Свързваме романтиката на летните нощи с едни мънички насекоми - светулките. Те правят вечерите на този сезон магични, защото нито едно от чудесата на природата не предлага такова очарование като това на тихата лятна вечер, в която проблясва накъсано светлината, идваща от биолуминисцентните красавици.
Едно от уникалните преживявания, които изпитваме в летните вечери, е да наблюдаваме танца на светулките под акомпанимента на щурците. Откъде идва тази чудна трепкаща светлина?
Магията на светенето при светулките е резултат от химическа реакция и почти 100 процента от енергията на тази реакция се излъчва като светлина. Като си представим, че електрическата крушка излъчва само 10 процента от енергията си под форма на светлина, а останалите се губят като топлина, то можем да кажем, че светлината на светулките е най-ефективната, която съществува.
Тези прилични на мънички звездици насекоми са гениално природно творение и заслужават цялото ни внимание.
Класификация и разпространение на светулките
Светулките принадлежат към семейство насекоми Lampyridae от бръмбарния вид Coleoptera, наброяващ повече от 2 хиляди вида. Тези бръмбари с меко тяло се наричат светулки, светещи червеи или мълниеносни буболечки, използващи луминисценция по време на здрач, за да привличат партньори или плячка.
Светулките произвеждат студена светлина без инфрачервени и ултравиолетови честоти. Светлината се произвежда химически от долната част на корема на насекомото и може да бъде жълта, зелена или бледо червена, с дължина на вълната от 510 до 670 нанометра.
Някои видове в източната част на САЩ, като светулката, наречена светещ син призрак, излъчват синя светлина, защото дължината на вълната е под 490 нанометра. Всъщност светлината им е зелена, но изглежда така заради светлинен ефект.
Терминът светещ червей се използва за възрастни и за ларви от видове като Lampyris noctiluca, обичайният европейски вид, при който само нелетящите женски светят силно, а летящите мъжки съвсем слабо и периодично. Иначе обичайно светещи червеи се наричат ларвите на светулките.
Светулките се срещат в умерен и тропически климат. Много от тях се забелязват в блатисти или влажни залесени райони, където техните ларви имат богати източници на храна.
Обикновено светулките са нощни насекоми, въпреки че има и дневни видове. Те не светят, но тези, които обитават сенчести райони имат възможност да произвеждат светлина.
Как изглеждат светулките?
Светулките са много разнообразни във външния си вид. Разлики има в цвета, формата, размеря и някои характеристики като антените примерно. Възрастните се различават драстично по размер в зависимост от вида. Най-едрите мъжки с добре развити крила достигат до 4.5 сантиметра.
Въпреки че женските на някои видове са сходни с мъжките, често женските се различават от ларвите само защото имат сложни очи, въпреки че са много по-малки от тези на мъжките и доста регресирани.
Светещи органи се наблюдават както при двата пола, така и при ларвата. Крила имат само мъжките и те са добре развити. Съществува лек полов диморфизъм, женските са няколко милиметра по-дълги от мъжките. Ларвите наподобяват на женските с издълженото си тяло.
Светещите органи на насекомото са разположени в задната част на коремчето на светулката. При оксилителния химичен процес 98 процента от използваната енергия се превръща в светлина. Процесът се нарича биолуминисценция.
Процесът на светене при светулките
Това, което дава възможност на светулките да произвеждат светлина с помощта на светещите органи, е съдържанието на химичния елемент луциферин в тялото на насекомото, както и на ензима луцифераза. Когато трябва да се произведе светлина, двата елемента се свързват помежду си и при съединяването се отделя енергия под формата на светлина.
Тези комплексни молекули са специално проектирани, за да излъчват светлина. Мястото на всеки атом е установено според този план. Самият окисителен процес се регулира от мозъчния ганглий в главата на насекомото.
Роля на светенето при светулката
Светенето на светулката има важна биологична роля. Това е техният начин на общуване. Когато женската излезе вечер от дупката, в която се е крила през деня, и се закрепи на някое растение, тя свива главата си, обръща навън коремчето си и започва да излъчва светлина. Летящият мъжки я забелязва веднага и се насочва към нея. По този начин светулките намират партньорите си, а понякога и храната си.
Смята се, че човек забелязва светлината на насекомите на 90 метра.
Мъжките излъчват мигаща светлина, а женските светят с постоянна. Ако са застрашени, женските спират да светят. Малките светулки, които са още в бебешка възраст, светят само когато са застрашени и искат да прогонят нападателя.
Повечето светулки светят хаотично. Има обаче вид, при който този ритуал, свързан с ухажването, е синхронизиран. Като модел се използва проблясване на жълта светлина 5 до 8 секунди, последван от период на тъмнина и следваща серия от светлинни сигнали 8 до 10 секунди. Светулки, изпълняващи този ритуал, се срещат по речните брегове на Югоизточна Азия, джунглите на Малайзия и Филипините, където чифтосването е целогодишно. В Западното полукълбо брачния период е кратък, трае само две седмици в годината. Синхронни светулки могат да се наблюдават в някои американски щати като Тенеси, Южна Каролина, Аризона и други.
Възпроизвеждане на светулката
Жизненият цикъл на светулките е като на повечето насекоми, те претърпяват пълна метаморфоза. Всичко започва с привличането на партньор, последвано от чифтосване. След като установят контакт, светулките изключват светлините си и остават в продължение на часове с опашка една към друга. Така мъжкият отблъсква съперниците и те не могат да стигнат до женската. На следващата нощ тя е готова да се чифтоса с друг.
Няколко дни след чифтосването женската снася оплодените си яйца върху мъха или в основата на тревните туфи. Яйцата се излюпват 3-4 седмици по-късно и ларвите се хранят до края на лятото. Ларвите са известни като светещи червеи. Те имат прости очи.
През зимата те спят зимен сън, като някои се заравят под земята, а други намират място под кората на дърветата и се появяват през пролетта.
След няколко седмици хранене те се какавидират и след 1 до 2, 5 седмици се появяват като възрастни насекоми. Има видове, които прекарват повече време под земята и стават възрастно насекомо след 3 години.
Хранене на светулката
Тези насекоми са основно хищници. Ларвите на някои от тях са специализирани хищници, които ядат други ларви и сухоземни охлюви, гъсеници и червеи с меко тяло. Някои са толкова специализирани, че имат набраздени мандибули, които доставят храносмилателни течности направо до плячката.
Диетата на възрастните варира - някои са хищници, други се хранят с прашец или нектар от растенията. Някои видове нямат уста.
Самите насекоми не са подходяща храна за други животни. Това се дължи на факта, че могат да бъдат отровни. Когато ги атакуват те дават началото на процес, наречен рефлексно кървене. Изхвърлят капки кръв с горчив вкус на химикали, които са отровни за гръбначни като гущерите и за птиците.
Значение на светулките
Тези малки хищници са полезни създания, тъй като унищожават много вредители, хранейки се с тях. Красотата им /отдалеч/ е невероятна, при вида Голяма светулка, светят дори яйцата. Светят и някои ларви под земята.
Броят им обаче намалява поради комбинирани причини - от една страна светлинното замърсяване, от друга пестицидите и унищожените им местообитания. Светулките не мигрират, ако се унищожи естествената им среда. Те просто изчезват.
