Учените смятат гущера за най-древното влечуго след динозаврите, което остава да е живо и днес. На 14 август отбелязваме световния ден на гущера, така че не е зле да разберете някои крайно любопитни факти за тези интересни животни.
По света има повече от 4300 вида от четирикракото влечуго. Срещат се по целия свят, като изключение правят океаните и полярните зони.
Гущерите са най-близки до змиите. Научните теории показват обаче, че змиите са произлезли от гущерите. Намерени са изкопаеми доказателства, че по всяка вероятност змиите са се развили от гущери, които са се приспособили да се заравят под земята. Пример за това е фосилът на Najash rionegrina, представляващ ровещ в земята вид с два крака и развит таз.
Негов аналог днес е съвременният вид вараноподобен гущер от род Lanthanotus, обитаващ Борнео. Подземните видове еволюират, като опростяват своето тяло с цел заравяне и в крайна сметка загубват крайниците си.
Учените, подкрепящи тази теория, са на мнение, че драстичните промени в телата на змиите, каквито са появата на мембрана, покриваща роговицата, и загубата на външното ухо и тъпанче, са в резултат на подземния начин на живот. Друго доказателство са откритите фосили на древни змии със задни крайници.
Отличителни белези на гущерите са продълговатите тела, сухата люспеста кожа, опашката, която може да се откъсне при опасност за заблуда на нападателя. Това става поради крехките кости в опашките им, които при най-лекото подръпване се отделят. Хората вярват, че гущерът сам отгризва опашката си, но това не е вярно - причината е просто в нейната анатомия.
Поради изключително голямото многообразие на разреда, средната големина на влечугите варира от два сантиметра до три метра. Най-малките представители на вида са геконите, а най-големи са вараните. Специално при Комодския варан са срещани екземпляри, стигащи до 3.5 метра.
Интересни представители на разреда са безкраките гущери. При тях краката са закърнели и много често те биват обърквани със змии. Разликата е много малка – наличието на клепачи и външно ухо, покрито с мембрана.
Изключително популярни са и гущерите, които могат да променят окраската си съгласно тази на околната среда или когато са стресирани. Най-известен от тези видове е хамелеонът.
Менюто на гущерите зависи и от техния размер. Повечето се хранят с насекоми и гризачи. Вараните ядат по-едри бозайници – маймуни и дори елени. За разлика от месоядните представители на вида, игуаните са растителноядни.
Съществуват няколко вида отровни гущери. Повечето от тях живеят в Северна и Южна Америка. За разлика от змиите, отровните гущери отделят отрова, докато се хранят, като целта е по-добро храносмилане. Отровни жлези са открити в много представители на игуаните и вараните.
