Гущерите са едни от най-интересните и разнообразни видове диви животни на планетата и са привлекли вниманието на човека от Древността. Най-забележителната им способност, с която са заинтригували човека е способността им да се освобождават от опашката си при заплаха от хищници, а тя после израства отново в първоначалния си вид. Това истинско чудо в природата се получава като влечугото с мощни контракции на мускулите откъсва опашката си, за да избяга от нападателя си.
Други видове гущери имат не по-малко интересен защитен механизъм. Наречен е фалшива смърт. Животното симулира смъртта си, за да откаже хищника от плячката.
Настина гущерите са удивителни същества с много възможности и вариации, които са интригуващи от анатомична гледна точка, тъй като има видове гущери без крака, които се бъркат със змиите. Сред огромното разнообразие е трудно да се ориентират хора, които не са специалисти за да изберат от кой вид да бъде техният домашен любимец, защото гущерите не са само сред природата, а хората често отглеждат някои видове от тях като домашни питомци, например хамелеоните и брадатия дракон.
Класификация и обща характеристика на гущера
Гущер, латинско название lacertilia, е колективно име за различни видове влечуги от подвид Гущерови и принадлежащи към семейство Гущери. В разреда на Люспестите те са роднини със змиите.
Семейството им включва около 5 хиляди различни вида, вариращи по размер от мъници по няколко сантиметра, до големи и хищни гущери, които са по няколко метра, измерени от главата до върха на опашката. Най-известните са геконите, игуаните, хамелеоните, вараните и слепоците.
Те принадлежат към влечугите, което означава, че са студенокръвни. Склонни са да са по-активни нощем, тъй като през деня предпочитат да се излежават, за да се топлят на слънцето, подобно на студенокръвните си роднини - змиите.
Повечето видове гущери са безвредни за хората, с изключение на най-големият от тях- Комодският варан. Той е единственото от тези влечуги, които дебне и убива хора. Някои видове гущери имат отровна захапка, но никой, с изключение на Дракона от Комодо, няма толкова силна отрова, че да навреди на човека. Болезненото ухапване от гущер обикновено се причинява повече от силните му челюсти, отколкото от отровата.
Разпространение и местообитания на гущера
Тази група влечуги и широко разпространена, липсват само в Антарктида и океанските островни вериги. Повечето са четириноги и бягат със силно движение встрани. Само някои са загубили краката си и приличат повече на змии. Някои са силно териториални, като гущерите Дракон и обитават горите. Те могат да се плъзгат и се обагрят в ярки цветове за привличане на партньорки и сплашване на съперници.
Макар че предпочитат по-топлия климат, те са много адаптивни и живеят във всякаква среда, изключвайки само най-екстремната. Срещат се до 5 хиляди метра надморска височина. Повечето живеят на земята, но има и такива като морската игуана, чиято среда на живот е водата.
Виждаме гущерите сред скалите, по високите части на сградите, тъй като повечето от тях са отлични катерачи. Обитават пукнатини, пещери, други са сред дърветата и те представляват по-голямата част от видовете, живеещи на свобода. Обичат слънчеви места, тъй като любимо занимание им е да се припичат на ярко слънце.
Описание на гущер
Най-често гущерите имат заоблени торсове, издигнати глави, крепящи се на къси шии, четири крайника и дълги опашки. Гущерите и змиите споделят квадратна подвижна кост, което прави черепите им много подвижни.
Като повечето влечуги, кожата им е покрита с люспи от кератин. Това ги пази от нараняване от околната среда, а освен това запазва влагата в телата им. Затова те могат да процъфтяват в някои от най-сухите места на земята. Кожата им е жилава и се отделя, когато животното расте, тоест те сменят кожата си през целия си живот.
Повечето видове имат постоянни зъби, предвид диетата им, но някои имат и променливи, като например зъби резци отпред и кътници за смилане отзад. Езикът им най-често е дълъг, раздвоява се и животното го използва за изследване на околната среда. Геконите облизват с него очите си, а хамелеоните го използват като инструмент за лов.
Структурата на краката им позволява да се катерят вертикално нагоре. Две вида могат да тичат, изправени на задните си крака и опашката си, а няколко вида могат да се плъзгат.
Очите на гущерите са много сложно устроени, като някои могат да движат зрителния си орган независимо като хамелеоните, други като игуаните имат на главата си фоточувствителен орган, който открива движения и с това примитивно око откриват хищници, които ги дебнат отгоре.
