Хиената е хищник, който е известен с неприятните звуци, които издава - те напомнят човешки смях. Хиената от векове е свързвана само с отрицателни емоции, но тя всъщност е един от природните санитари, заедно с лешоядите, орлите, опосумите, койотите и чакалите.
История на Хиената
Прародителите на съвременните Хиени са се появили на планетата ни преди повече от 20 милиона години. Хиената е била смятана за ужасяващо създание през вековете и биолозите не смятали за необходимо да я изучават. Едва през 1984 година е бил открит Център за изучаване на Хиените. Хиените почистват саваната от мъртви животни, като по този начин предпазват останалите животни от зарази. Петнистата Хиена, Кафявата Хиена и Земният Вълк живеят в Африка, а Ивичестата Хиена се среща както в Африка, така и в Азия. Хиените предпочитат да живеят в савани и полупустини.
Характеристики на Хиената
Хиените представляват семейство, в което влизат четири вида - това са Петнистата Хиена, Ивичестата Хиена, Кафявата Хиена и Земният Вълк. Хиената е едро животно. Дължината на тялото на Хиената варира от 50 сантиметра при Земния Вълк до 150 сантиметра при Петнистата Хиена. Теглото на Хиена е от 10 до 80 килограма. Петнистата Хиена достига до 80 сантиметра височина, останалите видове са по-ниски. Всички видове Хиени имат големи глави с доста голяма уста и изключително мощни челюсти. Крайниците на Хиената са с различна дължина - предните са по-дълги, задните са доста по-къси. Заради това Хиената изглежда така, сякаш постоянно прикляква, докато върви.
Крайниците на Хиената завършват с големи лапи, които са с дълги тъпи нокти. Козината на всички видове Хиени е груба на пипане и дълга, само Петнистата Хиена е с къса козина. Различните видове Хиени са с различно оцветяване на козината. Петнистата Хиена е със сиво тяло и кафеникави петна. Ивичестата Хиена е с тяло, което е със светлосива козина, тя е с тъмна муцуна и черни райета по цялото тяло. Кафявата хиена и Земният Вълк са с кафеникав цвят на козината. Уникално за Хиените е устройството на тяхното тяло - женските имат и мъжки полови органи, които не се използват. И мъжките, и женските Хиени изглеждат еднакво, те се различават само по това, че мъжкарите са по-едри. Заради факта, че женските имат допълнителни мъжки полови органи, Хиената е била смятана векове наред за животно-хермафродит.
С какво се храни Хиената
Хиената се храни не само с трупове. Хиените са всеядни животни. Те изобщо не са претенциозни по отношение на храната. Изключение прави само Земният Вълк, който предпочита да се храни с насекоми, а не с трупове на животни. Хиените са нощни животни и предпочитат да излизат на лов през нощта, но ако са били гладни дълго време, ловуват и през деня. Хиените предпочитат сами да уловят плячката си, но никога не подминават мърша. Петнистата Хиена е сред най-опасните африкански хищници. По време на лов тя развива до 60 километра в час. Петнистите Хиени ловуват заедно и смело се нахвърлят върху големи животни. Глутницата с лекота атакува Зебри, Антилопи, Биволи и дори Жирафи. Когато имат възможност, Хиените убиват Лъвове, Леопарди, Гепарди. За разлика от повечето хищници, Хиените не убиват жертвата си, а се хранят с нея, докато тя е все още жива. Хиените се хранят и с различни видове растения.
Размножаване на Хиената
Допълнителните органи на женската се дължат на повишено ниво на тестостерон. В кръвта на бременната Хиена той се повишава десетки пъти, за разлика от всички други бременни бозайници, при които се увеличава женския хормон - естроген. Женските се много агресивни и според биолозите това се дължи на високите нива на тестостерон.
Хиените нямат определен сезон, през който се размножават, те се чифтосват през цялата година. Бременността на женската трае 100 дни и тя ражда до три малки. Преди да роди, женската изкопава дупка, в която ражда малките си. Всички бременни женски правят дупките си в близост една до друга. Хиените се раждат черни на цвят, с отворени очи, с добре развити зъби и още в момента на раждането си са доста зли.
