Едно от най-мистериозните същества, познати на древните, както и през средновековието е саламандърът. Животно, което ще ви е изключително интересно, ако се интересувате от змии, брадати дракони, игуани, костенурки, тарантули, и други екзотични животни.
Древните си представяли огненият саламандър като дракон, живеещ в огъня и олицетворяващ неговата стихия.
В същото време в своята Естествена история Плиний Стари представя това земноводно като толкова студено, че е в състояние да угаси всеки пламък само като го докосне.
Плиний ужасено разказва как саламандърът е толкова страшен, че може да унищожи наведнъж цял народ така, че никой да не разбере откъде е дошло това нещастие. Той може да отрови плодовете на всяко дърво, на което се качи, и да отвори всеки поток, в който потъне.
Огненото създание, което се е вярвало, че се ражда от огъня и се храни с него, неслучайно е предизвиквало суеверен ужас и е олицетворявало мистичната сила на стихиите.
Измислицата и реалността често са тясно преплетени и саламандърът е класически пример за това. Суеверният страх днес е отстъпил, защото науката е проучила добре саламандъра, но все още остава негативното отношение към това природно творение и то може би се дължи на факта, че животното е силно отровно. Все пак не можем да отречем влиянието на мистичната диря, която рядко е толкова силна при друго земноводно. Запознаването със саламандъра може да отхвърли някои от негативите към него.
Класификация на саламандъра
Познатото у нас животно с името дъждовник представлява най-известният вид саламандър - огненият саламандър. Той е известен с латинското име Salamandra salamandra и е най-едрият вид от семейство Саламандрови. Те принадлежат на рода Земноводни. Включват няколко по-напреднали вида, характерни с живо раждане и обитаващи земята.
Саламандърът е представител на древна група земноводни, които въпреки тънката си кожа и своята привързаност към водата са успели да колонизират значителни площи земя.
Името Salamander в превод от персийски означава изгаряне отвътре. Макар че прилича на гущер външно, саламандърът не се причислява към класа Рептили, подобно на гущерите, а спада към Земноводните.
Това са изключително оригинални земноводни, които могат да регенерират изгубени части от тялото си. В процеса на естествената еволюция те са се разделили на 3 групи:
- Истински саламандри(Саламандрови);
- Саламандри без бял дроб(Riethodontidae);
- Скрити саламандри(Sryrtobranshidae).
Най-малките в света са саламандрите-джуджета, с дължина на тялото 50-89 милиметра, както и мъничкият саламандър, който расте до 5 сантиметра. И двата вида обитават северните американски щати.
Видове саламандри
Днес саламандрите са представени от 7 вида, но само няколко от тях са добре проучени.
- Алпийски (черен) саламандър, Salamandra atra - външно прилича на огнен саламандър, но тялото му е по-стройно, по-дребно и с еднороден лъскав черен цвят. Стига до 140 милиметра дължина. Този вид саламандър има 3 подвида;
- Саламандра Ланза, Salamanda lanza - животно, което принадлежи към истинските саламандри. Има опашка амфибия, черно тяло и дължина до 160 милиметра, с плоска глава, заоблена и заострена опашка;
- Тихоокеански саламандър, Ensantina eschschoitzii - саламандър с малка и дебела глава, стройно и силно тяло до 145 милиметра дължина, покрито с набръчкана и сгъната кожа;
- Обикновен или Огнен саламандър, Саламандра саламандра - отличава се с ярък червен и жълт цвят на тялото, дължината му достига до 23-30 сантиметра.
Съществуват множество подвидове на основните видове саламандри.
Местообитание на саламандъра
Алпийските саламандри живеят централните и източните части на Алпите, на височина често над 700 метра над морското равнище. Може да се видят на територията на Швейцария, Австрия, Словения и Италия. Ограничени популации има в Босна и Херцеговина, Лихтенщайн, Сърбия и Черна гора.
Видът Salamandra infraimmaculata живее в Азия и Близкия изток.
Саламандра Ланза се среща само на границата между Франция и Италия.
В Карпатите се среща най-отровния вид - алпийският черен тритон, отровата на който причинява силни изгаряния по лицето и лигавиците.
Огненият саламандър обитава гори и хълмисти райони в Източна, Централна и Южна Европа, както и на север от Близкия изток.
