Вълкът е едно от най-популярните горски животни. Той е известен като санитар на гората, тъй като унищожава предимно слабите и болни животни. Въпреки това се случва да се налага отстрел на вълци, ако станат прекалено агресивни.
История на вълка
Смята се, че прародителите на вълците са обитавали Земята още преди 38 милиона години. Вълци се срещат по цялата планета. Те обаче винаги са били преследвани от хората, защото атакували селскостопанските животни, когато нямало достатъчно храна в гората. Затова на много места се стигнало до повсеместно изтребване на вълците. В края на XVII век в Англия, Франция, Холандия, Дания и Белгия вълците били унищожени напълно.
Няколко хиляди екземпляра от тези животни обитават САЩ и Канада. В европейските държави също се срещат вълци. Но най-много вълци живеят в Русия - броят им надвишава сто хиляди. В Япония вече не съществуват вълци. В държавите, в които тези хищници вече не могат да се срещнат в дивата природа, те са част от атракциите в зоопарковете. В природата вълците предпочитат да живеят в гори, но не такива, които са прекалено гъсти. В тях те не могат да са нащрек постоянно заради намалената видимост.
Стандарт на вълка
Мъжките вълци могат да достигнат до 50 килограма. Рядко се срещат едри животни, които се приближават към 80 килограма тегло. Женските са по-изящни, те тежат между 32 и 45 килограма. Вълците се развиват до 3-годишна възраст, дотогава те са си кутрета. Колкото по-студено е мястото, където живее вълкът, толкова по-едър става. Най-едрите екземпляри се срещат в Аляска и Сибир. Височината на вълка е от 65 до 85 сантиметра. Външно вълкът напомня много на куче. Това, което е характерно за вълка, е тясната му муцуна и издължените очи. Ушите на вълка са триъгълни и изправени.
Гръдният кош на вълка е много добре развит, крайниците му са мускулести и силни. Очите му са жълтеникави на цвят. Понякога те са червеникави, а много рядко се раждат вълци с ярко сини очи. Козината на вълка има гъст долен слой, заради което понякога животното изглежда доста по-едро, отколкото е всъщност. Главата му е украсена с пухкави бакенбарди, които стърчат настрани. Цветът на козината варира от сив и сребрист до бял, черен и червеникав. Опашката е дълга и с много козина.
С какво се хранят вълците
Вълците са хищници и се хранят с месото на уловения от тях дивеч. За един ден вълкът може да изяде до 10 килограма месо. Каквото не е изядено се крие, като се заравя на скришно място за няколко дни. Но по принцип на вълк, който се храни редовно, са му достатъчни 2 килограма месо дневно. Вълкът се храни със диви зайци, елени, лосове, сърни, диви прасета, гризачи. Ако няма достатъчно храна, вълкът може да премине за кратко и на растителен режим, но това го изтощава.
Вълкът може да хване птица, която тъкмо излита от земята. Случва се вълците да се хранят с лисици, с неотровни змии и с жаби. Понякога вълците нападат селскостопански животни. Освен това вълкът яде и мърша, и това е част от функциите му на горски санитар. Когато няма достатъчно храна, вълкът може да яде насекоми, за да си набави необходимите протеини. През лятото вълкът може да напада бохчи с дини и пъпеши, тъй като му е необходимо да си набавя необходимото количество вода.
Вълците ловуват групово, освен ако не са единаци. Ролите на всички в груповия лов са строго разпределени - има вълци, които подгонват плячката, и такива, които я атакуват. Често вълците успяват да съборят много едро животно, само защото са успели да го изтощят с дълга гонитба.
Заболявания на вълка
Болестите по вълка са изучени не особено добре. Но най-често разпространената сред тях е бясът, характерен за кучетата и пренасян предимно от лисици. Друго разпространено сред вълците заболяване е трихинелозата, с която те се заразяват, след като се хранят с месото на заразени диви прасета. Сред заболяванията, които могат да атакуват вълците, са кожни инфекции, проблеми с носа и ушите, а също така и със сърдечно-съдовата система.
