Едно от спиращите дъха природни събития в света е миграцията на диви животни, която обхваща територията на Кения и Танзания. Концентрацията на антилопи гну в това велико преселение е зрелищна.
Представлява стадо от почти 2 милиона екземпляра между резерватите Серенгети и Масай Мара. Преминават милиони животни и зрелището е едно от съвременните чудеса на света, според специалистите.
Величественото сезонно преселение на животните е известно още като Световна купа в дивата природа. Главни герои са антилопите гну, а те са впечатляваща по брой популация, която предизвиква интерес.
Класификация на гну
Гну е вид антилопа и научното название на вида е Connochaetes. Те са едри африкански антилопи от семейство Кухороги. Роднини са не само с други видове антилопи, но и с овце, кози и говеда.
Думата гну идва от езика на местните народи и наподобява мученето, което издава животното.
Видовете антилопи гну са два - черен, наречен още белоопашат и син, известен още като ивичест, а също и белобрад. Те са местни видове за Африка.
Фосилите показват, че двата вида са се разминали преди около милион години. Синият остава в първоначалния си обхват и се променя много малко в сравнение с предшестващите видове, докато черният се променя повече като адаптация към откритите си местообитания на юг. Най-очевидният начин за разграничаване на двата вида са различията в оцветяването им и в начина, по който са ориентирани рогата им.
Холандски заселници първи откриват гнуто през около 1700 година на път за вътрешността на Южна Африка. Поради приликата си с дивите говеда, ги нарекли див вол или гну. Синият представител е известен от около век по-късно, около 1800 година.
Между двата вида е възможно да се получи хибрид и потомството е плодородно, но има някои неблагоприятни аномалии, свързани със зъбите, рогата и кости в черепа.
Как изглежда гну?
И двата вида гну са сивкаво-кафяви копитни животни, наподобяващи говеда. Мъжките са по-големи от женските. И двата пола имат по-тежки предни части в сравнение със задните. Имат широки гърди, големи глави, които са с четвъртита форма, и широка муцуна. На главите и на двата пола се наблюдават средно дълги рога, извити навътре.
Гнутата се отличават с дългите си стройни и здрави крака, рошави грива и опашка. Най-фрапиращите разлики са в ориентацията и кривината на рогата им и цвета на кожата им.
Мъжкото синьо гну в рамото е високо 150 сантиметра и тежи около 250 килограма., докато черното е високо от 111 до 120 сантиметра и тежи около 180 килограма.
При женските сините гнута са с височина при рамото 135 сантиметра и тежат около 180 килограма, докато черните са 108 сантиметра и тежат 155 килограма.
Рогата на двата вида са извити, но правят различни извивки и си личи разликата в начина на огъване.
Черното гну е с кафяво оцветяване на гривата и космите по други части на тялото, което варира до кремаво на опашката, а синьото гну е сиво на цвят с ивици, като може да има синкав блясък.
Разпространение на гну
Синьото гну живее в голямо разнообразие от местообитания, включително горски и тревни площи, докато черното предпочита основно открити пасища.
В някои райони синьото гну мигрира на дълги разстояния през зимата, докато черното не го прави.
Могат да живеят до 40 години, макар че средно изкарват до 20 години в дивата природа.
Обитават предимно равнините и откритите гори на Африка, на юг от Сахара. Ареалът на черното гну е Южна Африка до Лесото, въведен е и в Намибия. Откритите пасища, равнини, но и стръмните планински райони, а също и по-ниските вълнообразни вълнообразни хълмове на височина до 2150 метра са места, където може да се види това гну.
Синьото гну е родом от Източна и Южна Африка, Кения, Танзания, Ботсвана, Замбия, Свазиленд и Ангола са държави, където може да бъде наблюдаван вида. Това става в ниски тревни площи в равнините. Савани с ниски храсти акация, от която се хранят, Районите, където е средно влажно, са предпочитани. Както гъстите храсти, така и открити площи, но залесени са място на обитаване.
Начин на живот на гну
Антилопите гну се водят мигриращи животни. Истината обаче е, че не всички са мигриращи. Сините са както мигриращи, така и заседнали. В някои екосистеми са заседнали, но в най-известните, например Серенгети, са мигриращ тип.
Те мигрират на дълги разстояния. В края на дъждовния сезон го правят заради липсата на вода в сухия сезон. Когато сезонът на дъждовете започне отново, те се връщат обратно. Фактори, влияещи на миграцията, са също хранителните ресурси, хищниците и съдържанието на фосфор в тревите. Той е решаващ елемент за всички бовиди, особено за кърмещите. Затова те търсят тревата с най-високо съдържание на фосфор.
При миграцията се наблюдава ниво на организация, което не може да бъде постигнато от други животни. Това е един вълнообразен фронт и се предполага, че той е резултат от решения на местно ниво. Те притежават това, което се нарича интелигентност на рояка, при което животните преодоляват препятствията като едно.
Размножаване на гну
Тази антилопа не образува постоянни двойки и по време на чифтосване мъжките установяват временни територии, където се чифтосват с женски като ги привличат към територията си. Мъжките защитават територията си и привличат женските в края на дъждовния сезон, когато животните се хранят добре.
Гестационният период е 250 до 260 дни. Новороденото тежи около 21 килограма и се изправя на крака в рамките на минути. Този факт е важен за оцеляването им.
Групите женски с малките живеят в районите, установени от мъжките. Когато групите се обединят, съотношението на мъжки към женски е по-голямо, тъй като женските предпочитат райони с по-малко мъжки. Така женските доминират в тези райони. При наличие на повече мъжки има по-висока смъртност заради лова.
Хранене на гну
Основно храненето на гну се състои от сочна млада трева, достигаща на височина до 10 сантиметра. Много високите гъсталаци не са им по вкуса и затова предпочитат пасищата на зебрите и вървят след тях, тъй като се открива достъпа до ниска трева.
Необходима им е до 4-5 килограма трева и те пасат до 16 часа на ден или преживят. При липса на трева стадото може да се храни и с листа от храсти и дървета, но това е крайна мярка в любими пасища. Необходима им е и много вода и затова стоят близо до сладководни басейни. Играят помежду си и правят кални бани около водопоя.
Враговете на гну
Крокодилите и леопардите са естествените врагове на гну. Хиените и лъвовете също често нападат гнуто.
Тъй като е трудно гну да бъде нападнато успешно през деня, хищниците ги атакуват и нощем. Тогава са срамежливи и беззащитни и при нападение се получава паника.
Всичко, което остава след пиршеството с убито гну, отива при лешоядите. Затова тези животни са важен компонент от хранителната верига.
Бракониерите и местните хора също са заплаха за антилопата, тъй като месото, кожата и рогата са цел на нападенията.