В България се срещат два подвида на обикновения саламандър.
Как изглежда саламандърът?
Саламандърът прилича на гущер. Основната разлика от него обаче се състои в наличие на мокра и гладка кожа при саламандъра, както и факта, че това животно няма нокти.
Тялото му е с удължена форма и плавно преминава в опашна част. Някои видове имат доста плътни и жилави тела, включително огнения саламандър. Останалите членове на семейството се отличават със стройно и изискано тяло.
При всички видове се наблюдават къси крака, но при някои крайниците са много добре развити. Повечето имат 4 пръста на всеки преден крак и 5 на всеки заден.
Главата на саламандъра е с удължена и леко сплескана форма и изпъкнали черни очи, като правило имат добре развити клепачи. В областта на главата има добре развити жлези, известни като паротиди. Те са задължителни за всички земноводни. Основната им функция е да произвеждат токсин, съдържащ алкалоиди с невротоксично действие, причиняващо припадъци или парализа на различни бозайници.
Според вида си дължината на възрастен индивид варира в широки граници - от 5 до 180 сантиметра, а отличителна черта на някои видове е, че дължината на опашката на саламандъра надхвърля тази на тялото.
В цветово отношение саламандърът също е много разнообразен. Най-ефектен е огненият саламандър, който има ярък черно-оранжев цвят и е сред най-красивите видове. Цветът на саламандрите често е обикновен - черен, кафяв, жълт, маслинен, сив или червеникав. Често в цвета на саламандъра се комбинират няколко нюанса на различни цветове, които са много оригинални. Те са представени като ивици или петна с различна форма и размер.
Начин на живот на саламандъра
Във водата саламандрите се движат като огъват опашката си наляво и надясно. На сушата се придвижват с две двойки крайници. Представителите на семейството имат уникална способност да регенерират опашката и крайниците си.
Те дишат с бели дробове, кожата или лигавицата, когато живеят и на сушата. Тези, които постоянно са във водата дишат с бели дробове и външна хрилна система, разположена отстрани на главата.
Всички не могат да понасят високите температури и затова денем се крият под камъни, дървета и в изоставени дупки.
Саламандрите са нощни животни, които водят самотен начин на живот. През есента изпадат в хибернация, но преди това се събират в големи групи, което им помага да преживеят неблагоприятния период от годината.
Средната продължителност на живота на саламандъра е 17 години. Срещат се обаче и истински дълголетници, достигнали до 50 години.
С какво се храни саламандърът?
Саламандрите се хранят нощем най-вече с безгръбначни животни. Насекомите, паяците, ларвите, изоподите, мекотелите и червеи са част от хранителната им диета.
Саламандрите, които обитават водната среда, предпочитат риби и раци със среден размер, но също и мекотели и земноводни.
Някои видове харесват вкуса на гъсениците, пеперудите и плужеците и го ловят. Някои ядат тритони и малки жаби.
Възрастният саламандър ловува, като рязко се втурва към плячката и се стреми да я погълне наведнъж.
Най-често храната се улавя чрез изхвърляне на езика навън, както правят жабите. Те са в състояние да уловят както движеща се, така и неподвижна храна с помощта на миризмата.
С отровата си те се защитават от животни, които биха ги възприели като плячка.
Размножаване при саламандрите
Чифтосването на саламандъра се извършват на сушата. Оплождането е вътрешно, макар и не точно в обичайния смисъл. Мъжкият снася в почвата сперматофор. Представлява лигавичен сак със сперма. Женската го улавя, като притиска корема се към земята. Този вид оплождане е характерен за хвостови земноводни.
След чифтосването понякога женската снася веднага големи яйца във водата, от които се излюпват ларви, характерни за опашните земноводни. Личинките растат, губят перките си и се превръщат във възрастни, излизайки от водата.
В други случаи яйцата се задържат в задната част на яйцепровода на женската и се развиват там. После се раждат във водата, като развити ларви, но майката може да ги носи и докато се превърнат в истински саламандър.
Тактиката на размножаване при саламандрите варира в широки граници и зависи от местообитанията.
Зрелостта при саламандъра настъпва на 2-4 години, когато тялото е достигнало 12-1 4 сантиметра дължина при най-разпространения вид - огнен саламандър.
