Miau.bg»Статии»Животински Свят»Диви Животни»Какво е задължително за знаеш за белките?

Какво е задължително за знаеш за белките?

Какво трябва да знаете за белките

За хората, които имат вила, къща или сграда, граничеща с гората или планината, и отглеждат кокошки в стопанските си постройки, е добре позната срещата с едни умни, пъргави и съобразителни хищници. Става въпрос за белките. Нанесе ли се такъв хищник в дома, той трябва да се отстрани веднага, защото с времето ще става все по-трудно.

Всички птици в дома ще бъдат изядени, както и яйцата. Набезите на този хищник продължават до последното изядено яйце и последната останала жива птица. А после неканеният гостенин ще избяга. Затова борбата с белката е важен момент за хората, отглеждащи пернати в дворовете си.

За целта е важно да се идентифицира хищникът, защото белката не е единствен зловреден натрапник за хората, отглеждащи пилета. Такива са също невестулката, порът, златката, все дребни, но пъргави хищници от семейство Порови.

На външност те си приличат, нравът им също е сходен, и е важно да се познават добре и различават, защото разликите в биологията и навиците им могат да помогнат в борбата с някой от тези вредители. Затова е нужно да се познава най-едрият от тези хищници - белката.

Характеристика на белките

Макар че е най-едрата сред сходните представители на семейството на Поровите, белката се определя като дребен хищник. Латинското наименование на малкия вредител е Martes foina. Принадлежи на голямото семейство на Поровите, водещи разнообразно съществуване. В различните краища на страната ни я наричат също Кокарджа, Конада или Самсар.

Животинчето е доста сходно с друг представител на поровите, наричан златка, но е по-едро от нея. Белката е дълга до 55 сантиметра, най-дребничките екземпляри са с 15 сантиметра по-къси. Опашката на хищника с остри зъби е цели 30 сантиметра. Теглото на белката е малко, само 2-3 килограма. Това я прави пъргава и бърза.

Тялото на белката е издължено и тясно, затова то се промъква лесно през всякакви тесни дупки и пространства. Краката в сравнение с тялото могат да бъдат определени като къси. В замяна на това е отличен спринтьор на къси разстояния

На гърлото си белката има раздвоено бяло петно, което стига чак до лапите. Носът на животинчето е светлокафяв на цвят, а очите са тъмни, почти черни. Има малки и заоблени уши и дребни, но изключително остри зъби с мощна челюст.

Белка

Тялото на зверчето е покрито с гъста и пухкава козина, сивокафеникава на цвят. Горният слой е твърд, но под него има мек подкосъм, който е и по-светъл, сивожълтеникав. Върху стъпалата белката няма козина и това я отличава от златката, с която иначе много си приличат външно.

Разпространение на белките

Ареалът на това животно е доста широк, като най-много предпочита европейския континент. Може обаче да се срещне белка и в Азия. Животинчето намира своето място и в друг континент от северното полукълбо - Северна Америка. На американска земя е внесена като източник на ценни кожи.

В природни условия белката обича да се заселва на скалисти места, близо до едри камъни, които служат за добро прикритие. Интересен факт е, че може да бъде забелязана дори до 4 хиляди метра височина.

Това животинче не се бои от хората, твърде любопитно е и може да намери място за себе си дори в някой обособен парк или градина, докато си търси храна.

Начин на живот на белката

Белката е интересно животно. Тя често си прави жилище в близост до хората. Нанася се на тавана на къщата или в някоя барака на двора. Какво друго трябва да знаем за начина на живот на белката? Ако е в гората, леговището на животинчето може да бъде открито в хралупата на някое дърво, защото белката се катери много ловко.

Независимо къде ще избере да живее белката, никога не отнема чуждо жилище, нито използва изоставено от друго животно.

Тъй като е нощен хищник, белката спи през деня в жилището си или се крие някъде, където си е устроила удобно място, постилайки го с косми, мъхове или мека перушина.

Нощем хищникът излиза на лов. Жертвите биват нападани на светлината на месеца, но през лятото, още привечер белката може да бъде видяна как безшумно се стрелка, дебнейки жертвите си.

Белка в гората

Зверчето е самотно живеещо, освен в моментите на чифтосване. Това се дължи на факта, че става въпрос за териториален хищник, който охранява и маркира своята територия, простираща се до 210 хектара. Белката всеки ден обикаля границите на владението си и ги маркира, за да очертае докъде е позволено да стигне натрапник. Белката не се доверява на собствения си вид и избягва себеподобните си.

Хранене на белките

Белката не е придирчива с храната и може да задоволи глада си дори с мърша или отпадъци, но все пак предпочита прясното месо. Това животно е ловец и в лова му влизат както гризачите от рода на мишките или дори прилепите, така и новородени зайчета, жабите, червеите, насекомите, даже ларвите.

Малко странен е фактът, че белката яде пресни горски плодове през лятото, но все пак предпочита да се промъкне близо до хората и да напада всичко пернато. Като се започне от врабчетата, кокошките и пилетата, пуйките, гълъбите, домашните зайци и пресните яйца. Те спадат към обичайната храна на белката.

Размножаване при белките

Размножителният период при белките е през лятото - юли и август. За правото на чифтосване мъжките водят битки помежду си. Битките за размножаване при белките са сериозни и нанасят не само травми, могат да завършат и фатално.

След чифтосване женската запазва семенната течност на мъжкия в тялото си. Затова малките се раждат следващата пролет. Самата бременност обаче е само месец.

Този избор на време е добър начин да се осигури по-добра възможност за поява на поколението, което ще му даде възможност за оцеляване. Женската белка ражда най-много четири малки, които са напълно безпомощни, защото се появяват голи и слепи. След месец те проглеждат, а след два месеца малките белки се хранят вече сами. Преди това майката ги кърми.

Борбата с белките

На всеки стопанин на птичарник е известно, че белката е особено свирепо зверче. Тя убива не само тези пилета, с които ще се нахрани, но и всички, които успее да достигне. Тъй като изяждат и яйцата от гнездата на домашните птици или изпочупват тези, които не успеят да изядат, те са особено неприятен вредител.

Белка на дърво

Тъй като не са защитени от закона поради голямото си количество, за разлика от златките, те са разрешени за отстрел, а борбата с белките стопаните на пилета водят чрез капани или с помощта на фирми за борба с вредителите.

Първите признаци, че белка се е нанесла в къщата, е трополенето по тавана и керемидите на покрива. Зверчето трябва да се идентифицира и да се предприемат незабавни действия при наличие на домашни птици, защото белката е в състояние да унищожи всички пилета само за една нощ.

Като начало, трябва да се закрият всички дупки около птичарника, защото белката е в състояние да мине през всяка дупчица не само на постройката, но и от вратичките или покрива, защото е отличен катерач. А след това трябва с примамки и капани да се обезвреди или да се повикат специалисти, които да се справят с проблема.

Някои факти за белката

Името на белката идва от бялото петно на гушата, което се разклонява към предните крака, както е и при златката, където петното е жълтеникаво.

Кожата на белката е ценен ловен трофей.

Белката обитава цялата територия на нашата страна и може да бъде срещната както в планината, така и в ранината.

Белката и златката оставят еднакви следи, защото и двете зверчета са с голи стъпала.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest