Свикнали сме да чуваме по адрес на някои хора епитета плужек като описание на определени не много привлекателни черти на характера. Ако направим справка, веднага разбираме, че плужек е друго наименование на голия охлюв, който е сухоземно мекотело.
Голите охлюви се различават от добре познатите ни техни роднини, с които са се разделили в процеса на еволюцията, по липсата на черупка. Да се ориентира човек в това семейство животни е сложна задача, тъй като голи охлюви се наричат мекотели от отделни таксони, а познаването на техните специфики изисква сериозна подготовка.
Все пак общата информация за голия охлюв ще даде известна ориентация в сложната система на коремоногите мекотели.
Класификация на голия охлюв
Различните таксономични семейства голи охлюви формират част от няколко различни еволюционни линии, включващи животинският вид, наречен охлюв. Различните семейства охлюви не са тясно свързани помежду си, въпреки повърхностното сходство в цялостната форма на тялото.
Състоянието без черупка е възниквало много пъти напълно без връзка през цялото време на еволюцията и това е направило категорията на охлювите полифилетична. Това е причината все още да продължава проучването на типа гол охлюв.
Гол, земен охлюв или плужек са названия на сухоземното коремоного мекотело, чиято най-съществена характеристика е липсата на черупка. С думата гол се означават също и тези мекотели, на които черупката е намалена или е вътрешна и малка и не позволява на животното да се скрие цялото в нея. Названието се отнася за редица представители на морските охлюви.
Плужекът е безгръбначно трипластно животно, което има пряка връзка с мидата. Семейството, към което принадлежи, отстъпва по численост и разнообразие само на членестоногите.
Как изглежда голият охлюв?
Голият охлюв има меко тяло, обикновено кафяво или сиво на цвят. Обикновено варира на големина, от 0, 6 сантиметра до 10, 2 сантиметра, може и повече. Когато се движи по някаква повърхност, той оставя слузеста следа, сребриста на цвят.
Устата им е подобна на тази на мухите, с нея стържат и дъвчат растителни тъкани. С устата си големият охлюв създават дупки с неправилна форма. Щетите, които нанасят по време на хранене, могат да бъдат съвсем незабележими, козметични, но могат да доведат растението до стрес и даже да загине.
Тялото на един гол охлюв се състои основно от вода и без черупката меките им тъкани изсъхват лесно. За да могат да се предпазят, те генерират слуз, която има жизнено важно значение, тя им помага да живеят. Повечето видове са най-активни след дъжд, защото тогава почвата е влажна. В сухото време се крият по влажни места, каквито са дървесната кора, паднали дървета, направени от хората предмети като саксиите за цветя, където могат да запазят телата си влажни.
Външно анатомията на голите охлюви им включва следните части:
Пипала
Като всяко белодробно земно коремоного, голият охлюв има два чифта пипала на главата си. С по-горният чифт усеща слънчевата светлина и накрая им има очи, докато долния чифт отговаря за миризмата. Двата чифта могат да се прибират.
Кожух
На горната част на животното, зад главата му се намират кожухът му, който има форма на седло. Под него са разположени гениталиите и анусът му. От дясната страна на този кожух има респираторен отвор, който не се забелязва в затворено положение, но отворен, е лесно видим. Нарича се още пневмостом.
Опашка
Опашката представлява тази част на животното, която се намира зад кожуха му.
Кил
Някои от видовете гол охлюв имат ясно видима част, хребет, който минава през целия гръб и стига до средата на опашката. Тази част се нарича кил.
Крак
Долната част на животното е плоска и се нарича крак. Подобно на останалите от вида коремоноги, плужекът се придвижва посредством ритмично повтарящи се вълни, които идват от контракциите на мускулите под крака. Заедно с това охлювът отделя слуз, върху която се движи и така крака му не се поврежда от досега с повърхността. При някои от видовете покрай крака има структура, която е известна като крачната ресна.
