От древността до днешно време хората с ужас слушат как вълците вият към Луната, когато има пълнолуние, а тъмните им силуети се очертават върху светлия й диск. В средните векове всеки вълк, който е бил видян да вие по пълнолуние, бил убиван, защото се смятал за върколак.
Много хора мислят, че вълкът вие силно по време на пълнолуние, защото по този начин иска да всее страх сред конкурентите си, а и сред хората в околните населени места. Това обаче изобщо не е така. Вълците не вият само когато има пълнолуние, а винаги, когато навън е нощ.
Вълците вият, защото това е основният им начин на общуване, особено когато трябва да изпратят посланията си на по-големи разстояния. Когато вие, вълкът споделя със своята глутница дали наоколо има плячка, и евентуално вика глутницата на едно място.
С помощта на воя вълците също така разказват на останалите - както от своята глутница, така и от другите - какви промени са настъпили в броя на членовете. След години изследвания на различните начини на виене на вълците е установено, че те дори съобщават дали в глутницата са се родили малки.
Много често младите вълци вият, защото са се загубили, и след като чуят познато виене в отговор, успяват да се ориентират и да си намерят глутницата. В противен случай те се превръщат във вълци единаци и стават много опасни.
Рядко се случва вълкът да вие, за да предупреди, че е готов да напада дори и свои. Това може да се случи, ако малките вълчета са били убити и не е ясно от кого. Тогава родителите побесняват и обикновено вълкът вие заедно с вълчицата. Докато вият, вълците вдигат муцуните си нагоре, за да може воят им да се разпространи на възможно по-голямо разстояние. Точно заради тази характерна стойка на горските хищници хората са решили, че вълците вият към Луната.
Понякога вие накуп цялата глутница. Това се случва, когато наближат нови претенденти за територията на глутницата. По този начин виещите вълци ги предупреждават, че ако прекрачат границите на територията им, ще последва смъртоносна атака.