Мексиканският гущер, както и Комодският варан са отровни, те произвеждат 9 класа токсини, отровни и за хората.
Размножаване на гущерите
Гущерите разчитат на вътрешно оплождане както всички видове от тяхната група влечуги. Повечето гущери се размножават чрез снасяне на яйца, но има и такива, които раждат малките си.
Женската отлага яйцата в защитена структура, подобна на гнездо или в цепнатина. Понякога ги слага просто на земята. Според вида снася от 1 до няколко едри яйца, до десетки малки. Повечето яйца имат кожести черупки, което позволява обмен на вода. Ембриона се храни от хранителните вещества на жълтъчето. Женската обикновено изоставя яйцата веднага след като ги снесе. Малките се излюпват след 300 дни, а женската се връща, за да им помогне да се измъкнат от могилата, където са снесени яйцата.
Живородните гущери раждат жизнени и добре развити малки, които приличат на миниатюрни възрастни. Много видове от живораждащите се размножават без мъжки.
Полът на малките се определя от температурата в мястото, където са яйцата. Ниските температури произвеждат повече женски, а високите - повече мъжки.
Поведение и начин на живот на гущерите
Повечето от гущерите са дневни хищници, въпреки че има активни и нощем, най-вече геконите. Гущерите не умеят да регулират телесната си температура и това ги принуждава да се напичат на слънцето, за да получат достатъчно топлина.
Всички имат интересно поведение. Някои могат да променят цвета си, сливайки се с околната среда. Съвършената мимикрия, която показват, ги прави много адаптивни и оцеляващи.
Други сигнализират чрез стойка на тялото, надуване, за да станат по-масивни, обагряне в ярки цветове и различни сигнали като накланяне на телата, за да се видят цветовете им. Повечето при поява на заплаха съскат като повечето влечуги. Някои хамелеони вибрират по дърветата, за да комуникират.
Хранене на гущерите
Повечето гущери са хищници и се хранят с насекоми, дребни безгръбначни, ловят бръмбари, скакалци, крилати термити и паяци. Ловуват из засада и мълниеносно изстрелват към жертвата езика си, който е лепкав, за да я приберат в устата си. Често се хранят с по-дребни представители на вида си или на близкородствени индивиди.
Отглеждане на гущер като домашен любимец
Тъй като някои от видовете гущери са удивително интересни създания, хората ги отглеждат като домашни любимци. Този избор е улеснен от факта, че тези животинки са непретенциозни и не изискват специални условия или грижи.
Единственото условие е да се поддържа подходяща температура, влажност и осветеност, наподобяващи тези в естествената им среда. Терариумът, който обикновено представлява жилището им е нужно да бъде добре осветен, топъл и влажен, което изисква редовно пръскане с вода.
Тъй като те имат нужда да се крият както в естествените си местообитания, лампата, осигуряваща светлина, трябва да бъде на единия край на терариума, а на другия да бъде малко по-хладно, по -тъмно и да има поставена растителност, така че обстановката да наподобява естествената.
Храната на гущерите включва основно насекоми, но твърдо сварените яйца също са чудесно лакомство за тях. Диетата им може да се разнообрази с нарязани зеленчуци или парчета месо.
Трябва да се има предвид, че всеки вид има своите особености и те трябва добре да се познават, когато се взима за отглеждане представител на някой вид.
Хората най-често отглеждат гекони, защото са по-дребни и не създават проблем с размера си и площта, която изискват. Непретенциозни са и по отношение на храната.
В много домашни терариуми се отглеждат брадати дракони. Неговото жилище трябва да се захлупва и да се сменя с растежа на животното. Иначе това е изключително социално същество, което се превръща в истински член на семейството.
Хамелеоните са предпочитани от всички любители на екзотични животни заради промяната на цвета и ярките им багри. Те са подходящи за домашни любимци, защото са и много издръжливи. Стига да имат растения около себе си, от които силно се нуждаят, както и в естествената си среда.
Игуаните са със сигурност най-популярните сред домашните питомци - гущери. Те са и от най-сложните за отглеждане, имат доста изисквания и трябва да им се отделя време, когато да се пускат от клетките си. Тъй като по-едрите от тях са много силни, е нужно да се държат далече от малки деца. Грижите за игуаните са сериозен ангажимент.
