Слонът е най-голямото животно, което живее на сушата. Слоновете лесно се поддават на обучение, затова се използват в редица циркове по света. Векове наред слонът е помагал на хората при пренасяне на големи товари, подобно на конете, магаретата, катъри и др.
Произход на слона
Слонът се е появил преди около 50 милиона години и по онова време, според археолозите, е обитавал всички континенти, с изключение само на Австралия. Преди хилядолетия са съществували над триста различни вида слонове, но до нас са стигнали само два вида. Това са азиатският, или наричан по-често индийски слон, и вторият вид - африкански слон.
В различните култури слонът е символ на мъдрост. Преди векове броят на слоновете е достигал милиони, но заради добива на слонова кост броят им драстично е намалял. От 1860 година до 1930 година всяка година са били убивани над 100 000 слона заради бивните им. Преди ловът на слоновете е бил труден, но с пристигането на европейците слоновете станали жертва на огнестрелни оръжия.
Днес слонът е застрашено от изчезване животно и е абсолютно забранено той да бъде ловен или убиван. Въпреки това понякога слоновете стават жертва на бракониери, които ги убиват само заради бивните им, от които се изработват сувенири и скъпи бижута. Слоновете се използват в Индия като атракция за туристите, те от векове помагат на индийците в най-различни сфери. За всичко, което е свързано с обучение или работа, става само индийският слон, а Африканският слон е диво и неуправляемо животно. Индийският слон обитава днес Североизточна, Източна и Южна Индия, Бирма, Източен Пакистан, Камбоджа, Лаос, Тайланд, Непал и Суматра. Африканският слон може да бъде срещнат навсякъде в Африка.
Размери и структура на слона
Африканският слон е по-голям от индийския слон. Африканският слон е висок 4 метра, а дължината на тялото му е около 7 метра. Африканският слон тежи 7 тона. Индийският слон е висок 3 метра, тялото му е дълго около 6 метра, а теглото му е около 5 тона. Ушите на африканския слон са по-дълги от тези на индийския слон. Те достигат до метър и половина дължина и са с кръгли краища, а ушите на индийския слон за със заострени краища. И мъжките, и женските слонове имат бивни, като обаче женските имат по-малки бивни.
Това важи само за африкански слонове. При индийските слонове само мъжкарите имат бивни, но понякога се случва и те да се родят без бивни. Африканският слон има много гънки по кожата, а индийският има мъх по кожата си. Африканският е кафяво-сив на цвят, а индийският е по-скоро сив. Гърбът на сфриканския слон е прав и дори леко хлътнал, а гърбът на индийския е изпъкнал. Заради по-късите си и по-дебели крака индийският слон изглежда по-масивен от африканския, който е с по-дълги крайници.
Слонът има много дебела кожа - тя е с дебелина над два сантиметра. Хоботът на африканския слон има два израстъка, които приличат на пръсти, а индийският слон има само един такъв израстък, който е разположен в горната част на отвора на хобота му. С тези израстъци слонът си служи, за да се храни. Африканският слон има 21 чифта ребра, а индийският - само 19 чифта. Африканският слон има 33 прешлена на опашката, а индийският - само 26 прешлена.
Хранене на Слона
Слонът се храни с корени на дървета, трева, плодове, както и с кората на дърветата. Слонът поглъща огромни количества храна. Възрастният индивид изяжда от 130 до 270 килограма храна дневно. За да си намери храна, той е в състояние да измине огромно разстояние. Над 15 часа на ден слонът прекарва в събиране на храна.
Повече от половината храна на слона е трева, листа, клонки, корени, а останалото са плодове, семена и дори цветове на растения. Стомахът му усвоява само 40 процента от това, което той изяжда, затова се налага да запълни липсата в храносмилателната си система с голям обем храна в стомаха си. В зоопарковете често слоновете се хранят с хляб и суха трева, което не е полезно за стомаха на тези животни.
