Едно от най-силните и респектиращи с вида си животни в джунглите е лъвът. Рядко друго животно може да убие лъв в двубой. Неслучайно този горд представител на семейството на котките е наричан Цар на животните.
Самото име произлиза от латински. Leon е латинското название за лъв, Panthera leo в буквален превод означава белезникавожълто и навежда на асоциации за външния вид на тази голяма котка.
Произход и характеристика на лъва
Лъвът, латинско название Panthera leo, е едро хищно животно от семейството на котките. Теглото му достига до четвърт тон и това го нарежда на второ място сред големите представители на семейството след тигъра.
Царят на животните е най-високата котка от цялото семейство. Живее 10-15 години в дивата природа, където обикновено загива в някоя от битките, които води за територия, но в плен стига до 20 години. Когато преследва плячката си, той развива скорост от 60 километра в час. Лъвът има мощни крака, силни челюсти, като кучешките му зъби са до 8 сантиметра, с тях разкъсва храната си. Козината му е от светлобежова до жълтеникава или тъмнокафява на цвят. Опашката му накрая завършва с пискюл, а на врата си има грива.
Тези представители на котките имат различия в половете. Женските лъвове нямат грива, както и пискюл на опашката. Много се различават и по социалната си роля, която е строго диференцирана при тях.
Мъжките лъвове тежат около 150 до 250 килограма, но има и екземпляри до 300 килограма. Женските са около 120 до 180 килограма.
Днес лъвът е африкански обитател, среща се и в някои части на Индия. Някога голямата котка е живяла дори в Европа, но днес ареалът е силно ограничен. Лъвът обича пасищата на саваната с разпръснати дървета акация, които му правят сянка. Като всички котки, лъвът прекарва голяма част от времето си в дрямка и излежаване, почти по 18 часа в денонощието той си почива.
През последните десетилетия популацията в Африка е спаднала почти наполовина и това прави вида силно уязвим. Затова по-голямата част от лъвовете живеят в национални паркове, където борбата за територия с хората не е ожесточена, а в нея лъвът е почти винаги е губещ.
Характерно за царствената котка е, че е единственият представител на това семейство, който е социално ориентиран. Лъвовете не са самотници, те живеят на голяма група, наречена прайд, където един до четири мъжки (най-често 1-2 братя), живеят с три до десет женски, които заедно отглеждат поколението си.
Ролята на мъжкарите е да пазят територията и да се грижат за размножаването. Женските лъвове обаче, освен че отглеждат малките лъвчета, почти изцяло се грижат за прехраната. Те ловуват в група, като дебнат из засада набелязаното за жертва животно, преследват го, ограждат го и го изолират от стадото. Ловните умения на това животно са наистина удивителни и са резултат на еволюционното му развитие, което е удивително.
Най-старият фосил от лъв е от 2 милиона години. Открит е обаче изкопаем предшественик на котките отпреди 3, 5 милиона години. Преди около 1, 9 милиона години лъвът се отделя като самостоятелен вид от ягуара, а преди 1, 250 милиона години се отделя от леопарда. Тигърът се е отделил вече по това време. Така всички котки се отделят като самостоятелни видове, каквито ги знаем днес.
Пантера лео съществува като отделна котка преди 1, 8 милиона години и започва да се разпостранява по Земята. През последния ледников период те масово измират в Евразия и Америка.
Видове лъвове
Съществуват 12 съвременни подвида на лъва, но за повечето от тях се предполага, че са произлезли от берберския лъв. Основни разлики има само в гривата им.
Отделните подвидове са и с различия в цвета на гривата и пискюла на опашката. Различават се, разбира се, и на ръст. Индийският лъв е по-дребен от африканските си роднини.
Размножаване на лъва
Размножаването при лъва става в края на сухия сезон. Полово зрели женските стават на 4 години. Чифтосването трае няколко дни, а женската може да се съвокуплява с повече от един мъжки. Добре се размножават и в плен.
Бременността на женската трае около 3, 5 месеца, като ражда от едно до четири малки. Половината от тях не оцеляват.
Преди раждането майката се отделя на усамотено място, изкопава дупка в земята или си намира скрито място сред дървета или камъни. Малките котета се раждат напълно слепи и безпомощни и през първите 6-7 месеца се хранят само от млякото на майката. После тя започва да им дава полусмляна храна. Малките са зависими от майка си през първите 2 години, когато тя ги храни и ги учи на социални умения, основно как да ловуват.
Малките мъжки лъвове биват прогонени от прайда, когато съзреят, за да не застрашат мястото на водача. Те стават скитащи млади мъжкари, докато си намерят своя територия.
Болести при лъва
Както всички котки, лъвовете страдат от паразити, най-често кърлежи, които се впиват във врата, ушите и слабините. Род африканска муха също е опасна, защото предизвиква разранявания по местата на ухапване и води до общо изтощение, заради което измират много от величествените животни.
Лъвът страда и от тении, на които е краен гостоприемник. Най-често получава заразата след консумация на месо от антилопи.
Болестта гана и инфекциозният перитонит пък са болести, от които страдат най-вече животните в плен.
Интересни факти за лъва
Опашката служи на лъва като сигнализатор в различни ситуации.
Когато старият водач е прогонен или убит от друг лъв, той убива всички малки, за да може лъвиците да се разгонят и да се чифтосат с него.
Ревът на лъва се чува на 8 километра разстояние.
Лъвовете са отлични спринтьори, но не стават за бегачи на дълги разстояния. Ако не убият плячката си в първите минути на преследването, те се отказват, защото нямат шанс да я догонят.
Зрението на царственото животно е 5 пъти по-добро от човешкото, а слухът му долавя звуци от над 3 километра.
Лъвът е нощен ловец. През деня спи, надвечер излиза на лов, храни се нощем.
Лъвът пие вода всеки ден, ако намери, но може да изкара 4-5 дни без нея. Необходимата течност си набавя от кръвта и телесните течности на плячката.
Лъвът е почитан във всички култури. В Древен Египет сфинксът изобразява същество с лъвско тяло.
