Пума, известна и с наименованието Планински Лъв и Кугуар, е един от най-едрите представители на семейство Котки. Пумата е красив хищник, който е на четвърто място по големина след тигъра, лъва и ягуара, и е изключително умно животно, което се смята за един от най-интелигентните представители на семейство Котки.
Произход на пумата
Пумата от векове е смятана за опасен хищник, но преди век и половина в САЩ я определят като вредител. През ХХ век много пуми се изтребват, за да бъдат предпазени хората, тъй като по преценка на правителството тези животни били сериозна заплаха за добитъка на населението. Затова се изплащат награди в размер около 40 долара за всяка убита пума. След това правителството наело платени ловци на пуми, които изтребвали стотици екземпляри. Убийствата на тези красиви животни продължили до края на 60-те години, когато учени доказват, че пумата не е заплаха за селскостопанските животни и трябва да бъде опазена като животински вид. Благодарение на това пумата успява да запази популацията си.
Разпространението на пумата се простира от Скалистите планини на Северна Америка до Патагония. Този хищник се заселва в разнообразни области. Може да обитава планини, равнинни гори, тропически джунгли и дори блата. Избягва само много откритите пространства. Понякога пумата дели територия с ягуара, което води до сериозни битки между двата хищника.
Съществуват 30 подвида на пумата, които се различават по размери и по начин на поведение, в зависимост от мястото, където живеят. Пумата се среща до над 4000 метра надморска височина.
Как изглежда пумата
Пумата достига до 180 сантиметра дължина, като на опашката се падат около 70 сантиметра от общата дължина. Височината на пумата в холката е около 90 сантиметра за мъжките и около 70 сантиметра за женските. Теглото на мъжкарите е около 80 кг, но може да достигне над 100 кг. Женските обикновено тежат около 55 до 60 килограма. Тялото на планинския лъв е издължено, мускулесто и силно, и въпреки това много грациозно. Главата е голяма, опашката е дълга, мускулеста, равномерно покрита с козина. Крайниците не са много дълги, предните лапи са по-масивни от задните.
Всяка лапа има остри криви нокти, които могат да се прибират. На задните си лапи пумата има по 4 пръста, а на предните - по 5 пръста. Козината и е гъста, но много къса. Тя е една от малкото котки, която има козина без ярко изразен рисунък. Общият тон на козината е пясъчен и заради този факт това красиво животно е наричано понякога Планински Лъв. За разлика от лъва, носът на пумата е розов на цвят. Цветът на козината варира при животните, обитаващи различни региони. Северните популации имат светло-жълта и дори сива козина, а южните – кафеникава или ярко рижава. По корема цветът на козината е златист, а по ушите – черен.
С какво се храни пумата
Пумата е хищник. Тя се храни с различни животни: от катерици и зайци до диви свине и лосове. Пумата се храни и с птици, риба, охлюви и насекоми. Най-предпочитани са средно големите животни като планинската коза. Пумата дебне и проследява жертвата си, след това се нахвърля от задната ѝ страна и пречупва шийните прешлени или по-рядко я задушава. Фактът, че жертвата е доста по-едра от самата пума, не спира този хищен ловец. Интересен факт е, че пумата може да убие лос, и то съвсем сама, въпреки че обикновено той е поне 5 пъти по-тежък. Тя успява да убие едрата плячка, като използва бързината си, ума си и ловните си инстинкти, комбинирани с мощните ѝ челюсти.
Единственото животно, което е в безопасност от апетита на пумата, е скунксът, и макар че младите пуми се опитват да го включат в обяда си, бързо се научават да не закачат зловонната животинка. Пумите са лакоми и никога не изоставят плячката си. Те много обичат да крият част от нея, която не могат да изядат веднага, и я затрупват с клони и листа, за да се върнат след няколко часа отново при нея и да могат отново да се хранят.
Размножаване на пумата
Брачният период на животните в северните райони е през зимата, а при тези в тропичните райони няма определен период за чифтосване. Това е времето, през което иначе мълчаливите животни огласят околностите със силни звуци, с които викат партньорите си. Мъжките ръмжат, а женските издават много неприятни резки писъци, с които се опитват да привлекат вниманието на мъжкарите към себе си. Бременността продължава 3 месеца. Новородените са от две до четири, но мъжкарят никога не се включва в отглеждането на потомството.
Женските отглеждат малките в пещери, които постилат с клони и мъх. Малките Пуми се раждат с петна, които приличат на петната на леопарда, но те изчезват на възраст около една година и подрастващите придобиват цвета на родителите си. Малките растат много бързо и след като навършат месец и половина, започват да опитват месо. Остават с майка си до година и половина или две. Пълна зрялост достигат до 3 годишна възраст.
Любопитни факти за пумата
Както повечето котки, така и пумата води самотен начин на живот, освен когато са в период на търсене на брачен партньор. Тези красиви животни са потайни и рядко издават присъствието си с рев. Много са ловки, изключителни катерачи и са способни на огромни скокове на дължина и височина, като с лекота преодоляват по няколко метра.
Пумата няма естествени врагове, но може да се сблъска със силна конкуренция от страна на вълците, ягуарите и мечките. Младите индивиди, които непредпазливо влизат в директни сблъсъци, често загиват. Пумата драска кората на дърветата, като по този начин бележи границите на територията си. Тези животни са интелигентни и дори се отглеждат пуми като домашни любимци. Продължителността им на живот не е малко, пумите живеят 15 – 20 години.
Вреди от пумата
Пумата предпочита усамотението и избягва местата с присъствие на хора. По тази причина вредите, които нанасят на фермите са малки. Регистрирани са обаче доста случаи на нападения на хора. Обикновено тези ситуации стават, когато хората навлязат в територията на животното и го провокират с невнимателното си поведение. Напада основно дребни хора или деца. Това се случва привечер, тъй като животното е активно именно в този период.
