Гущерите, както и змиите, са влечуги с множество сходни характеристики. Те попадат в раздел Люспести.
По отношение на видовете групи гущерите са най-разнообразните. Известни са над 4300 различни вида. Те могат да се срещнат във всички кътчета на Земята, с изключение на океаните и полярните зони.
Подобно на видовете има и разнородни размери гущери. Те варират от няколко сантиметра като например Геконите, до огромни размери от порядъка на три метра - Комодския варан.
Външните белези на гущерите безспорно ги отличават от останалите влечуги. Те имат четири къси крака, извити навън. С тях те се приповдигат при странични движения на тялото, като по този начин се придвижват чрез пълзене. Тялото се изтегля на части косо ту наляво, ту надясно и същевременно - напред.
Сред видовете гущери има и такива, чиито крайници са напълно закърнели. Те се наричат безкраки гущери и по вид по-скоро се доближават до змиите.
Езикът на гущерите, както този на змиите, е дълъг, подвижен, раздвоен на две връхчета отпред. Той пъргаво излиза и се прибира обратно в устата им. Този орган им служи за обоняние и осезание. Освен това е особено важен, когато търсят храна.
Гущерите имат перфектен слух, благодарение на който улавят и най-слабите шумове, когато си търсят храна. При повечето ушното тъпанче се вижда ясно отвън като малка кожичка.
Храната на гущерите обикновено надвишава, понякога в пъти, размерите на собствената им глава. За улавяне и придърпване на плячката си те използват острите си зъби и с подвижната си долна челюст. Най-честата им храна са живи насекоми. Те ги задържат в устата си и ги обливат обилно със слюнка, след което ги поглъщат.
Гущерите, за разлика от повечето земноводните, издържат на високи температури, поради вроговените образувания на кожата си. Те ги предпазват от изсъхване. Освен това по-топлото време ги прави още по-пъргави. Когато застудее и почвата изстине, гущерите забавят движенията си и стават лениви.
Телесната температура на гущерите е непостоянна. Поради това есенно време се събират на групи в своите скривалища – под дънери, в дупки в почва или на други скрити места. Там заспиват зимен сън.
При опасност гущерът може да избяга, като остави част от опашката си. Истината е, че тя се регенерира - на мястото на откъсната опашката, липсващата част отново израства.
Вижте и какво си хапват гущерите.
