Много хора имат проблем с това, че обичат кучета, но имат малко пространство в тесния си апартамент. За тях са мини породите кучета. В същото време обаче те не искат да имат просто куче-играчка, а искат домашен любимец с характер, игрив, весел, забавен, но и безстрашен и енергичен. Тези изисквания се покриват напълно от цвергшнауцерът - малкото куче с голямото смело сърце.
Този представител на кучешкото войнство е наистина прекрасна възможност за семейно куче - леко, пъргаво, игриво, любвеобилно и любопитно- чудесен домашен питомец. То е прекрасно за приятел на малките деца в дома, защото държи да участва във всички игри, тъй като са му интересни и забавни.
И макар да е мъничък, той е живо доказателство на максимата, че размерът няма значение. Пренебрегвайки мини размерите си, мини шнауцерът смело съперничи на големите кучета и енергично защитава своята територия.
Издръжливостта и подвижността изобщо не са му чужди, затова се справя с лекота с всички тренировки. Той пази инстинктите на своите предци- шнауцерите и има нюх на ловец.
Навсякъде, където е весело, забавно, но и важно да бъде, той е там, цвергшнауцерът, кучето, което много често е предпочитано за домашна компания.
Произход на породата цвергшнауцер
Цвергшнауцерът, от немски Zwerg - гном и schnauzer- муцуна е шнауцер джудже и е най-малкият размер служебно куче в света. Произходът му е от Германия. Той е и най-малкото куче сред шнауцерите.
В цял свят има признати 3 цвята за породата: черен пипер и сол, черен със сребрист и бял и черен. Има и някои други, които в САЩ не са признати. Целенасоченото развъждане на породата започва през 1880 година в района на Франкфурт на Майн. На базата на средния шнауцер трябвало да се създаде малко куче, което да съответства на големия си брат.
Малкият размер вероятно е постигнат чрез кръстосване на джуджета пинчери шнауцери. Първият миниатюрен шнауцер е записан през 1888 година.
Малкият първоначално остава в сянката на големите си братя, но след ІІ световна война, когато развъждането му бива насърчено, малкият сладур превзема сърцата на хората и популярността му нараства.
Как изглежда цвергшнауцерът?
Щнауцерът джудже е миниатююрна версия на стандартния шнауцер. Височината в холката му е 30-35 сантиметра, теглото му е 4-8 килограма. Главата му е голяма, с характерна брада и вежди, постепенно стесняваща се от ушите до очите и от очите до носа.
Рошавите вежди подчертават прехода от челото към муцуната. Зъбите му са силни, много бели, с ножична захапка. Ушите му са изправени, подрязани ли не и стоят близо до главата. Лапите са къси, кръгли, събрани на бучка, със силни тъмни нокти и твърда възглавничка. Опашката е поставена високо.
Козината му е много твърда и дебела. Състои се от гъст подкосъм и твърд, добре прилягащ върху тялото косъм. Космите са доста груби, а на челото и ушите са къси, оформят не твърде мека брада и бухнали вежди, които леко висят над очите.
В цветово отношение има както признати, така и не признати цветове, но сред всички се запомнят пипер и сол, черен и сребро с черен.
Характер и поведение на цвергшнауцер
Подобно за всички представители на групата на шнауцерите, цвергшнауцерът е будно и пъргаво куче, което лесно се подчинява на команди. Не е дружелюбен към непознати, но е умен и винаги готов да бъде полезен. Не е агресивно куче, в никакъв случай не е плах.
Това джудже е типичен представител на породата, но с по-скромен растеж. В този растеж се крие заслугата му, но и трудностите, които среща. Голямото куче при него живее в малко тяло и оттам идват някои проблеми.
Хората, които купуват този мъник, трябва да са наясно, че ще получат всички специфични характеристики, които са присъщи на шнауцерите. Това са бдителност към другите и желание да защити собственика си.
Изключително живо, умно, бдително куче, понякога упорито, но дружелюбно - това е същността на миниатюрния шнауцер. Това е малък сноп от енергия, иска да е постоянно зает. Да се излежава мързеливо на дивана не е неговата същност. Затова се нуждае от много игри, разходки, тичане и никога не му е достатъчно.
Цвергшнауцерът е повече от спортно семейно куче в мини формат. Той е изключително бдителен и е подходящ за пазач, защото съобщава веднага за всяко присъствие наоколо.
Хранене на цвергшнауцер
Шнауцерът няма специфични само за неговата порода хранителни нужди. Храната за мини шнауцери в търговската мрежа е напълно подходяща за него.
Добрата хранителна диета за това животно, както за всяко куче, се състои от 70 процента месо, 20 процента зеленчуци и 10 процента ориз. Мокра или суха храна е избор, който прави стопанинът, според нуждите и предпочитанията на своя домашен питомец.
Поддръжка на цвергшнауцер
Здравословният живот за домашния любимец включва и адекватна грижа за него. При цвергшнауцера това е малко по-широко обхватно. Грубата козина на породата изисква по-енергично и често разресване, както и подстригване до 4 пъти годишно. Брадата трябва също да се реже редовно и да се проверяват ушите, очите и ноктите. Не предизвиква обаче алергии, независимо че е доста космато куче.
Обучение на цвергшнауцер
Добрата социализация и правилно обучение са предпоставка за хармонично съществуване с миниатюрното кученце, защото то обича да доминира. С възрастта то трябва да опознае колкото може повече животни, предмети и шумове. Това е начинът да се научи да се справя с различни ежедневни ситуации.
Тези кученца са много чувствителни и реагират разрушително на грубости или насилие. Те разглеждат тренировките като вид игрови урок и обичат да участват, ако им се предлага разнообразие.
Те са и отличен придружител и надеждна защита срещу взломни кражби, ако са обучени за такава дейност, която им приляга. При обучението трябва да се помни, че това куче е склонно да се подчинява на тези, които са по-умни, по-смели, по-бързи и по-добри.
Здравен статус на цвергшнауцер
Някои от често срещаните проблеми със здравето при тази порода са свързани с черния дроб, алергиите, боледуват също от диабет, епилепсия и кожни проблеми. Породата е склонна и към затлъстяване. Затова умереното хранене е важно, както и осигуряването на много движение и разходки.
Някои факти за породата цвергшнауцер
Породата на цвергшнауцера има неочаквано древна история, още от ХІV век. Най-напред кучето е ползвано като ловец на плъхове, а после е изпълнявало и друга работа във фермите. Днес живее добре както на село, така и в града.
Това са стайни кучета, в кучешка колибка ще се чувстват зле, защото ще бъдат лишени от общуване с хората.
Понякога се изтъква фактът с лошо поставените уши на цвергшнауцера. Неправилно висящите уши обикновено са наследствен признак. Компактните размери нямат нищо общо с интелигентността на мини шнауцера. Това му помага при обучението и улеснява максимално стопанина. Рядко има нужда от професионална помощ при запомняне и изпълнение на команди. Не бива да се подценява инатът на мини кученцето, който е характерен за всички представители на шнауцерите, и желанието да се наложи.
