Трудно е да си представите, че вашата дебела, глезена котка, лежаща на дивана ви е далечен роднина на зловещите саблезъби тигри, господствали на Земята преди десетки хиляди години и карали древните хора да се превиват от страх, криейки си в пещерите си.
Да, вашият мъркащ любимец е част от голямото семейство котки (Felidae) обединяващо 40 съвременни вида хищници, които са се развили от общ предшественик, живял преди около 11 милиона години.
Освен пухкавия ви любимец на дивана, със сигурност сте запознати и с другите известни негови братовчеди – лъвове, тигри и леопарди, но всъщност има много повече членове на семейството на котките.
В тази статия ще говорим за различните животни, които принадлежат към семейство коткови, както още е известна групата от животни.
Характеристика на семейство котки
Всички котки, както домашни, така и диви, имат подобни характеристики на тялото. Те включват гъвкави тела с мускулести крайници и езици, които са покрити с остри папили, за да им помогнат при поддържането на хигиената и да стържат месото от плячката си.
Всички от семейство котки имат чувствителни мустачки на бузите и всички имат отлично зрение.
Очите им са снабдени с мембрана, която отразява светлината обратно в очните ябълки, придавайки емблематичния им блясък през нощта.
Котките се делят на две подсемейства:
- Същински котки (Felinae), известни още като малки или мъркащи котки,
- Пантерови котки (Pantherinae), известни още като големи или ръмжащи котки.
Котките са сред най-разпространените и разнообразни животни, които обитават различни среди – от пустини до гори, от планини до морета.
Членовете на семейство коткови са също така сред най-обичаните и уважавани животни от човека, като някои видове са опитомени и са станали домашни любимци, а други са защитени от закони и организации.
Членовете на семейство котки и кратка характеристика за тях:
Същински котки
Същински котки (Felinae) са 34 вида котки, които са по-малки и по-леки от пантеровите, но са по-бързи и по-ловки. Те не могат да ръмжат, но могат да мъркат, да свистят, да вият и да мяукат. Те имат кръгли уши, дълги опашки и къси кучешки зъби. Някои от най-известните представители на това подсемейството са:
Домашна котка (Felis catus)
Домашната котка е един от най-популярните домашни любимци. Произлиза от дивата котка (Felis silvestris) и има много породи, цветове и характеристики.
Домашните котки са месоядни бозайници. Те са хищници по природа, които често ловуват през нощта, а плячка са им множество видове дребни бозайници, птици, влечуги, земноводни, риби и безгръбначни. Домашните котки имат мека, вълниста козина с лъскав вид. Тялото им е гъвкаво, леко, мускулесто и компактно с кръгла глава и къси уши. Предните им крайници обикновено имат пет пръста, а задните крака имат четири с голи възглавнички, които им позволяват да дебнат плячка тихо. Техните нокти са прибиращи се, дълги, остри, извити и странично компресирани.
Очните зеници се свиват вертикално, те имат вторичен клепач или мигаща мембрана за защита на окото. Езикът им е приспособен да разкъсва и задържа храна с повърхност, покрита с извити връхни папили. Зъбите им ясно отразяват природата им на хищници. Имат много добро зрение и слух. Те имат жлези в главата и опашката, които използват, за да маркират своята територия. Женските притежават четири двойки млечни жлези. Дори когато се отглеждат като домашни любимци, котките живеят в полудиви условия и са сред 100-те най-лоши инвазивни видове на Земята, отговорни за изчезването на десетки видове дребни птици, влечуги и бозайници.
Рис (Lynx)
Това е род от четири вида котки, които се отличават с дълги уши с туфи косми на върха, къси опашки и пухкава козина. През зимата козината е гъста и мека, с косми с дължина до 10 см. Рисовете са ловени от хората в миналото за производството на дрехи. Това е довело до почти пълното унищожаване на вида. Повечето рисове са с размери от около 80 до 120 см дълги, без опашката от 10 до 20 см и са високи около 60 см (при рамото). Теглото обикновено варира от 10 до 20 кг, въпреки че евразийските рисове често са по-големи. При всички видове мъжките са по-големи от женските.
Катерят се и плуват добре и се хранят с птици и дребни бозайници. Рисът и евразийският рис ловуват и по-голяма плячка като елени. Разпространени са в Северна Америка, Европа и Азия. Вече много рядко, но се срещат и в България.
Пума (Puma concolor)
Пумата е една от най-големите членове на същински котки. Кожата ѝ е с къса и груба текстура. Общото оцветяване варира от жълтеникавокафяво до сивокафяво в горната част и по-бледо, почти червен цвят на корема. Гърлото и гърдите са белезникави. Планинските лъвове имат розов нос с черна граница, която се простира до устните. Ивиците на муцуната, областта зад ушите и върхът на опашката са черни. Очите на зрелите животни са сивокафяви до златисти. Опашката е дълга, цилиндрична и представлява около една трета от общата дължина на животното. Крайниците са къси и мускулести. Пумите са самотни животни. Събират се от 1 до 6 дни при чифтосване. Та са важни като върхови хищници в северноамериканските екосистеми, в които живеят. Играят важна роля в контролирането на популациите на едрите копитни животни.
Гепард (Acinonyx jubatus)
Гепардите са едни от най-разпознаваемите котки в света, известни особено със своята скорост. Спринтовете на гепардите са измерени достигат до максимум 114 км в час. Рутинно достигат скорости от 80-100 км в час, докато преследват плячка. Почти всички гепарди, останали в дивата природа, живеят в Африка. Те са покрити почти изцяло с малки черни петна на бледожълт фон и имат бяло коремче. Лицата им се отличават с изпъкнали черни линии, които се извиват от вътрешния ъгъл на всяко око към външните ъгли на устата. Гепардите имат дълго, стройно тяло с размери 1, 2 метра, с дълга опашка (65 - 85 см ), която обикновено завършва с бяла туфа. Високи са около 75 см в рамото. Теглото варира от 34 до 54 кг, като мъжките са малко по-големи от женските.
