните крака са по-дълги и достигат до 2 сантиметра. Те им помагат да копаят добре. Те копаят почвата, обръщат и камъни в търсене на храна. Изкопават пръст многократно повече от собственото им тегло.
Сурикатите се движат основно на четирите си крака, но могат да стоят изправени само на задните си два крака. Въпреки малкия си ръст от само 30 сантиметра, те виждат далече над хоризонта, търсейки хищници, които ги дебнат.
Често сурикатът се изкачва на високо място и застава прав, откъдето гледката е по-широка. В това положение тежестта на тялото се издържа от двата задни крайника. Те тичат бързо, но на кратки разстояния Максималната им скорост е 30 километра в час.
Предните резци на животинчето са леко огънати, а кътниците са остри, което помага при хранене с различни насекоми.
Заострената муцунка на суриката завършва с мек кафяв нос. Той е много чувствителен към миризмите, които излъчват представителите на една колония, така че друг клан не може да проникне при тях, ще бъдат разпознати по миризмата. По нея сурикатите познават кой член на клана е болен или има малки.
Начин на живот на суриката
Сурикатите съжителстват в колонии с около 40 индивида. Тя представлява едно семейство от доминираща двойка и цялото им потомство, а понякога може да се свържат няколко обединения.
Цялата колония поддържа дупките, в които живеят. Сурикатите са отлични копачи и сами си изкопават местата за живеене, по се случва да заемат дупки на лалугер или на други бозайници.
Всеки член на колонията има свои задължения. Някои стоят на пост и съобщават за врагове. Другите в това време търсят храна.
Те са активни през деня, а нощта прекарват в дупките си, както и дъждовните дни. Големите обедни горещини също биват посрещани на закрито под земята.
Враговете им освен грабливите птици, змиите и чакалите, са и други сурикати. Отделните колонии непрекъснато воюват помежду си за територии и хранителни запаси, като бойните действия са толкова ожесточени, че могат напълно да унищожат някой клан.
Какво ядат сурикатите?
Почти всички храни на суриката представляват насекомите, ларвите на бръмбарите, гъсениците и какавидите от молци и пеперуди, ларви на мухите, термитите, а също скорпионите, щурците, паяците. Ядат и малки гръбначни животни като гущери, земноводни и малки птички. Червеите и яйцата също са част от менюто. Скорпионите, за които много се пише, са около 2 процента от храната на суриката.
Размножаване при сурикатите
Една женска ражда от две до четири малки. За една година двойка сурикати може да отгледа до три потомства от малки. Членовете на колонията, които са близки роднини, си помагат в отглеждане на потомството. Не винаги обаче нещата с раждането на малки минават гладко. Женски от групата често изнасят новородени малки и ги убиват или изяждат пред очите на наблюдатели.
Убийствата и канибализмът обикновено са насочени към близък роднина - племенници, братя, сестри, братовчеди. Това обикновено се случва с малките на подчинена двойка. Тази практика е наистина брутална, но е решаваща за запазване на стабилността в групата и за по-висок шанс за оцеляване на цялата колония.
Що се отнася до битките с опасните кобри, те не са толкова чести, колко се смята. Сурикатът избягва срещата с опасното влечуго, а то също предпочита да не се среща с малките смели мангусти.
