В тропическата гора на два големи острова - Калимантан и Суматра, бродят все още някои екземпляри от единствените едри азиатски човекоподобни маймуни. Това са орангутаните. Названието идва от малайски език и означава горски човек. Отлично намерено название, тъй като това са едни от най-близките роднини на човека.
Само преди 47 години тези маймуни са били към 5 хиляди на двата острова, а днес наброяват едва около 200 екземпляра. Бракониерите ги избиват, защото ориенталската кухня цени месото им като деликатес. Печалната статистика сочи, че днес в зоопарковете живеят повече животни, отколкото на свобода. Орангутанът е вписан в Червената книга на застрашените видове и зоолозите алармират, че тези наши близки родственици ще изчезнат от Земята, ако спешно не се вземат всички мерки за защитата им.
Орангутаните трябва да останат, защото са истинският господар на горите в тази част на света. Човекоподобните маймуни не нападат никога първи, но не се колебаят да отвърнат на всеки, който го направи. Силата им е пословична и се дължи не толкова на високото им около метър и половина тяло, колкото на теглото им и най-вече на силните им ръце. С тях могат да задушат питон и да разчекнат устата на крокодил.
Туземците, които са съжителствали с тях на островите, вярват в легендата, че някога орангутаните са били хора, но са превърнати в маймуни заради светотатството си. Струва си да научим повече за близкия до нас биологичен вид.
Класификация на орангутана
Орангутанът, с латинско название Pongo, е род човекоподобна маймуна, близък родственик на човека. Човекоподобните, Hominidae, са голямо семейство от разреда Примати, към който принадлежи и човекът.
Горските хора, както ги наричат малайците, са единствен съвременен род на подсемейството Ponginae.
Към тази група се включват Суматренският орангутан, Борнейският орангутан и още един представител - Pongo Tapanuliensis.
Ако към тях се прибавят двата измрели представители на вида орангутани - гигантопитекът и сивапитекът ще се получи пълната картина на рода.
Външен вид на орангутана
Орангутанът е род арбореална маймуна, която изпъква пред другите с по-високото си ниво на развитие. Това човекоподобно се бърка често с африканския му колега, също добре развит тип антропоидна маймуна. Между тях има обаче фундаментални разлики, както външни, така и поведенчески.
По отношение на размера орангутанът губи напълно от горилата. Но това не е основната им разлика. На Земята в момента няма друго животно, което да е толкова различно от животните и да напомня толкова на човека. Той има невероятно умни очи, отлични изражения на лицето, малки, почти като на човека уши и голям и развит мозък.
В поза като на изправен хомо сапиенс, орангутанът е висок около 150 сантиметра, но теглото му достига до 150 килограма или повече. Всичко е в пропорциите на тялото.
Краката на орангутана са къси, тялото му е квадратно и с дебело коремче. Ръцете му са много дълги, както в сравнение с тялото, така и с краката. Те са около 2, 5 метра. Изключително силните и мускулести ръце помагат на орангутана да лети между дърветата, хващайки си от клон на клон. Ръцете на орангутана висят под коленете и при придвижване служат като допълнителна опора по земята.
Палеца на ръцете и краката има интересна структура. Те са стърчащи и криви, за да се прикрепва животното умело към клоните с тях. Останалите пръсти на краката са слабо развити и огънати, от тях ползата е малка. Извитите пръсти на ръцете помагат на маймуната да бере лесно плодовете от дърветата и в това са ограничени функциите им. Те не са способни по-сложни манипулации.
Тялото на орангутана е покрито с твърда червена коса. Тя е дълга, но рядка, тъй като в тропиците е горещо. Цветът на косата им се променя с възрастта. От ярко червен в младостта до кафяв в старостта.
Козината на орангутана е неравномерно разпределена по тялото. Отстрани е по-дебела, а на гърдите е по-рядка. Долната част на тялото и дланите са почти голи.
Орангутанът има добре изразен полов диморфизъм. Мъжкият е надарен с редица забележителни отлики - страшни, зъби, смешна брада и надути бузи. Бузите на мъжкия растат, докато образуват нещо като ролка около лицето. Женските нямат бради, скелетите им са по-малки, теглото им не надвишава 50 килограма.
