Наричат камилата корабът на пустинята. Едва ли може да се намери по-точно определение за това уникално животно, което свързваме с безкрайното пясъчно море. Камилата е безценното и единствено средство за придвижване на човека през пясъчните дюни. Тя е помощник за странстващите племена в по-стари времена, без който преходът сред пясъците е немислим. Керваните с камили са представа, която свързва тези животни с дълги пътешествия и приказни приключения. Камилата е помощник, приятел и верен спътник на човека от Древността до днес.
Древните предшественици на камилата
Корените на това търпеливо животно са някъде в Древността и не е трудно да ги открием, но не там, където очакваме, а в Северна Америка, където предшественикът на днешната камила е живял през периода Палеоген в условия, които са били по-меки от сегашните. По-късно се разпространява в по-голямата част на Азия. Опитомени са около 2000 години преди Христа.
Произход на името. Видове камили. Разпространение
Камилата, латинско название Camelus, е род бозайник от разред чифтокопитни, която има отличителна особеност, различаваща я от други видове. Това са мастни отлагания на гърба, които наричаме гърбици. В зависимост от броя на големите отлагания, различаваме двата вида камили - едногърба и двугърба. Има и три изчезнали вида, за които научаваме от фосилите.
Двата вида, които съществуват днес, са опитомени и служат на хората за пренасяне на товари, за камилско мляко и вълна, както и за работа.
Името на камилата идва от арабски и се превежда буквално като красива. Навлизайки в латински и гръцки, се преобразува в нося и превозвам, от корени с това значение в иврит и финикийски.
Името понякога се използва не само за двата вида - едногърба и двугърба камила, но и за камилоподобни животни като алпака, лама и викуня.
Камилите са разпространени в пустините на Земята и по-малко в Азия. Едногърбите са най-вече домашни животни, като има малка популация от подивели. Срещат се основно в Сомалия, Близкия изток, около Индия, Етиопия и в областта Магреб в северните части на Африка. Те са неотделима част от живота на номадите в Африка и както в миналото са източник на храна и транспортно средство. Двугърбите също са одомашени в по-голямата си част, но тяхната популация силно е намаляла, не повече от 1, 4 милиона животни.
Има и на свобода, но те не надвишават бройката от хиляда животни. Двугърбите в диво състояние са предимно в по-студените райони на Китай и Монголия. Подивели едногърби камили има и в централните части на Австралия. За тях се предполага, че са потомци на малък брой подивели животни, които са внесени, за да бъдат използвани като транспортно средство през ХІХ и ХХ век. Популацията им значително е нараснала и достига над милион екземпляра, което представлява вече проблем за властите, тъй като използва ценни ресурси, с които се отглеждат овцете. Предвижда се популацията на австралийската дива камила да бъде намалена.
Характеристика и особености на камилата
Този преживен чифтокопитен бозайник е изключително издръжлив на всякакви тежки условия и лишения. Без вода ти живеят по 2 седмици, а без храна -10 дни, рекорд, на който може да завиди всеки бозайник.
Най-отличителната им особеност е тяхната гърбица. Тя не служи за складиране на вода, а е изградена от мастна тъкан, така че концентрира мастни запаси. Отлагането на мазнини в други части на тялото е съвсем малко, а това има значение за топлообмена. Животното е много пригодно за горещ и сух климат. При недостатъчно храна и вода от мастните натрупвания след метаболитни процеси се отделя вода, което генерира енергия.
Телесната им температура също е много подходяща. Тя варира - от 34 градуса през нощта до 41 през деня и чак след като я подминат, те започват да отделят пот. Потта излиза на повърхността на кожата им, а не на козината и това подпомага охлаждането на тялото.
Ноздрите на камилите пък са с такава структура, че задържат вода при издишване. Те могат в същото време да приемат толкова вода при хранене, че ако липсва живителната течност, те сами са си независим източник на питейна вода.
Козината на камилите отразява слънчевите лъчи и това ги изолира от жаркото слънце. Бъбреците и храносмилателната система са устроени да задържат вода, а урината им излиза като гъст сироп. Изпражненията им са много сухи.
Камилата живее до 40-50 години. Една възрастна камила достига до 185 сантиметра без гърбицата, а с нея височината на животното е респектираща - 215 сантиметра. Самата гърбица е 30 сантиметра. Скоростта, която развиват при бягане е 65 километра в час, когато разстоянията са кратки, а когато трябва да поддържа продължително време по-висока скорост, възможностите на камилата са до 40 километра в час.
Хранене и размножаване на камилата
Камилата принадлежи към тревопасните видове. Сухите, горчивите, солените и бодливи растения са част от храната на камилата. Може да смели всякаква растителност. При липса на растения, тя може да се превърне в мършояд. Изгризва трупове, кожи, кости и всякаква плът. Може да погълне и друга материя - въжета, парчета плат и други.
В дивата природа живеят на стада от 6 до 30 камили. Начело стои възрастен мъжки. Периодът на размножаване е през есента. На третата и петата година те вече са полово зрели. Тогава мъжките са агресивни и хапят, а също и плюят. Това е техният начин на защита, характерен за целия вид. Бременността на женските е доста дълга, трае около 13 месеца, след което се раждат едно или две малки.
Отглеждане на камила
Камилата е отглеждана от човека като отлично товарно животно. Те пренасят тежки товари от незапомнени времена. Една камила може да носи приблизително колкото половината си тегло, дори колкото тежи самата тя, а това са 500 до 700 килограма тегло. Иначе самата тя е около 185 сантиметра висока.
Камилите са участници и в армията, както европейците използват конете за същата цел. Армията ги е използвала и като товарни животни за военни цели.
Камилското месо се ползва за храна от столетия. Някои части на камилата, като гърбицата, се смятат за деликатеси. Месото дълго се обработва топлинно, преди да стане готово за консумация.
Камилската вълна е високо ценена и скъпа, тъй като дрехите изработени от нея са много меки и приятни за носене. Отличен топлоизолатор е.
Камилското мляко е основна храна за номадите, тъй като е богато на витамини, минерали, съдържа малко мазнини и е здравословен продукт. Мляко от камила се дои 4 пъти дневно, но малкото трябва да бъде до майка си, иначе тя не позволява да бъде взимано от млякото.
Болести при камилите
Характерно за камилата е, че е животно, което е непретенциозно и много рядко боледува. Болестта луда крава е най-тежкото инфекциозно заболяване сред популацията от камили. Боледуват животни над 1, 5 години. Заболяването е с висока смъртност при тези кротки преживни животни.
Любопитни факти за камилата
Когато намери вода, камилата може да изпие над 100 литра само за 10 минути.
Противно на очакванията камилите са социални животни. Те обичат да общуват и да търсят храната си заедно.
Камилите се движат със скорост около 10 километра в час, когато се движат, а в галоп тя нараства до 55 километра в час.
По време на пясъчна буря камилата затваря ноздрите си със специални прегради, така че пясъкът да не навлиза в тях.
Камилата е животното с най-висока телесна температура, достига до 48 градуса.
Камилите плюят хората, когато са раздразнени и когато се чувстват застрашени. Това е защитен рефлекс при тях.
