Златката е красив дребен горски хищник с пухкава козина, който се среща в цяла Европа, а също така в различни части на Азия. Златката е част от екосистемата на много гори, но е застрашена от изчезване, тъй като красивата й козина я прави обект на лов.
История на Златка
Смята се, че прародителите на Златка са се появили преди около 40 милиона години. Днес Златка може да се срещне и в България - предимно в източните части на Стара планина, но също така и в Пирин и Рила. Тя се среща предимно в гъсти широколистни и иглолистни гори. Златката е разпространена от Британските острови до западната част на Сибир, а на юг може да се срещне от Средиземноморието до Кавказ. В Исландия и северната част на Скандинавия Златка не се среща. Златка може да се срещне и на скалисти места, но само ако в подножията им има много дървета. Златка избягва пустите и каменисти местности, тъй като там няма къде да се скрие.
Как изглежда Златка
Златка има издължено тяло със сравнително къси крайници. Дължината на на Златка може да достигне до около 58 сантиметра, дължината на опашката обикновено е над 20 сантиметра. Златка тежи не повече от 2 килограма. Козината на Златката е кафеникава, с жълтеникаво петно на гърлото, откъдето е и наименованието й, тъй като то прилича на златно. Златката сменя козината си два пъти - през зимата косъмът е дълъг и копринен на пипане, през лятото е по-къс и по-груб. Това горско животинче има козина и по лапите си, която се появява само в студените месеци. Опашката на Златката е много пухкава и дълга. Лапите и върхът на опашката са почти верни. Носът на Златка е тъмен, ушите са малки, с триъгълна форма, но заоблени, с жълта ивица. Муцуната на златка е с триъгълна форма. Челюстите са много силни, с остри зъби. Всяка лапа на Златка има остри извити нокти, които й помагат да се катери по дърветата.
С какво се храни Златка
Златката е всеядна, но предпочита дребни гризачи. Тя се храни също така и с катерици, птици, яйцата им, жаби, горски охлюви, насекоми и дори с мърша, подобно на лешоядите, чакалите и хиените. Златка яде различни видове ядки и плодове, които намира в горите. Ако намери кошер на диви пчели, Златката го разрушава, за да изяде меда, без да се страхува, че ще бъде ужилена. Когато излива на лов, Златката издебва жертвата си, и след като й се нахвърли, и я убива със силно ухапване зад врата, след което я замъква в хралупата си. Когато започне есента, Златката събира запаси за зимата, които крие на различни места, обикновено в хралупи по дърветата. Често малки таралежи стават плячка на Златка, която успява да се справи с тях въпреки острите им игли. През лятото има седмици, в които менюто на Златка се състои на повече от 30 процента от плодове.
Размножаване на Златката
Златката е самотно животно, мъжките и женските контактуват само по време на размножителния период, който продължава от началото на юни до средата на август. Женската ражда веднъж в годината, като използва за свой дом стара дървесна хралупа. Ако усети, че потомството й е застрашено, тя го пренася на друго място или го изяжда. Когато малките поотраснат, майката излиза на лов и през деня, и през нощта, за да ги храни. Малките излизат от хралупата, след като станат на 2 месеца.
Интересен факт е, че бременността на Златката може да трае около година. Това се получава заради задържането на развитието на ембрионите, като не е ясна причината за това. В повечето случаи женската ражда едва през април. Когато се родят, малките са дълги около 10 сантиметра. Те остават с майка си няколко месеца, след което част от малките я напуска завинаги, за да завладее свои териториални участъци, а поне едно от малките остава цяла година с майката. Излязат ли веднъж от хралупата, те следват майка си навсякъде, което много затруднява ловуването й. Златките стават полово зрели на около 15 месеца, но обикновено започват да участват в любовните игри, когато навършат 2 години. Мъжкарите се бият заради женските, но когато няма разгонени женски, мъжкарите не се бият заради територия, а просто се опитват да избягват подобни срещи.
Любопитни факти за Златка
Опашката на Златката й служи за запазване на равновесието, когато това малко животинче скача по дърветата и когато се катери по тях. Златка може да направи скок между дърветата, който да е около 4 метра дълъг. Когато се катери по дърветата, Златка може да обръща лапите си на 180 градуса. В природата Златка може да живее до 11 години, в зоопаркови условия може да достигне до 18-годишна възраст.
В древна Русия козината на Златка се е ценяла толкова много, че дори играела ролята на парична единица. Златка се ориентира най-добре, като използва слуха си, тъй като обонянието и зрението й не са особено развити. Златката живее в изоставени хралупи на катерици или в гнезда на хищни птици. Но Златка ги използва само през деня, когато си почива, защото късно вечерта и през цялата нощ тя търси плячка из гората.
Златка маркира територията си с помощта на специален секрет, който се отделя от аналната й жлеза. Това се прави както от мъжкарите, така и от женските. Територията на мъжкаря е винаги по-голяма от територията на женската. През зимата Златка рядко излиза от леговището си и предпочита да се храни с това, което е успяла да натрупа като запаси през есента.
Враговете на Златката са лисиците, вълците, рисът, ястребът и бухалът. Когато някой хищник я подгони, тя се спасява, като се катери по дърветата. Въпреки че е записана в Червената книга, Златка продължава да е жертва на желанието на ловци да се сдобият с красивата й козина. Ловът на Златка се прави с кучета, които я карат да се катери по дърветата и ловецът я уцелва, което поврежда козината в повечето случаи. Това, че това красиво животно изчезва от планетата, не спира бракониерите. Те я ловят също така и с мрежи, за да не повредят ценната й козина.
Вреди от Златка
Златка избягва да се доближава до къщите на хората, но ако е прекалено гладна, в студените месеци може да се опита да нападне домашни кокошки и фермерски патици. Това обаче може да се случи само ако Златка изпитва много силен глад.
