Таралежът е горско животно, известно с острите си бодли, които му служат за предпазване от хищници. Таралежите са много полезни, защото унищожават змии. Напоследък стана много популярно да се отглеждат мини таралежчета като домашни любимци.
История на таралеж
Таралежите са се появили преди повече от 15 милиона години. Съвременните таралежи обитават Западна Европа, Русия, скандинавските страни, Нова Зеландия и Алпите. Таралежи се срещат дори в Сибир. Таралежите предпочитат места с много широколистни дървета и храсти. Таралежите винаги избягват прекалено гъсти гори и блатисти местности. Таралежите предпочитат да живеят на поляни и в храсталаци. Таралежът харесва високите тревисти растения, както и корените на стари дървета, където се крие от естествените си врагове. Това са лисиците, совите, дивите прасета, кучетата, котките, враните, язовците и поровете.
Характеристики на таралеж
Таралежът е дълъг от 23 до 31 сантиметра и тежи между 700 и 1200 грама. Интересното е, че теглото му варира от сезона. През пролетта той тежи най-малко, а през есента е най-тежък. Муцунката на таралежа е издължена и много подвижна. Носът му е заострен и постоянно е влажен като на кучетата. Очите на таралежа са кръгли и черни. Ушите му са съвсем малки и са заоблени. Опашката на таралежа е около 3 сантиметра. Таралежът има 36 зъба, като 20 от тях се намират на горната челюст. Върху горната част на главата таралежът има ивица, която не е покрита нито с козина, нито с игли.
Иглите, които са с дължина до 2 сантиметра, покриват главата, гърба и страните на таралежа. Тези игли са кухи и са пълни с въздух. Възрастните таралежи имат по над 6000 игли. Годишно таралежът сменя една на всеки три игли. Върху главата и коремчето си таралежът има гъста груба козина. Лапите му са с остри нокти. Задните му крака са доста по-дълги от предните. Козината на муцуната и коремчето варира от жълтеникаво бяла до тъмно кафява. Иглите на таралежа са кафеникави, през тях минават тъмни ивици.
Грижи за домашен таралеж
Препоръчва се в дома си да гледате мини таралеж, който се купува от зоомагазин. Ако вземете таралеж от дивата природа, той се чувства много зле. Паркетът и балатумът не могат да заменят тревата и земята за горския таралеж, израснал сред природата. Такъв таралеж ще тормози и стопаните си - той е активен през нощта и постоянно ще тича из стаите. Ако го сложите в кутия или аквариум, много скоро горският таралеж ще престане да се храни.
Ако си купите мини таралежче, може да го гледате в специална клетка. Вътре дори може да се сложи колело като за хамстер, но с твърда основа, за да се предпази животното от травми. В краен случай може да се използва колело за морски свинчета. То трябва да е с диаметър от 25 до 35 сантиметра. Не трябва да се слага в клетката на таралежа плат, сено или трева, тъй като крачетата му са много тънки и крехки и ако около тях се омотае суха трева или конец, той получава сериозни травми. Единствено подходяща за постилане е сламата. В клетката на таралежа трябва да има камъни и клони, за да точи той ноктите си и те да не прорастват.
В клетката трябва да има кутия с пълнеж, който се използва за котешките тоалетни. Тази кутия се чисти всеки ден. Не се препоръчва да оставяте таралежа си да се разхожда из дома ви без надзор, тъй като тези малки животинки обичат да прегризват кабели. Таралежите, които живеят в домове, не спят зимен сън. Не се препоръчва дори мини тарележче да се гледа в аквариум. Понякога от устата на таралежа излиза пяна. Това се случва, когато попадне на обект със силна миризма. Пяната, която излиза от устата на таралежа, животинката използва, за да се намаже и да неутрализира чуждата миризма.
Хранене на таралеж
Таралежът е всеяден, той се храни с всичко, което намери. Таралежът обича насекоми, а също така и техните ларви. Освен това яде дъждовни червеи, стоножки, пчели, оси, бръмбари, охлюви, паднали плодове, плъхове, мишки, жаби, змии, гущери, малки птички, мърша, яйца, гъби, ядки, моркови. Докато търси храна, таралежът може да измине до 3 километра за една нощ. Той е доста лаком и за една нощ може да изяде храна, равна на една трета от теглото му. Таралежът обича мляко, но не се препоръчва да му се дава краве. Добре е да давате овче или козе мляко на таралежа, докато е малък.