За да се преборят за повече мляко, те се хапят много лошо още от новородени и според учените вина за това има отново тестостеронът. След като минат една-две седмици от раждането им, малките се научават да живеят заедно, без да се бият прекалено много. Хиените стават зрели животни едва след третата си година и дотогава са винаги близо до майка си. Около три седмици след раждането си те започват да излизат от дупката си. Малките на Хиената стават често жертва на едри хищници, най-вече Лъвове.
Понякога малките загиват от зъбите на друга Хиена, тъй като отделните глутници водят битки за територия. Хиената храни малките си с мляко в продължение на 20 месеца. Майката се грижи много добре за малките си и когато отива на лов, оставя други Женски Хиени, които да наглеждат малките. Пазачите, които имат собствени малки, в повечето случаи се справят добре с работата си, но ако майката бъде убита по време на лов, те никога няма да нахранят чуждото малко.
Любопитни факти за Хиената
Хиената има много неприятна специфична миризма. В допълнение към това Хиените много обичат да се търкалят в полуразложени останки от животни, които намерят. Най-вероятно те правят това, за да прикрият собствената си миризма и да не дадат възможност на жертвите си да ги надушат отдалече. В глутницата на Хиените всички се отнасят с уважение към този, който е успял да прикрие най-добре миризмата на тялото си с миризма на разложени животински останки.
Хиените имат изключителна устойчивост към вредни микроорганизми. През 1987 година при епидемия от антракс в Луангва загинали над 4000 Хипопотама, а Хиените изяли останките им, без самите те да се разболеят. Мощните челюсти на Хиените раздробяват не само месото и костите на мъртвите животни, но те също така поглъщат козината, рогата и копитата им. Затова в африканската савана няма скелети на мъртви животни.
Ивичестата Хиена и Земният Вълк водят самотен начин на живот, а Кафявата и Петнистата Хиена живеят на глутници. Кафявата Хиена живее с около петнадесетина други Хиени, а Петнистата Хиена - с около сто други Хиени. В глутниците на Хиените съществува строга йерархия. Животните, които не са сред лидерите, са длъжни да се подчиняват на тези, които са доминиращи. Мъжкарите имат по-нисък статут от женските. Глутницата е предвождана винаги от най-опитната женска Хиена.
Хиените общуват помежду си с различни видове звуци. Те ръмжат, издават подобни на човешки смях звуци и вият.
Въпреки негативното отношение на хората към Хиените, тези животни могат много лесно да бъдат обучени и дресирани. Има случаи, в които хора намират малките на Хиена и те се държат със стопанина си като кучета. В зоопаркови условия Хиените се отнасят миролюбиво към хората.
Хиените са много добри бегачи. При опасност те могат да тичат с над 65 километра в час и да поддържат тази скорост на разстояние от 5 километра.
Интересен факт е, че след като се нахранят, Хиените се отдават на дълга дрямка, но преди това се заравят в рохка земя. Хиените много обичат да се въргалят в кал, в прах, а също така и да се хвърлят в дълбоки локви с вода.
Древните гърци са смятали, че Хиената е свързана с дявола. Според легенди за този хищник, било достатъчно Хиената да стъпи върху сянката на човек, и той не можел да мърда и стоял като хипнотизиран, докато другите Хиени не му се нахвърлят и не го убият. Сред митовете за Хиените, които са били опровергани едва през осемдесетте години на миналия век, е бил и този, според който Хиената сменя пола си до десет пъти на нощ.
Вреди от Хиената
Хиената убива малките на гигантските котки - Лъвчета, Гепардчета и Леопардчета. Когато майките на тези животни са на лов, Хиените ги унищожават. Затова винаги, когато Лъв или друга гигантска котка срещне самотна Хиена, тя я убива веднага. Лъвовете и другите гигантски котки не могат да понасят близостта на Хиените.
Хиените избягват да са в близост до човешки селища, но ако отдавна не са се хранили, могат да се опитат да нападнат селскостопански животни и дори да атакуват човек. Ако Хиената е ранена, тя става изключително агресивна и се опитва да убие всичко живо, което ѝ се изпречи.