Поведение на орангутана
По-голямата част от живота на това животно минава по дърветата. Изключение правят едрите мъжки чието голяма тегло става заплашително на високите клони. Какво друго знаем за поведението на орангутана?
Маймуната се движи непрекъснато от дърво на дърво, използвайки дългите си здрави ръце. Целта на тези миграционни процеси е търсенето на храна. Ако на дърветата храната на орангутана е достатъчно, маймуната изобщо няма да реши да слезе на земята. Там си изработва нещо като гнездо от свити клони, постила го с меки листа и си лежи непрекъснато, водейки спокоен и лежерен живот. Даже жаждата няма да принуди маймуната да слезе, защото ще я утоли с водата, събрана по листата на дърветата или в някоя хралупа. Тези маймуни не скачат по клон на клон, не се движат като прилепват с ръце и крака по гъвкавите стволове на дърветата.
Забележителното е огромната сила на животното, съчетана с невероятен ум и изобретателност. Те се досещат да си правят нещо като ръкавици от лоста, за да стигнат по бодливото дърво Капоко и да си вземат от сладкия му сок.
Ако по някаква причина слязат на земята, те се движат на четирите си крайника. По-възрастните орангутани използват за разходка само долните си крайници. През нощта не остават на земята.
Поради спокойния си характер орангутаните не се съпротивляват и живеят често в плен. Затова могат да бъдат видени във всяка зоологическа градина.
Много ги е страх от водата, те изобщо не умеят да плуват, имало е случай на удавяне при тях.
Орангутанът е най-умното живо същество след човека. Когато са близо до хората те възприемат привичките им, разбират говора им и дори се научават да общуват с езика на знаците. Те обаче са много срамежливи и тихи и общуват само с хората, които се грижат за тях и ги обучават.
Когато са в природата, общуват помежду си с всевъзможни звуци. Хленчене, плач, оглушителен рев са издаваните от тях звуци във връзка с различни житейски ситуации.
Тези животни са полигамни самотници, което не е характерно за приматите. Мъжките охраняват границите на територията си, на която се намират харемът с няколко женски с малките им.
Не са агресивни и не атакуват първи, само вдигат много шум, ако натрапник влезе в територията им.
Хранене на орангутана
Орангутаните са предимно тревопасни животни, но не отбягват да хапнат насекоми, мед, яйца, понякога и дребни птици. Суматренските орангутани ловят дори дебело лори, но наблюденията показват, че това се прави само в период на недостиг на храна. Плодовете са им любими и прескачат с удоволствие от дърво на дърво, за да си набавят вкусно плодово лакомство. Дуриани, смокини, манго, личи, издънки на лозя и дървета, заедно с корите са сред храната на орангутаните.
Метаболизмът им е приблизително една трета по-малък от този на други примати и е по-близък до този на ленивите. Това означава, че могат да изкарат без храна до няколко дни. Смята се, че са развили тази характерна особеност предимно заради плодовата си диета. Подобно на хората, тези животни могат да се пристрастят към алкохола и тютюна.
Размножаване при орангутаните
Мъжките стават полово зрели на 14-15 години, женските на 8-12 години. Бременността при орангутаните трае около 8, 5 месеца. Обикновено се ражда един плод, по-рядко близнаци. Раждането е бързо и лесно, малкото тежи около 1, 5-2 килограма. Майката започва да го кърми веднага и това продължава докато навърши 3-4 години.
Детството при тези животни е много продължително, до 6-8 години. Те живеят с майките си, които се грижат изцяло за тях. Бащата понякога играе с малкото, но само по негова инициатива. Иначе отговорността за семейството тревожи мъжкия и той стои далече от нея. Понякога женските орангутани се движат в малка група от 2-3 женски с малките си, които носят на ръце, където и да тръгнат.
Продължителността на живота при орангутаните е около 30 години на свобода. В плен достигат и до 50 години, а най-възрастния орангутан е доживял достолепните 65 години.
