За прилепите се носят изключително много митове и легенди. Най-разпространението твърдение, че тези бозайници са слепи, е напълно погрешно.
Прилепите са бозайници от раздел Ръкокрили. Начинът им на живот и странният им вид и навици предизвикват доста интересни асоциации и фантазии у хората. Така например една от най-големите заблуди е, че прилепите са слепи.
Крилатите бозайници не се нуждаят от зрение, за да се ориентират в пространството. За това те използват ехолокация – изпращат и приемат сигнали с различна честота, за да преценят разстоянието до обектите и препятствията.
Истината е, че прилепите са съвсем виждащи. Плодоядните прилепи например имат перфектно зрение, понякога дори по-добро от човешкото. Насекомоядните прилепи пък използват основно ехолокацията, за да се ориентират, но също виждат доста добре.
Зрението на прилепите им служи не по-зле от слуха. Животното безпогрешно различава тъмното от светлото и така знае кога да излиза на лов. Освен това еколокацията, която използва, има ограничен радиус на действие. Когато има определено осветление, те предпочитат именно зрението си, за да се ориентират по-добре.
Освен всичко друго, зрението на прилепите функционира като компас. Те се ориентират къде са, като анализират падането на лъчите на поляризираните лъчи на изгряващото и залязващо слънце.
Някои видове прилепи могат да виждат дори цветна картина. Някои от най-разпространените в Южна Америка прилепи например са чувствителни към лъчите от ултравиолетовия спектър. Тази способност имат и някои насекоми.
Учените все още не могат да определят обаче кой сетивен орган използват прилепите повече, за да си проправят път в пространството. При експеримент, проведен от университета на Западно Онтарио, Канада, са наблюдавани реакциите на прилепи от вида малък кафяв вечерник. На входа на мината, която видът обитавал, учените поставили непрозрачен, прозрачен и отразителен материал. В процеса на изследването те променяли осветеността в района.
Резултатът показал, че колкото по-ярка е светлината, толкова зрението на прилепите става по-остро и те използват именно него, за да преминават през препятствията. Когато използвали очите си обаче, те се блъскат в прозрачното препятствие. Когато осветлението не било толкова ясно, те използвали ехолокация и успешно го преодолявали.