Любопитни факти за вълците
Много често се случва ловци да приютят малките на вълчица, която е била убита по време на лов. При добро обучение вълкът може да се превърне в истински домашен любимец. Все пак обаче не трябва да се забравя, че заради гените си той е хищник. Но има случаи, в които малките вълчета стават членове на човешко семейство, защото са приети като истински кучета. Вълците са много лоялни същества, те са силно привързани към другарите си в глутницата. За да покажат нежните си чувства, те търкат муцуните си една в друга.
Опашката на вълка има допълнителна функция - тя изразява неговите чувства. Ако опашката на вълка е вдигната нагоре и краят й е леко подвит, това означава, че вълкът е напълно уверен в силите си. Дружелюбно настроеният вълк е с опашка, която виси надолу, но краят й е навит нагоре. Когато вълкът държи опашката си подвита, това означава, че или изразява симпатиите си към друг вълк или вълчица, или е уплашен.
Когато вълкът усеща опасност, той се държи като кучето - ушите му отиват назад, той се озъбва и показва челюстите и езика си. Отношенията между вълците в глутницата са много интересни. Въпреки че има много млади вълци и вълчици, право да се чифтосват имат само алфа вълците - тези, които са с най-добри гени и са доказали правото си да имат поколение с много битки. Въпреки това се случва и други вълчици от глутницата да родят, но тогава за малките не се полагат грижи от всички членове на глутницата и за тях отговаря само майката. Това намалява шансовете им за оцеляване.
Когато младите мъжкари поотраснат, някои от тях напускат глутницата и стават единаци, други изчакват времето, в което да докажат, че са готови да водят глутницата. Вълкът и неговата вълчица, които остават заедно до края на живота си, могат да подчинят цялата глутница, ако се обединят. Така могат да изземат властта от съществуваща лидерска двойка. След това е необходимо само от време на време да хвърлят по един смразяващ поглед на подчинените си, за да напомнят кой командва в глутницата. След като властта на новата двойка е установена, всички членове на глутницата идват да ги поздравят, като с присвити уши се доближават до тях и внимателно и леко захапват муцуните им.
Интересен факт е, че в някои държави вълците се ловят с помощта на парченца плат. Тези парченца, които са с произволна форма, се закачат за дълго въже. С него се заобикаля периметърът, в който се предполага, че се намира вълкът. Трептенето на парчетата плат кара вълка де не се осмелява да прекрачи границата, определена от въжето. Това се дължи на факта, че животното се стресира от появата на нещо ново, което му мирише на човек, и вълкът се опитва да избегне срещата с ловците, макар че постига обратния ефект.
Една от най-младите породи кучета - чехословашкото вълче куче, е създадена с кръстосване на немски овчарки с карпатски вълци. Така се появява новата порода, която носи почти всички гени на вълка и външно не се различава от сивия горски обитател.
Вълците не само вият, те ръмжат, скимтят, дори лаят. Със звуци те не само общуват в ежедневието си, но могат да предават съобщения на свои събратя на голямо разстояние. Според учените вълците могат да предадат съобщение с точното местонахождение на ранен вълк. Интересен факт е, че обонянието на вълка е много силно развито - това му помага да намери плячката си на километри разстояние. Вълкът може да различи около 200 милиона нюанса на различни миризми.
Вреди от вълците
Най-често вълците нанасят вреди на ловните стопанства, като убиват елени, сърни, диви прасета и друг дивеч, предназначен за отстрел от посетителите на стопанството. Случва се вълк да нападне селскостопански животни, но това най-често се получава, когато някоя овца изостане от стадото. Но понякога изгладнели вълци нападат цяло стадо. Тогава те убиват не само животните, които смятат да изядат, а толкова, колкото могат да убият. Вълците избягват да доближават хора, затова биха приближили до обор, за да го нападнат, само ако от много дълго време не са намирали никаква храна. Много рядко са регистрирани случаи, в които вълк е нападнал човек.
