Яванският носорог е най-редкият едър бозайник на Земята. Този вид е изключително силно застрашен от изчезване, тъй като по официални данни от него към момента има живи само между 60 и 70 екземпляра. Зрелите индивиди стигат до 3 метра и половина дължина и над 2 метра височина. Теглото им е между 2.5 и 3 тона. Това са едри животни, подобно на слоновете, бизоните, хипопотамите, жирафите.
Известен е още под името брониран носорог заради кожестите му дипли, наподобяващи ризница. Цветът им е дълбоко сиво, което често изглежда черно. Само мъжките индивиди имат рог - по един в средата на челото. При някои индивиди този израстък е огромен - забелязвани си носорози, чийто рог е бил над 30 сантиметра.
Някога яванските носорози са били широко разпространи – от островите Ява и Суматра, през югоизточна Азия, чак до Индия и Китай. Към момента има известно само едно диво стадо, което обитава природния парк „Уджонг-Кулон“ на о. Ява. През последната година там са забелязани две или три малки, което дава голяма надежда, че все пак вида има шанс да оцелее.
До голяма степен, като причина за изчезването на яванските носорози се смята бракониерството. Рогата на носорозите са много използвани в народната китайска медицина. 1 килограм от ценната суровина се търгува на черния пазар за над 30 000 долара. Освен това местообитанието им постепенно започнало да се разрушава по време на азиатските войни, особено тази във Виетнам. След европейската инвазия, ловът на носорози също избуял.
Въпреки че към момента последното стадо явански носорози живее при естествени условия, оцеляването на вида изобщо не е гарантирано. Дори и в момента те са под риск от бракониерство, а също така страдат от генетични изменения в следствие на големия стрес от унищожаването на естествения им хабитат.
Средната продължителност на живота на яванските носорози е между 35 и 40 години. Те обитават най-влажните зони на джунглата и блата, където намират храната си – обикновено храсти и различни растения. Яванските носорози се движат самостоятелно и избягват срещи с хората.
Когато обаче дойде сезонът на размножаването, те се събират на стада, за да си изберат най-подходящия партньор. Другото, което може да ги събере на едно място е нуждата им през деня да се покриват с кал. Така носорозите се чувстват по-комфортно и им помага да оцеляват в големите жеги. Затова те са забелязвани заедно покрай блата и солени водоизточници, където има достатъчно кал.
Мъжките се движат из големи територии, които маркират като свои прекършвайки клони, оставяйки следи от урина и ровейки из пръстта. Също така те са малко по-дребни от женските.
Самият вид към днешна дата не е добре проучен. За да не стресират допълнително животните, съвременните биолози избягват живият контакт с тях. Наблюдават ги посредством камери за нощно виждане и изследват фекалиите им, за да придобият представа за навиците и храненето на яванските носозори.
Според изследователите бременността на женските носорози продължава около 15-16 месеца, като се смята, че те раждат по едно малко и при нормални условия са способни да го правят само на всеки пет години. Мъжките достигат полова зрялост на шест години, а женските на около четири.
