Ние, хората, знаем много са кучетата и котките. Имаме доста информация за птиците и другите животни, с които съжителстваме или са обект на лов и развъждане, но твърде малко се интересуваме от едно от най-невероятните създания на нашата планета.
А животинският свят е пълно с изненади, които могат да учудят не само средностатистическият човек, но и учените. Доказателство за това е животното, което можем с право да определим като едно от най-интересните. Това е язовецът, наричан още бурсук.
Язовецът е един от най-популярните бозайници в централните части на нашия континент, но начинът му на живот е тайна за мнозинството хора, защото по-голямата част от живота му протича под земята. Поради тази причина животното е силно късогледо, а този факт е намерил широко отражение в народното творчество. Макар че приказките представят язовеца като саможивец, това не е вярно. Бозайникът е дружелюбно животно, което живее в семейни общности и обича да бъде сред себеподобни, а това изключва изградения от фолклора образ на навъсен грубиян, който си е самодостатъчен. Представите за язовеца могат да бъдат променени с познаване на неговия начин на живот.
Външен вид на язовеца
Язовецът е средноголямо животно с набито яйцевидно тяло. Задната му част е по-висока и по-масивна. Главата му е голяма, с удължена муцуна. На цвят главата му е бяла, с две надлъжни и широки тъмнокафяви ленти, които минават през бузите му, докато главата отдолу, гушата, тялото и краката му са черни.
Краката на язовеца са къси, с по пет пръста всеки и завършват с дълги и много здрави нокти. Стъпва на цяло стъпало, заради което не може да бяга бързо. Тялото му достига на дължина до 1 метър, опашката му е къса, от 15 до 30 сантиметра. Високо е около 30 сантиметра и тежи около 20 килограма.
Козината му представлява четина със сребристосив цвят. Мъжките са по-едри, но ясно полово разграничение по цвят няма. По гърба козината е дълга и твърда, оцветена в жълтеникаво, в долната част е на райета в бяло и черно в горната третина.
Местообитание на язовеца
Язовецът, с латинско название Meles meles, е представител на семейството на поровете. Може да се срещне във всички части на нашия континент, в Мала Азия и някои райони на Близкия изток. Среща се и на наша територия.
Язовецът се среща навсякъде из Европа, но не и в най-северните части, където е прекалено студено.
Той не се качва над горната граница на гората, което означава, че не ходи над 1800 метра надморска височина. Обитава перваза на гората и откритите пространства. Обича обработваемите площи, засети с различни култури, които може да яде.
Поведение на язовеца
Симпатичният бозайник е нощно животно. Живее в дупки, наречени язовина. Тя има огромно разклонение от тунели, дълги до 10 метра и на дълбочина до 3 метра, където отглежда и малките си.
Язовците живеят на колонии, но винаги като отделни семейства. Големината на колонията зависи от запасите храна в района. Понякога в един район се наблюдават няколко групи животни. Начело на групата стои доминиращ мъжки, който прогонва всеки пришълец. Членовете на една група се обозначават със секреция от жлезите.
За да търсят храна, животните изминават големи разстояния, но винаги маршрутът им е един и същи. Ако районът е богат на храна, те не се отдалечават на повече от два километра от бърлогата. През размножителния сезон мъжките изминават големи разстояния, за да търсят женски.
Интересни са следите, които оставя. Той стъпва на цяло стъпало и ноктите се отпечатват винаги ясно през пръстите. Дължината на стъпката на предните крака достига до 8 сантиметра, а ширината до 6, 5 сантиметра. Крачката му е около около 25 сантиметра, а разстоянието между отпечатъците, оставени от левите и десните крака е около 15 сантиметра. Следата му е толкова характерна, че не може да се сбърка с друг бозайник.
През зимата той изпада в състояние, подобно на хибернация. Събужда се напролет, когато слънцето напече земята и снегът се стопи. Тогава е измършавял и търси много активно храна, за да възвърне теглото си. Ако зимата е топла, също може да се събуди преждевременно.
Язовецът е много чисто животно. Жилището си, изкопано със силните предни крака и яките нотки, той поддържа в идеален ред. Дори изпражненията си заравя в специално изкопани тоалетни ямички пред дупката. Възможно е да зарови някои от тунелите на язовината, ако се случи непредвидено обстоятелство там.
Язовец може да бъде прогонен от дома си само от лисица. Тя има навик да се настанява през зимата в някой от лабиринтите на язовината и разхвърля навсякъде мръсотии и остатъци от храна.
Хранене на язовеца
Храненето на язовеца е доста разнообразна, има предимно растителен произход. Много обича зърнени култури, когато са в зрелостта си. Яде и всякакви плодове. От почвата изравя също насекоми, гризачи, меки корени, обича и клубените на растенията. Яде яйца, малки пиленца и всичко, което успее да улови.
Понякога яде мърша. Любима храна за язовеца са му земните червеи, нищо че е силно и голямо животно. В тихите и влажни есенни нощи язовецът може да прекара по 10 часа в търсене на земни червеи.
Тъй като обича царевица, тикви, дини, грозде и плодове, той нанася доста вреди на селското стопанство. Тъй като не вижда добре, в търсенето на храната си разчита най-вече на обонянието и на слуха си. На лов излиза обикновено привечер.
Размножаване на язовеца
Размножителният период при язовеца не е твърдо определен, но е между април и юни. Бременността на женската продължава от 200 до 350 дни. Малките обикновено се раждат през пролетта на следващата година, март или април. Новородените са на брой от 2 до 6, по-рядко 8. Отначало са слепи, проглеждат след 20 дни. Когато пораснат, малките язовци се заселват близо до възрастните и така формират поколения. Половата зрелост при този вид настъпва на 2 до 3-годишна възраст.
Язовецът и хората
Човекът е единственото живо същество, враг на язовеца. В естествената си среда той няма опасни неприятели, макар за такива да се смятат лисицата, чакалът и скитащите диви кучета.
Язовецът е ловен обект и хората го преследват заради козината му, от която се правят най-добрите четки за бръснене и рисуване. Залагат се капани и се ходи на лов за този горски обитател и от ловна страст.
При лов на лисици в Англия често запушват входовете на язовината, за да пресекат пътя на преследваната лисица. Язовците възстановяват входовете си, но природозащитниците смятат, че по този начин се нарушава циркулацията на въздуха в леговището и това смущава хранителния режим на обитателите.
Човек може да наблюдава язовеца най-добре привечер, когато напуска леговището си, за да търси храна. Трябва да се провери дали пред входа има утъпкана пътека, следи от лапи или прясно разровена пръст. Ако се скрие добре и има късмет, човекът скоро ще види един нос, който се подава от дупката и души въздуха за опасност. Ако въздухът е чист, ще се покаже и самото животно.
Интересни факти за язовеца
Месото на младите язовци става за храна и е вкусно.
Лойта се използва за медицински цели.
Отнасят язовеца към вредния дивеч и затова е разрешен за лов.
На 6-ти октомври се отбелязва ден на язовеца.