Пантерови котки
Пантеровите котки (Pantherinae) са 5 вида котки, които са по-големи и по-силни от същинските котки, но са по-бавни и по-тежки. Те могат да ръмжат, но не могат да мъркат, да свистят, да вият и да мяукат. Те имат заоблени уши, по-къси опашки, спрямо тялото и дълги кучешки зъби.
Някои от най-известните представители на това подсемейство пантерови котки са:
Лъв (Panthera leo)
Лъвовете са големи, мощни котки, които са на второ място по размер след тигъра. Те са върховни хищници (което означава без естествен хищник или враг). Пословичният „цар на животните“, лъвът е едно от най-известните диви животни от най-ранни времена. Лъвовете са най-активни през нощта и живеят в различни местообитания, но предпочитат пасища, савани, гъсти храсти и открити гори. Според историческите данни за лъвовете те са обитавали голяма част от Европа, Азия и Африка, но сега се срещат главно в части от Африка на юг от Сахара. Изолирана популация от около 650 азиатски лъва живее под строга защита в индийски национален парк и резерват за диви животни. Лъвът е единствената котка, която живее в социални групи, наречени прайдове. Храни се с животни като зебри, биволи, жирафи и слонове.
Тигър (Panthera tigris)
Тигърът е най-големият представител на семейството на котките, съперничещ само на лъва (Panthera leo) по сила и свирепост. Тигрите са върховни хищници (което означава, че нямат естествен хищник или враг). Тигърът е застрашен в целия си ареал, който се простира от руския Далечен изток през части от Северна Корея, Китай, Индия и Югоизточна Азия до индонезийския остров Суматра. Сибирският или амурски тигър (P. tigris altaica) е най-големият, с размери до 4 метра обща дължина и тегло до 300 кг.
Индийският или бенгалският тигър (P. tigris tigris) е най-многобройният и представлява около половината от общата популация на тигри. Мъжките са по-големи от женските и могат да достигнат височина на раменете около 1 метър и дължина около 2, 2 метра, с изключение на опашка от около 1 метър; теглото е 160 - 230 кг, а тигрите от юг са по-малки от тези от север. Тигрите се хранят с животни като елени, диви свине, слонове и носорози.
Ягуар (Panthera onca)
Ягуарът е най-големият представител в Северна и Южна Америка на семейство котки. Разпространени са от северно Мексико до Аржентина. Предпочитаните му местообитания обикновено са блатата и гористи райони, но някои ягуари живеят и в гори и пустини. Ягуарът е практически изчезнал в северната част на първоначалния си ареал и оцелява в намален брой само в отдалечени райони на Централна и Южна Америка.
Най-голямата известна популация съществува в дъждовните гори на Амазонка. Типичното му оцветяване е оранжево до кафяво, с черни петна, подредени в розетки с черно петно в центъра. Ягуарът прилича на леопарда от Африка и Азия, но на леопарда липсва черното централно петно. По средната линия на гърба на ягуара има редица дълги черни петна, които могат да се слеят в ивица. Основният цвят на ягуара варира значително от бяло до черно. Въпреки че кафявите и черните ягуари изглеждат плътно оцветени, петната винаги се виждат слабо.
Леопард (Panthera pardus)
Леопардът е голяма котка, роднина на лъва, тигъра и ягуара. Името леопард първоначално е дадено на котката, която сега се нарича гепард – така нареченият ловен леопард, за който някога се е смятало, че е кръстоска между лъв и пард. Терминът пард в крайна сметка е бил заменен с името леопард. През 1750 г. географският ареал на леопарда обхваща почти цяла Африка на юг от Сахара, заема части от Северна и Североизточна Африка и дори Мала Азия, Централна Азия и Индия до Китай и Манджурия. До 2019 г. видът е загубил до 75 процента от предишния си ареал.
Няколко големи местообитания обаче са останали в Субсахарска Африка, Иран и Хималаите, с по-малки хабитати разпръснати из Централна Азия, Индия, Югоизточна Азия, Източен Китай и Манджурия и Корейския полуостров. Освен това, един малък хабитат с леопарди продължава да съществува в Атласките планини в Мароко. Леопардът варира значително по размер и белези. Средният размер е 50 до 90 кг тегло, 210 см, без опашката от 90 см, дължина и 60 до 70 см височина при раменете. Леопардът обаче може да стане много по-голям. Основният цвят обикновено е жълтеникав отгоре и бял отдолу.
Снежен леопард (Panthera uncia)
Снежен леопард е голяма дългокосместа азиатска котка и най-редкият и последен представител на подсемейсвто Пантерови котки. Мощната конструкция на снежния леопард му позволява да изкачва големи стръмни склонове с лекота. Задните му крака дават на снежния леопард способността да скача на шест пъти по-дълго разстояние от тялото си. Дългата опашка му позволява пъргавина и осигурява баланс. В продължение на хилядолетия тази великолепна котка е била царят на планините в Азия.
Заради красивата си козина днес той е почти изчезнал. Ареалът на местообитанието на снежния леопард се простира в планинските райони на 12 страни в Азия: Афганистан, Бутан, Китай, Индия, Казахстан, Киргизка република, Монголия, Непал, Пакистан, Русия, Таджикистан и Узбекистан. Общият ареал обхваща площ от близо 772 204 квадратни мили, като 60% от местообитанието се намира в Китай. Повече от 70% от местообитанията на снежния леопард обаче остават неизследвани.