Размножаване на Слон
Половото съзряване при индийския слон настъпва през 20-тата му година, а при африканския слон - след като навърши 25 години. При женските половата зрялост може да настъпи и около 15-тата им година. Мъжкарите също може да станат полово зрели и преди двадесетата си година, но заради по-едрите зрели мъжкари не могат да осъществят чифтосване.
Размножителният процес не е свързан с определен сезон, макар че повечето зачевания се случват в средата на дъждовния сезон. Женските нямат овулация, ако сезонът е сух. Разгонването на женските продължава около 48 часа. Преди чифтосването мъжкарят и женската се усамотяват далече от стадото. Бременността на слоновете е най-продължителна сред всички бозайници - тя трае 22 месеца. До 49-тата си година женските слонове са или бременни, или се грижат за малките си. Те раждат веднъж на 4 до 6 години.
Малкото остава с майка си до следващото й раждане. Женската ражда едно малко, много рядко се раждат близнаци. Новороденото слонче тежи около сто килограма и е високо един метър. То е с къс хобот и без бивни. Слоницата ражда далече от стадото, като с нея стои друга слоница, която й помага. Половин час след раждането малкото слонче вече може да върви само. Докато навърши 4 години, то има нужда от грижите на майка си. За него се грижат и женските, които все още не са достигнали полова зрялост, за да се подготвят за ролята си на майка.
Слончето се храни с мляко до 3 годишна възраст, но може да спре да се храни и след втората си година с мляко. Младите женски остават завинаги в стадото, а мъжкарите го напускат към двадесетата си година, за да не се получат кръвосмешения. Ако младият мъжкар не иска да напусне стадото, той бива изгонен от роднините си и се налага да си търси ново стадо, където да намери нови женски.
Любопитни факти за Слона
Слоновете нямат естествени врагове, но въпреки това в Африка понякога се случва малко слонче да бъде нападнато от лъвове. На някои места в Африка групи лъвове редовно се опитват да атакуват слонове, но рядко успяват, тъй като слонът им отвръща с жестоки ритници, които могат да завършат фатално за хищниците.
Слоновете живеят около 70 години. Те живеят на стада, които се предвождат от най-старите слоници в стадото, които са лидерите в обществото на слоновете. В средата на стадото вървят малките слончета, за да могат да бъдат защитени от хищници. Слонът е единственото животно, за което е доказано, че може да се смее. Слонът е емоционално животно - когато някой слон от стадото загине, другите дълго време скърбят за него.
Слонът има изключително добра памет. Те помнят всички хора, с които са се виждали някога, както и местата, които са посещавали. Затова съществува изразът да помниш като слон. Мозъкът на слона е близък до човешкия и е с много сложно устройство. Слоновете са злопаметни и цял живот помнят, ако някой човек ги е наранил, независимо преди колко време се е случило това. Слоновете са единствените животни в света, които не могат да скачат. Те обаче са много умни и лесно се научават да изпълняват най-различни трикове, затова са голяма атракция в цирковете. Мозъкът на слона тежи около 5 килограма.
Интересен факт е, че хоботът на слона има рецептори за слух. Рецептори за слух слонът има и на краката си, с помощта на тези рецептори той може да усеща звуци от много големи разстояния и по този начин да общува с други слонове.
Въпреки че изглежда доста непохватен, слонът може да развие висока скорост за размерите си - той тича с около 30 километра в час. Слонът спи много малко - на денонощие са му достатъчни 4 часа, за да възстанови енергията си. Слоновете много обичат да се къпят. Те могат и да плуват и са в състояние да плуват без прекъсване над 50 километра.
Слонът е сред най-едрите животни на планетата, наред с кафявата мечка, жирафа, щрауса, крокодила, синия кит, китовата акула и др.
Вреди от слона
Въпреки че не е агресивен към хора, слонът може да се окаже причина за сериозни инциденти. Има случаи, в които слонове са стъпквали хора, когато са били подплашени. Слонът оказва сериозно влияние на екосистемата на планетата, тъй като изяжда големи количества храна и по този начин унищожава много растения. Случва се слонове да изтръгват дърветата заедно с корените и стадо слонове да унищожи цяла гора само за един ден.
