Природата много пъти ни е показвала, че е най-добрият творец, извайвайки създания, които поразяват с красотата си. Може би най-красивите сред тях са пеперудите. Тяхната ефирност и цветовото разнообразие на крилата са истинско вдъхновение за хората.
Съвършенството е това, към което хората се стремят в много аспекти от ежедневието - като започнем от изкуството и стигнем до бита с производството на материи, подражаващи на лекотата и цветната феерия на пеперудите.
Какво представляват отблизо тези невероятни природни творения и откога датира тяхното присъствие в природата?
Произход на пеперудите
Днес пеперудата се асоциира с феерично създание, обагрено с красиви цветове, което каца на цветята, за да пие нектар с хоботчето си. Преди 200 милиона години обаче нещата са изглеждали по друг начин.
Малките насекоми с шарени крилца тогава са били доста по-големи и са имали хоботчета, с които да пият нектар, но покритосеменни растения още не е имало.
Фосилите, открити при научни разкопки, датиращи от края на Триаса, доказват, че историята на люспестокрилите насекоми, към които принадлежи пеперудата, е по-стара с 70 милиона години. Как са изглеждали тогава пеперудите?
Тези древни насекоми са били покрити с плътни хитинови люспи и са имали мощни челюсти, за да могат да се хранят с твърда храна. Хоботчето не им е служило за да пият нектар, защото цветята са се появили около 160 милиона години по-късно. Целта е била очевидно друга.
Предполага се, че тези хоботчета са им помагали да оцелеят в сухия климат по време на масовото измиране на видове през Триаса.
Тъй като фауната тогава е доминирана от иглолистни, цикасови и гинко растения, хоботчето им е служело да изсмукват сладките капки от тях. И когато цветята се появяват на природната сцена, пеперудите вече са били оборудвани, за да се хранят.
Кога е станало разделянето на подразреди нощни пеперуди към тях молци и дневни пеперуди, не може да се каже с точност.
Характеристика на пеперудите
Освен ценното хоботче, с което се хранят, пеперудите имат две двойки криле, чийто размах е от 55 милиметра чак до 30 сантиметра и са покрити с обагрени в различни цветове люспи. Максималната скорост при полет им е 20 километра в час.
Тези насекоми са типични представители на вида - имат две фасетни очи с по 15 фоторецептори. Зрението им е отлично, но достига едва 4 метра. Всичко, което е по-далече, те виждат размазано. На зрението си разчитат, за да си намерят партньор, както и храната си - цветята.
Установено е, че тези насекоми виждат широка гама от ултравиолетови цветове, невидими за човешко око. Някои пеперуди имат ултравиолетови петна по крилата си, за да могат да се откриват една друга.
Пеперудите са студенокръвни насекоми и се нуждаят от слънчевата топлина, за да могат да летят. Телесната им температура трябва да бъде около 30 градуса. Под нея те стават неподвижни.
Те нямат бели дробове. Дишат през отвори, разположени на корема. Оттам въздухът преминава през дихателна система от тръбички, като през стените им се осъществява обмяната на газове с тъканите. Там те задържат и водните пари, за да се предпазят при суша.
Пеперудите не чуват, но пък са толкова чувствителни към движения, че усещат всяка вибрация.
Част от вкусовите им рецептори се намират на задните им крачета. С тях те опитват дали един лист от растение е подходящ за снасяне на яйца и дали е добър за храна на бъдещите гъсеници.
Продължителността на живота им е от две седмици до месец. Най-дълго живее Лимонницата - цели 10 месеца. Женските са по-големи от мъжките и живеят по-дълго.
Видове пеперуди
Пеперудите са около 180 хиляди вида. Науката ги дели на 127 семейства. Те красят всяка точка на земното кълбо, без Антарктида. У нас се срещат около 3 хиляди вида, от тях 215 са видове дневни пеперуди.
Размножаване при пеперудите
Тъй като принадлежи към насекомите, пеперудата се размножава чрез яйца. Жизненият цикъл преминава през 4 етапа: яйце, гъсеница, какавида и пеперуда.
Насекомото снася яйцата си след чифтосването върху листата на някое растение, като ларвата на различните видове пеперуди може да се храни само с един вид растение, с няколко близки по родство или с различни видове растения.
Монофагите са тези, които пият само от един вид растение, другите две групи са олигофагите, хранещи се от близкородствени и полифагите, които пият нектар от различни растителни видове.
След около 6-7 дни от яйцето си излюпва гъсеница. В началото тя е малка - жълта или светлозелена на цвят. Малката гъсеница сменя кожата си няколко пъти преди да стане възрастна ларва.
Тя се храни с листа и бързо увеличава размера си. Всъщност единствената задача на гъсеницата е да яде. Първото, което изяжда, е обвивката на яйцето, от което излиза. Тя има 7 крака и все още не прилича на пеперуда.
През следващия етап ларвата се увива в пашкул и се прикрепя към някое растение чрез копринена нишка. Това вече е какавидата. Гъсеницата вътре в пашкула се превръща в пеперуда.
Няколко седмици по-късно от пашкула излита малка пеперудка. Процесът на метаморфоза е характерен за всички насекоми и се наблюдава и при пеперудата.
Хранене на пеперудите
Днес пеперудите се хранят само с нектара на цветята. На яйцата обаче са им необходими минерали и соли, за да бъдат жизнеспособни и да предадат успешно гена на следващото поколение. Тези необходими ценни вещества се набавят по различен начин.
В горите на Амазония пеперудите се хранят със сълзите на костенурки, за да си набавят минерали. По други части на света това става от почвата, като пият от калните локви при дъжд. Правят го само мъжките пеперуди, защото складират солите и минералите в спермата си и така увеличават шанса си да ги прехвърлят в жизнеспособни яйца.
Пеперудите и мравките
Жлезите на ларвите на пеперудата могат да отделят секрети, които привличат мравките. Те са техните идеални спасители от хищници и двата биологични вида живеят в пълна симбиоза до излюпването на пеперудата. Някои ларви произвеждат вибрации и ниски звуци. С тях те комуникират с мравките.
Интересни факти за пеперудите
Съществуват отровни пеперуди, които имат способността да атакуват своя нападател при самозащита, но производството на токсични вещества се среща по-често при гъсеницата, където отровата се отделя от жлеза до нападателя през косматата обвивка.
При някои пеперуди хоботчето е недоразвито, защото не се хранят. Те използват натрупаните вещества от периода, когато са били гъсеници. Такъв случай е при вида Нощно пауново око. Това е най-голямата пеперуда в Еверопа.
Размахът на крилата на тази изключително красива пеперуда е 15 сантиметра, но тя живее едва няколко дни, докато създаде ново поколение.
Друг интересен факт за пеперудите е свързан с пеперудата Монарх, която мигрирайки извършва полет, траещ два месеца като изминава 4 хиляди километра.
Такова пътуване правят само пеперудите от ІV поколение, което се ражда за една година заедно с още три, които живеят само по няколко седмици. Мигриращото поколение обаче живее 8 месеца.
Гъсеницата има около 4 хиляди мускула в тялото си.
