В семейството на сарианците, към което принадлежат и гущерите, особено място заема хамелеонът. Той прилича на гущер, но с гребен. Може да се определи като любопитно умалено копие на митичния дракон. Това ексцентрично изглеждащо животно има вълнообразна походка, загадъчен израз, интересна опашка, език по-дълъг от тялото и абсолютно безгрешен, а върхът на всичките му особености е способността му да се слее с околната среда. Всичките му чудатости го представят като едно от най-уникалните създания в природата.
Хамелеонът е толкова уникален, че е станал нарицателно за индивид, който умее да се адаптира към всякакви житейски предизвикателства и ситуации, за да оцелее, да прескочи проблемите и да угоди на околните. Фактът, че влечугото приема цвета на околната среда, за да се скрие от хищниците, е забележителна способност, оставила дълбоко впечатление у човека.
Латинското название hameleon идва от гръцки, където преводът означава буквално лъв, който се влачи по земята. Хамелеонът има невероятно богат набор от интересни способности, които го отличават от другите влечуги, макар че има и по какво да прилича на тях. Затова е интересно да се намери мястото му сред рода на гущерите, към които принадлежи според класификациите.
Класификация и разпространение на хамелеона
Chamaeleonidae е семейство от слабо подвижни влечуги, към което принадлежи хамелеонът. Характерно за тях е, че могат да променят цвета си в синхрон с фона на околната среда.
На науката са познати около 150 вида хамелеони, а половината от тях са родом от остров Мадагаскар. Най-често срещани сред видовете са забуленият хамелеон, наричат още йеменски, хамелеонът на Джаксън, домашният хамелеон, хамелеонът пантера, който е сред най-големите видове в света и други.
Това забележително влечуго в естествената си среда населява Африка, на юг от Сахара. Най-голяма е популацията им на остров Мадагаскар и околните острови. Някои видове живеят в арабските и азиатските страни. По-рядко могат да бъдат намерени в топлите американски щати.
Хамелеонът предпочита тропическия климат, саваните и предпланините. В такива райони намира най-лесно укритие и храна. Някои видове са добре приспособени за живот в степите.
Описание на хамелеона
По размери влечугото варира в широки граници, от 3 до 60 сантиметра, с навита или разпростряна опашка. Теглото му също е в широки граници, от 50 до 150 грама. Независимо от размера си, всички видове се характеризират с малка глава с гребен, с подутини, малки рога и израстъци, особено ярко забележими при мъжките.
Големите им очи са особено устроени. Те могат да се движат независимо едно от друго. Докато едното гледа напред, другото е способно да гледа назад. С тази способност те наблюдават успешно насекомите и се пазят и от враговете си.
Характерно за придвижването на хамелеоните е, че става бавно, от крак на крак. При всяко движение напред, те преодоляват разстояние една от 1-2 сантиметра. При опасност обаче могат да скачат на разстояние от половин метър и се захващат за друг клон от дървото, на което са.
Цялото им тяло е покрито с клубена кожа с малки израстъци и дебели петна. В процеса на еволюция са им останали 2 и 3 пръста на всеки крак. Пръстите са заедно в две противоположни групи. Във всяка група са два пръста на предните им крака и 3 на задните. На върховете на всеки пръст има остър нокът, с помощта на който се изкачват по дърветата, плътно прилепнали към кората им. Опашката им е нещо като пети крак и им помага при изкачването. Благодарение на мощната си опашка, хамелеонът се чувства спокоен сред гъстата растителност. Винаги има за какво да се вкопчи и къде да избяга.
Поведение и начин на живот на хамелеона
В естествената си среда хамелеоните предпочитат да се катерят по дърветата. Известни са с факта, че могат да прекарат в едно и също положение в продължение на дни. В някои по-особени случаи влечугото може да замръзне за няколко седмици, приспивайки бдителността на плячката и враговете си.
На практика, когато са сред дърветата, те не се виждат. Това се дължи на способността им да придобиват цвета на околните предмети. Това е перфектен камуфлаж, на който тези влечуги са истински майстори. Ако се погледне животното отпред, то изглежда плоско. През повечето време почива в клоните на дърветата. На земята слиза само когато настъпи време за чифтосване.
Когато е в опасност хамелеонът може да се издува и да променя цвета си. Може и да хапе малко, но не причинява големи поражения, защото челюстите му са слаби.
Как хамелеонът променя цвета си?
Хамелеоните имат много врагове в дивата природа. Нападат ги хищните птици, змиите, някои по-големи от тях гущери. Най-надеждната им защита е способността им да се маскират в околната среда. Това е интересна способност, която има обяснение.
Под външния слой на кожата си хамелеонът има прозрачен слой епидермис, а под него е дебел слой дерма. Двата слоя са в състояние да отразяват синия и виолетовия спектър. Около тях има още 2 слоя - жълт и кафяв.
Установено е, че промяната в цвета на хамелеона се получава при промяна на температурата, осветлението и настроението на животното. Вината за това е на специални клетки, наречени хроматофори. Те са разположени както в повърхностните, така и в по-долните слоеве на кожата и имат разклонена структура. Свързани са пряко с нервната система на влечугото.
Цитоплазмата на тези клетки съдържа пигменти, определящи цвета на кожата на хамелеона. Те са различни цветове - черни, жълти, червеникави, кафяви. Тъй като не са разположени пропорционално, животното се оцветява неравномерно. Поради тази интересна структура на кожата животното мени цвета си и тялото му блести в цял спектър нюанси. Нервната система е основният двигател за промяна на цвета. Огромна роля в тази промяна играят и очите на влечугото. Ако зрителният нерв се повреди, животното губи способността си да променя цвета си.
Веригата на промяната в цвета следва един ход - светлината влиза през окото, изпраща сигнал към нервната система, а тя сигнализира хроматофорите.
Хранене на хамелеона
Хамелеоните ловуват през деня, защото нощем не могат да променят цвета си. Ловуването им е достойно за легенди. Влечугото не се движи и затова наблюдава и дебне плячката си понякога часове. Създава се впечатление, че насекомото, което е обект на лов, се изпарява. Това се дължи на мълниеносното движение на езика на хамелеона, който може да е по-дълъг от цялото му тяло. Той се изстрелва на голямо разстояние и е истинско природно чудо. Всичко става за 1/16 от секундата и човешкото око не може да улови това движение. Върхът на езика му е като малка стрелка с вендуза накрая. Всмукателната чашка се навлажнява с лепкаво вещество, на което насекомото залепва.
Диетата им са малки животни и насекоми. Може да ядат и по-малки от тях влечуги. Големите видове ядат гризачи и малки птички. Понякога се хранят и с листа от дърветата и плодове. В домашни условия може да им се дават парчета цитруси, зеленчуци, листа от глухарче.
Размножаване на хамелеона
Тези животни са много срамежливи. Размножават се 2 пъти в годината, като един мъжки може да има цял харем женски. През сезона на размножаване мъжките хамелеони се бият помежду си, като може сериозно да се наранят.
Женската снася до 60 яйца, а инкубацията им трае 10 месеца. Малките се появяват напълно развити, след 5 месеца стават готови за игри и развъждане.
Жизненият цикъл на тези влечуги прилича на този на насекомите и е най-кратък от всички земни гръбначни. Мъжките живеят средно 4-8 години, а женските от 2 до 4 години.
Болести по хамелеоните
Смятат хамелеона за сравнително здраво, макар и кратко живеещо влечуго. Те страдат основно от дехидратация, от инфекции на очите, устата и езика, а те водят до затруднения в дишането, сълзене и лошо хранене.
Поради липса на калций може да развият костни заболявания. Страдат от стоматит и запек. Болният хамелеон има бледа кожа, а когато умре, става черен, обратно на здравото животно, което е ярко оцветено.
Отглеждане на хамелеон като домашен любимец
Стъклените терариуми не са подходящи за домашния любимец хамелеон. Препоръчва се домът му да е с мрежа, като волиерите. Температурата трябва да бъде от 24 до 32, защото влечугото идва от топли места. Светлината е нужна, за да може да синтезира витамин D.
Това влечуго лесно изсъхва и затова трябва да се пръска с вода 3 пъти на ден.
Цикълът ден-нощ трябва да се спазва, за да не се наруши биологичния ритъм на животното. Добре е в жилището на хамелеона да се поставят растения с големи листа, за да се крие сред тях.
Стопанинът трябва да се съобрази с факта, че има деликатен и уязвим домашен питомец и да спазва препоръките за отглеждането, за да може да се радва на чудото, което природата е създала в лицето на това странно и много интересно влечуго.
