Сред екзотичните за европейците животни се отличава едно, за което се казват, че има лоши маниери. Когато се ядоса, плюе по хората. Този му недостатък е толкова известен, че някои хора знаят само този факт за иначе сладкото и пухкаво животно. Става въпрос за ламата, естествено. И тя наистина плюе, но това е по-скоро изключение, отколкото обичайно поведение на подобното на камила и алпака животно.
Хората, които се грижат за лами, казват, че те са по-привързани към стопаните си дори от кучетата. Този интересен факт и още много други можем да научим, ако се поинтересуваме от забележителния жител на Южна Америка - Ламата.
Произход на ламата
Ако започнем с названието на животното, думата лама, с която го назовават, идва от езика на перуанските индианци. Лама означава буквално овца. Произходът на ламата е от Южна Америка, но всички днес са опитомени и с тях пренасят товари. Най-вече хората, които живеят високо в Андите продължават да ги ползват за тази цел.
Опитомяването на ламата е станало много отдавна, отпреди 3- 5 хиляди години. Това прави симпатичната роднина на камилата едно от най-древните домашни животни в световен мащаб.
За инките и другите индиански народи те са източник на храна, суровина за облекло и помощник при придвижване. Могат да носят товари до 50 килограма. Заедно с алпаката, опитомена 2 хиляди години преди ламата, двете пухкави животни са първите одомашени помощници на човека от животинското царство.
Външен вид на ламата
Независимо, че думата, с която наричат животното, значи овца, ламата е от друго семейство. Lama glama, както е латинското наименование на бозайника, е член на семейството на Камиловите - чифтокопитни бозайници, отделени в разред Мазолестоноги, наречени така заради мазолестите възглавнички при копитото.
Самата лама принадлежи на Камиловото семейство и подред артиодактили, но има значително различие с тях. На ламата липсва истинско копито. Техните крайници са с капузна възглавница върху подметката на раздвоеното копито. Фактически устройството на ходилото ги прави с нещо като двойно копито, като всеки пръст може да се движи самостоятелно. Това за тях е важен инструмент за придвижване по скалистата земя. Те изкачват височини с голяма скорост.
Ламата има дълъг врат, дълги крайници и малка глава.
Ламата е със заоблена муцуна и раздвоена горна устна. Както всички други камилиди има отличителни зъби с развити горни резци, а долните са с нормална дължина. Шията им е удължена, очите им са големи, а ушите - заострени.
Височината на животното достига 120-130 сантиметра в холката и тегло от 70-80 килограма. Заради дългия врат, височината на върха на главата на ламата стига до 2 метра.
Ламата има необичайно високо съдържание на червени кръвни клетки -еритроцити, което означава, че има висок хемоглобин. Това помага на оцеляването им в среда с висока надморска височина.
Стомахът им се състои от три камери. Този факт говори, че те могат да смелят всичко. Ламите са преживни животни като камилите. И като тях могат да плюят.
Тялото им е покрито с гъста и дълга козина. Вълната на ламата варира значително по цвят. Основният е череникаво-кафяв, разреден с бели и жълтеникави петна.
Характер и поведение на ламата
Ламата е стадно и социално животно, което оцелява в група до 20 индивида. Всяка група включва около 6 женски и потомство им. Мъжкият е водач на стадото и агресивно защитава територията си, като води борба за доминиране.
При борбите мъжкият си хвърля върху противника си и се опитва да го събори на земята, като захапва крайниците му и увива дългата си шия около противника. Победеният мъжки е положен на земята с вдигнат врат и опашка.
Подобно на камилите, ламите издават ниски ревящи звуци, с които се предупреждават за опасност. За защита използват ритане, хапане и плюене. Те са със силно развити защитни качества и затова са използвани и като охрана на овцете, козите и конете.
Хранене на ламите
Тези животни са тревопасни. Хранят се с малки храсти, лишеи и планинска растителност. Ядат вечно зелената храстова парастефия, зърнени култури.
Ламите живеят в много сух климат и получават по-голямата част от нужната им влага от храната. Нуждаят се от 2-3 литра вода на ден, а консумираната храна и сено представлява 1, 8 процента от телесното им тегло. Когато ги отглеждат като домашни животни, те ядат същото като овцете и козите.
Размножаване при ламите
Ламите са полигамни животни. Мъжкият събира харем от 5-6 женски на територията си, която брани. Младите мъжки биват изгонени от харема, когато съзреят и образуват стада, но после събират свой харем и територия. Старите мъжки и младите живеят независимо.
Ламите се размножават в края на лятото и началото на есента. Женската лама е бременна 360 дни и ражда по едно малко всяка година. Новороденото следва майка си около час след раждането му. Новороденото е около 10 килограма и постепенно расте на тегло около 4 месеца, а женската го храни с мляко. На две години женската е вече готова да ражда.
Женската се грижи за малкото, осигурява му защита, докато навърши 1 година. Мъжкият оказва само косвена грижа, като защитава територията. Когато млада лама навърши 1 година, мъжкият я прогонва.
Домашните лами живеят до 20 години, в диво състояние животът им е около 15 години.
Значение на ламата за човека
Като домашни животни ламите имат голямо икономическо значение. Плътната, груба, но топла вълна е ценен материал за производство на дрехи. Стрижат ги на всеки 2 години, като от една лама се събират 3 килограма вълна.
На местните индианци филцовата вълна им носи доходи. Освен това използват животните като охрана на стадата от хищници. Във всяко стадо овце или кози присъстват и няколко лами, които предотвратяват нападенията от койоти и диви котки. Те участват и в състезания по голф, където събират много публика.
Има много ферми в Южна Америка, където отглеждат лами. През миналия век масово са ги използвали за пренос на товари през Андите, като са създавали цели кервани от животни, натоварени със стока. Ламата е много издръжливо животно и може да носи товар от около 50 килограма на разстояние почти 30 километра във високите планини. И днес все още се използват с тази цел.
Някои факти за ламата
Ламата не е застрашен вид и е доста разпространена в момента. Има около 3 милиона животни по света, най-много са в Боливия.
Има и неопитомен вид от семейството на ламите. Това е гуанако и днес те живеят сред природата на Южна Америка.
Родното място на ламата е Алтиплано - място в югоизточната част на Перу, както и на запад във високите Анди. Срещат се обаче на територията на Еквадор, Аржентина, Боливия, Перу и Чили.
Ламата не живее в саваната. Такива места не им осигуряват достатъчно храна.
Към рода на ламите се включват още освен дивите гуанако и алпаката.
Основната разлика между ламата и камилата е липсата на гърбица при ламата.
Женските лами не са използвани за превоз, нито ги доят. Те са само за размножаване.
