Има животно, което може да ви напомня едновременно на катерица, екзотична птица, плъх, мишка... Около него витаят легенди, мистерии и слухове. Става дума за прилепите. Идеята за вампирите, с която е свързана митологията на не един народ, идва отново от това всъщност полезно животинче. Повечето хора обаче не се замислят за ползата от летящите бозайници, а помнят само преданията за пиещите кръв създания на мрака.
Християнството е повлияно от тези представи несъмнено и ги свързва с демоните. е са изобразени с крила на прилепи, като по този начин засилват инстинктивния страх от неизвестното, от потайностите на нощта, когато прилепът живее активно. Странният вид и потаен живот на малките нощни летци създават един нереален и страховит техен образ.
В някои култури прилепите са били обожествявани заради способността им да се ориентират отлично в мрака, но обожествявани или отричани, тези крилати животни са привличали вниманието на човека. Хората са научили твърде много за тях и тази информация трябва да намери път до всеки, за да се изгради истинският реален образ на бозайника с крила, защото той го заслужава.
Произход на прилепите
Няма създадено единно мнение кога прилепите са се появили в природата. Най-вероятно това се дължи на факта, че няма открити фосили на предшественик на прилепа, от които са се правят изводи. Не е открит свързващ вид между бозайниците, които използват крайниците за придвижване и птиците, които ги ползват за полет. За сравнения и предположения се използва генетичен материал от прилепи, за да се намерят сходства с други живи организми.
Известно е, че повечето прилепи се хранят с насекоми. Това дава идея, че те са наследници на насекомоядни бозайници, каквито днес са познатите земеровки. Други предположения ги свързват с лемурите, а е известно, че сред тях и ма и летящи видове.
Появата им според науката може да се предполага, че е през периода Еоцен, който е преди 52 до 50 милиона години, по време на затопляне на Земята. Това води до развитие на множество насекоми, което пък довежда до появата на прилепа, който умее да лети, ориентирайки се в тъмното с помощта на ултразвук.
Фосилите на първите прилепи отпреди 50 милиона години напомнят силно на днешните видове.
Класификация на прилепа
Прилепът с латинско название Chiroptera е дребно животно от класа на Бозайниците, чиято най-характерна черта са прерасналите в крила предни крайници. Те са единствени сред бозайниците, които могат да летят, макар че има и други, способни да прелитат някаква разстояние, но не и да бъдат активни летци като прилепа.
Разредът е особено голям, наброява 1110 вида прилепи и те представляват голяма група, почти покриваща една четвърт от всички видове бозайници.
Прилепите се разделят на две големи групи - Megachiroptera и Microchiroptera
Megachiroptera са наречени още летящи лисици. Познати са и като плодоядни прилепи. Те са общо 150 вида. Обитават тропиците и субтропиците на Африка, Индия, Южна Азия, Австралия и тихия океан.
Microchiroptera са прилепи с по-широко разпространение. Те живеят на всички континенти, изключението е Антарктида.
В нашата страна се срещат около 30 вида прилепи от три семейства - на Подковоносите, на Булдоговите и на Гладконосите прилепи.
Външен вид на прилепите
Прилепите имат анатомията на бозайниците, но поради факта, че могат да летят те имат някои съществени промени в устройството на тялото.
В скелета най-видимата разлика е силно удължени кости на предните крайници, най-вече на костите на китката и пръстите. Пръстите им са по-гъвкави от тези на другите бозайници, тъй като са по-слабо минерализирани.
Китката е много гъвкава и позволява на крилото да се сгъва надолу, подобно на чадъра. Повечето има нокът само на палеца, но при някои от летящите лисици нокът има и вторият пръст.
Долният им крайник е много подвижен и позволява на висящия прилеп да извърта тялото си в пълен кръг. Пръстите на задните крайници имат имат здрави нокти и автоматично заключваща се система, която включва сухожилие, минаващо през обвивка от хрущялни пръстени, прикрепено към фалангите. Тома сухожилие е така захванато, че собственото тегло на прилепа го поддържа обтегнато. Затова прилепът може да спи висейки, без да падне.