Когато порасне, таралежът не трябва да консумира мляко, защото страда от стомашни разстройства. Таралежът може да се храни със суха или консервирана храна за котки или кучета, която не трябва да съдържа риба. Сварено пилешко, пуешко или заешко месо, нарязано на ситно, е подходящо за таралежа. Всички видове плодове са любими на таралежа. На таралеж, който се гледа вкъщи, не се дават охлюви, тъй като те обикновено страдат от белодробни паразити. Обикновено след изяждане на охлюв таралежът се заразява също. На таралеж, който тежи от 700 до 900 грама, са необходими 100 грама храна дневно.
Любопитни факти за таралеж
Таралежите издават най-разнообразни звуци - те кихат, сумтят, ръмжат, хъркат и тракат със зъби. Таралежът е активен само в тъмните часове. През деня той се крие и спи, като се свива на кълбо. Той прави гнезда в храсти, дупки, изоставени бърлоги на едри гризачи. Гнездото му е с диаметър 20 сантиметра и е застлано с мъх и листа. Таралежът е самотно животно и контактува с другите само по време на размножителния период. Мъжките са агресивни един към друг и си пазят територията. Те се бият заради женските и се хапят и използват острите си игли в битките.
Таралежът тича много бързо - до 3 метра в секунда. Той може да скача, да плува и да пълзи. Зрението му е доста слабо, но обонянието и слухът му компенсират това. Пулсът му през лятото е 180 удара в минута, е по време на зимния сън е от 8 до 20 удара в минута. През есента таралежът запушва входа на гнездото си и изпада в зимен сън от октомври до април. През това време температурата на тялото му е 1. 8 градуса.
Женската на таралежка ражда веднъж в годината. Тя е бременна 50 дни и ражда от 1 до 10 голи слепи розови таралежчета, които тежат по 20 грама. Няколко часа след раждането таралежчето се покрива с меки бели игли, които са стотина и след два дни стават тъмни. След 40-я ден от живота си таралежчетата започват да се грижат сами за себе си.
Таралежът е много устойчив на отрови. Ако бъде ухапан от пепелянка, той умира едва след третия час. Лисиците успяват да се справят с иглите на таралежа, като го търкалят до вода, където таралежът не може да е свит на кълбо.
Таралежите помагат на собствениците на зеленчукови градини, тъй като унищожават вредните насекоми, охлювите и гризачите. Въпреки че в детските книжки таралежът винаги се изобразява, покрит с различни плодове и гъби, това не съответства на истината. Таралежът не пренася храна, като я набожда на иглите си. Той изяжда всичко, което намери.
За таралежа е важно да набави достатъчно мазнини за зимата, тъй като ако тежи под 500 грама през октомври, той може да загине, докато спи, защото организмът му няма да има достатъчно енергия, че да издържи до април. Понякога се случва таралежът да се събуди по-рано, ако температурата вече е достигнала до 15 градуса. Това е много опасно, тъй като при следващо застудяване животинчето може да загине.
Таралежът се грижи за почистването на иглите си, като ги хваща с дългите средни пръсти на предните си лапи. С тях обаче не може да премахне кърлежите и бълхите, които го атакуват. Коремчето си таралежът облизва всеки ден като котка.
Заболявания при таралежите
Таралежите понякога нападат кокошарници и унищожават яйцата. Понякога могат да убият и малките пиленца. Таралежите понякога пренасят сериозни заболявания като салмонелоза. Те имат много бълхи, както и кърлежи. По този начин те пренасят много заболявания, от които страдат хората.
Докато върви в тревата, таралежът събира десетки кърлежи с иглите си. Той няма как да премахне кърлежите от тях. Дори има такова понятие като таралежо-час - то отразява колко кърлежа събира върху иглите си таралежът за един час, докато върви. Това понятие се използва от биолозите, които проследяват навиците на таралежите.