Рудиментарна черупка
Болшинството от голите охлюви са запазили някаква част от черупката си и тя най-често се намира отвътре. Тази органична част обикновено изпълнява роля на склад на калциевите соли, в комбинация с храносмилателни жлези. При някои видове има вътрешна черупка.
Поведение на голия охлюв в жизнената му среда
Когато един гол охлюв бъде атакуван, той свива тялото си и става, по-твърд, по-компактен, по-неподвижен и по-кръгъл. Така той става здраво прикачен към субстрата. Като прибавим и слузта, която отделят, тези компоненти го правят труден за сграбчване от преследващия го хищник. Някои от видовете могат да откъснат част от опашката си в опит да се измъкнат от преследвача си. Има голи охлюви, които прекарват зимата в хибернация под земята в умерения климат, а при някои видове зрелите екземпляри умират през есента.
Те са склонни да се състезават и това е част от поведението им, но не е еднакво при всички видове. Голите охлюви са агресивни, когато атакуват свои себеподобни или други видове, за да достигнат до ресурсите за живот. Агресивността им не е постоянна, а е мотивирана само от състоянието на хранителния ресурс. През зимата се проявяват като общителен вид.
Хранене на голия охлюв
Когато говорим за храна за голия охлюв, трябва да имаме предвид, че става въпрос за всеяден вид. Храни се с широк спектър органична материя в това число листата на живите растения, лишеите, гъбите, дори мършата и то от собствения си вид. Някои от тях принадлежат към хищниците и ядат други плужеци, или земни червеи.
Към менюто им можем да добавим редица зеленчуци. Подправките и цветята са също част от храната им. Те обичат петуниите, хризантемите, лилиите, нарцисите, тинтявата, игликата, ружите, ирисите. Ядат и ягоди, моркови, зеле, ябълки, круши, но само ако нямат достъп до друга храна.
Най-любимата храна на голите охлюви са пресните листа. Нежните листа на разсада силно ще пострадат, ако голите охлюви го достигнат. Много от тях ядат и гъби. Някои ядат само определени части на гъбата, други посягат на нея само в определен стадий на развитие. Случва се обаче да изядат цели гъби, без да се съобразяват с никаква селекция в стадия.
Размножаване на голия охлюв
Плужекът е хермафродит. Всеки екземпляр има както мъжките, така и женските полови органи, но най-често друг охлюв трябва да оплоди яйцата, които всеки носи в тялото си.
Един гол охлюв снася до 300 яйца. Това става, когато са налице оптимални за размножаване условия, най-често напролет и наесен.
Яйцата приличат на гел и са групирани по 25 на дълбочина около 2, 5 сантиметра в рохкава почва и са покрити със слузесто вещество.
Излюпването на яйцата е след около 30 дни. Ако е сухо, те не се излюпват и чакат да се абсорбира достатъчно влага.
Зрелостта им настъпва на 3 месеца докъм година, а продължителността на живота им е няколко години.
Основните фактори, които оказват влияние върху тяхната дейност са влажност на почвата и температура на въздуха. Когато условията не са благоприятни, те се заравят в почвата на дълбочина до 3 метра.
Значение на голия охлюв за човека
Голите охлюви се явяват апетитна храна за някои животински видове. Животните, които ядат охлюви, включват земни бръмбари, мравки, ларви на светулки, някои мухи, различни жаби, тритони, саламандри. Същото се отнася още за някои видове змии, различни таралежи, земнокопи, къртици, нематоди, еноти, пилета, патици и пойни птици.
Това мекотело е голям вредител в градини на влажни и сенчести места, подходящи за голи охлюви. Ядат листата на посевите и особено на разсада. По-късно може да нападнат зреещите зеленчуци и плодове. По време на дъжд са много, както и в градини, където се полива често.
Изобилието им зависи от влажността и температурата и варира през сезоните. Градинарите водят борба с голите охлюви с различни препарати за растителна защита.