Прилепите имат 7 шийни прешлена, 11 гръдни, 4 лумбални и до 10 опашни. За да поддържат големите летателни мускули, гръдните прешлени са плътно сраснали.
Между костите на горните крайници, тялото и задните крайници е опъната летателна мембрана, която е еластична. Това е кожна ципа с кръвоносни съдове, нерви и мускули. Те служат за укрепване на крилото. Макар да изглежда деликатно, мембрана е много здрава и еластична. На мембраната има и нокът, който помага на прилепа да се захваща към различни предмети.
Опашката при повечето прилепи е дълга, включена е частично или цялостно под мембраната и се подава под нея.
Задните им крайници имат една особеност - те се сгъват навън, а не навътре, както е крака на човека.
Черепът им варира в зависимост от това, с което се хранят. Пиещите нектар имат нежен и удължен череп, докато насекомоядните имат къс череп.
Зъбите на прилепите изглеждат стряскащо, но това се дължи на кучешките зъби. Устройството им е такова, защото са насекомоядни и е нужно да пробият обвивката на насекомото.
Противно на създаденото мнение прилепите не са слепи, макар че основното им средство за придвижване е ехолокацията. Те обаче не могат да различават цветовете. Някои улавят ултравиолетовата светлина.
Ушите на прилепите имат доста разнообразна форма в зависимост от вида. Размерите също варират.
Тялото на животните, което с размери от 4 до над 40 сантиметра, е покрито с гъста и мека козина, за да защитава животинчето от студа. Козината е еднородна, няма подкосъм. При някои видове козината е двуцветна. При всички видове прилепи долната страна на тялото е светла от горната. Мъжките и женските са еднакво оцветени.
Ориентация на прилепите
Прилепите се ориентират добре и в пълен мрак. Те издават ултразвуци с висока честота, недоловима за човешкото ухо. Те се отразяват от предметите и се улавят отново от чувствителното ухо на бозайника. Така прилепът се ориентира за местоположението и размера на предметите при пълен мрак.
Много цветове в тропичните гори имат ултравиолетова окраска, невидима за човека, но видима за прилепите, които се хранят с нектар и така опрашват растенията.
Какво ядат прилепите?
Прилепите унищожават много насекоми-вредители, хранейки се с тях. Така прочистват местата, където се настани колонията им. Някои от тях обичат нектара на цветята.
Булдоговият прилеп пък се храни с риба.
Някои прилепи се хранят с по-дребни себеподобни и дори с птици.
Прилепите-вампири, които живеят в Южна Америка, се хранят с кръв. Те летят през нощта и търсят заспали бозайници. Пробиват кожата им с острите си зъби, за да се нахранят с кръвта им. Нужни са им по 20 милилитра кръв, която не изсмукват, а ближат. Бозайниците не изпитват болка и повечето дори не се събуждат. Тези прилепи-вампири не живеят в Европа.
Размножаване при прилепите
Прилепите се размножават бавно. Женската ражда по едно малко всяка година. В първите дни те са много безпомощни и се нуждаят от помощта на майка си. Малките тежат само няколко грама.
Половата зрелост достигат едва на няколко години и всичко това ги прави много уязвими.
Прилепите са сред най-грижовните родители при животните. Малките се отглеждат в своеобразни детски градини, където се струпват малките. При опасност или необходимост майката носи малкото със себе си и лети с него.
Прилепите живеят над 20 години. Най-възрастният доказано прилеп е бил на 41 години, което е доказано.
Природозащитен статус на прилепа
Прилепите са уязвими и защитени видове животни. Близо една четвърт от тях са застрашени от изчезване. Поне 12 вида прилепи са изличени от лицето на Земята, което е загуба за биоразнообразието на видовете.
Изчезването на прилепите може да доведе до неконтролирано развитие на насекоми - вредители, които да унижават реколтата и горите, а оттам да изчезнат значими за стопанството растения, които са опрашване от тях.
Вижте още:
