Малцина днес знаят, че в самия край на 1910 година, през декември, се случило нещо, което променило завинаги представата за света, в който живеем. Тогава се получил доклад от холандеца лейтенант ван Стейн. Той съобщавал на холандската колониална администрация, че на остров Флорес, както и на близкия до него остров Комодо, живее влечуго, което местните племена наричат земен крокодил и изпитват страхопочитание към огромното животно заради колосалните му размери. За тях то било божество.
През 1912 година Питър Оуенс, директор на музея на остров Ява дава по-точни сведения, след като получава кожа от гущера и снимка, направена от лейтенанта.
Вълнението на учените ги отвело до мястото, където било установено, че това не е измислица или част от фолклора на местните народи, а истински факт.
Така бил открит най-големият гущер на Земята, наречен Комодски варан. Наричат чудовищно големия гущер и Комодски дракон, заради приликата с древното митологично влечуго.
Местите хора обаче знаят за този гигант много по-рано. Още от ХVІІ век, когато султанът на индонезийския остров Сумбава решил да изпраща престъпниците на заточение на остров Комодо. Точно те първи съобщили за наличието на огромни гущери, които нападали хора. Дълго никой не вярвал в съществуването на страшните влечуги, докато европейците не се натъкнали на тях.
Днес варанът от Комодо е също толкова легендарен, колкото и преди научното си откриване със своите изумителни размери и възможности. Науката знае много за него, а за всеки, който не може да се доближи макар и отдалече, е информацията за него.
История на Комодски варан
Комодският варан с научно название Varanus komodoensis е вид гущер, принадлежащ към семейство Варанови, който се появява в Азия преди около 40 милиона години и мигрира в Австралия. Там се развива в гигантски форми, подпомогнат от отсъствието на конкуриращи се плацентни бозайници.
Преди около 15 милиона години сблъсък между континенталните сухоземни части на Австралия и Югоизточна Азия позволява тези големи вараниди да се върнат обратно в това място, което сега е Индонезийски архипелаг.
Смята се, че драконът от Комодо се е разграничил от своите предци отпреди 4 милиона години. Всички данни показват, че варанът от Комодо се е развил в Австралия, преди да се разпространи в Индонезия.
Гущерът колонизира мястото, в което днес е изолиран, тъй като морското ниво се повишава след това. В Евразия са открити вкаменелости на изчезнали видове от плиоцена с подобни размери като дракона от Комодо, което показва, че те са се справили добре в средата си.
Как изглежда Комодският варан?
В дивата природа този гигант тежи обикновено около 70 килограма и около 3 метра, макар че в плен стават доста по-тежки. Най-големият див екземпляр е 13 метра и тегло 166 килограма.
Както е при всички вараниди, Комодските варани имат само една кост на ухото и стъпалата за пренасяне на вибрации от тъпънчевата мембрана към кохлеята. Това значи, че те са ограничени в чуването на звуци в диапазона 400-2000 херца, а хората чуват от 20 до 20 хиляди херца.
Варанът вижда обекти до 300 метра, тъй като ретината му съдържа само конуси и се смята, че има лошо нощно виждане. Може да различава цветове.
Той разчита предимно на езика си, за да открива, вкусва и помирисва. Тъй като люлее главата си при движение, той може да открие мърша на разстояние 4-9, 5 километра.
Има само няколко вкусови рецептора. Люспите му имат сензорни плаки, свързани с нервите, за да улесни усещането му за допир. Около ушите, устните и брадата, както и на ходилата може да има 3 или повече сензорни плаки.
Разпространение, местообитания и начин на живот на Комодския варан
Днес Комодският варан е разпространен на няколко индонезийски острова, които са места с горещ и сух климат, сред суха, открита тревна площ. Обича и саваната и тропическата гора на ниска височина. Активен е през деня, макар че и нощем проявява някаква активност. Драконите от Комодо са самотни животни и се събират с други само за размножаване и за хранене.
Могат да бягат бързо в къс спринт до 20 километра в час и умело се катерят по дърветата като използват яките си нокти.
За да улови плячка извън достъпа си, Комодският варан може да стои на задните си крака и да използва опашката си като опора. Докато расте, той използва ноктите си като оръжие.
За подслон копае дупки от 1 до 3 метра широки с ноктите на предните си крайници. Това му позволява да запази телесната си топлина през нощта. Гущерът ловува следобед, а през най-горещата част от деня стои на сянка.Тези места за почивка са стратегически за този варан и от тях наблюдава плячката.
Хранене на Комодския варан
Като резултат на размерите си Комодските варани доминират в екосистемите, които населяват. Те са месоядни, но често се хранят и с мърша.
Те ловуват от засада, като причакват жертвата и се хвърлят към нея като я захапват, изпускайки отрова. Те се опитват да я убият веднага чрез отровата и кръвозагубата, но ако не успеят, изчакват да умре от отровата. Убиват диви прасета мигновено, но могат и да ги преследват на дълги разстояния, докато отровата подейства.
Могат да откриват трупове или умиращи животни на разстояние до 0. 5 километра.
Хранят се като откъсват големи парчета месо и ги поглъщат цели, докато държат трупа надолу с предните си крака. При по-дребна плячка те могат да я поглъщат цяла. Огромното количество червена слюнка, която произвеждат, помага за по-бързото смилане на храната.
Този гущер може да изяде храна до 80 процента от живото си тегло на едно хранене. После търси слънчево място, за да ускори храносмилането, тъй като храната може да изгние и да отрови дракона, ако остане дълго в стомаха му.
Поради бавния си метаболизъм, тези варани могат да понесат до 12 хранения годишно.
Размножаване на Комодския варан
Чифтосването при този гущер се случва между май и август, а яйцата се полагат през септември в хълмисти райони, на нивото на земята или в гнезда на оранжевия носорог.
През това време мъжките се бият за женски и територия, като се хващат за задните си крака. Така губещият е прикован към земята. Победителят с език проверява готовността на женската. Тя обикновено се съпротивлява в началото. Те могат да бъдат моногамни и да образуват двойки, което е рядкост при гущерите. Женските правят много камуфлажни гнезда, за да не бъдат изядени яйцата от други гущери.
Всяко гнездо съдържа около 20 яйца, с инкубационен период 7-8 месеца. Излюпването е огромно усилие за малките, които пробиват черупката с яйчен зъб. Може да лежат в черупката часове, преди да започнат да копаят от гнездото. Излизат уязвими за хищници. Дълги са едва 46. 5 сантиметра и тежат по 100 грама.
Голяма част от първите си години прекарват по дърветата, където са сравнително добре защитени от хищници, включително от собствения род. Канибализмът се поддържа от големите размери на възрастните.
Женските могат да произвеждат яйца и без помощта на мъжки и тази особеност е характерна за някои влечуги. Живеят до 30 години в дивата природа. Враговете им са хищните птици, мангустите и кобрите. Плячка са и за крокодилите, когато успеят да ги уловят.
