Има едно животно, което наричат владетел на гората. То има дълги крака, но те му придават тромав вид. С тях обаче може да се пребори с цяла глутница вълци. Това странно на вид животно с гърбица и дълга глава, които го правят да изглежда странно и забавно, е срещано в природата на север и се казва лос.
Лосът е огромно животно и се числи към класа на бозайниците. Научава се да плува само дни след раждането си и обича водата, гмурка се с удоволствие на дълбочина до 6 метра, за да търси растителна храна.
Макар че е странно и не особено красиво животно, лосът има много положителни качества и се привързва силно към хората, ако се грижат за него. Добре е това чудно природно творение да се познава.
Класификация и етимология на лоса
Лосът е с научно название Ales ales. Той е едър бозайник и е от семейството на Еленовите. Родът на Лосовоте днес е представен от този единствен представител, който е твърде различен от елените, най-вече заради плоските си и силно разклонени рога.
Традиционно е класифициран като монотипичен род, но наскоро бе разделен от изследователите на две вида:
- Европейски лос - Ales ales;
- Американски лос - Ales americanus.
Това разделение се смята, че се подкрепя от морфологични различия и доказателства, че европейският лос има 68 хромозоми, а американският -70. Толкова има и лосът в Централна Азия (Якутия).
Най-вероятно всички съществуващи родове лос водят своя произход от Централна Азия през последните 60 хиляди години, което е подкрепа за един общ вид с вариации.
Разговорното име на бозайника - лос, идва от езика на индианците и означава буквално ядящ клонки. Това е правилно название, предвид храненето на лосовете.
Разпространение и местообитания на лоса
В Евразия лосовете могат да бъдат наблюдавани в широк обхват на запад от Скандинавия, Полша и Южна Чехия, до Сибир на Изток.
Южният обхват се простира до Украйна, северните части на Казахстан, Монголия и Китай.
В Северна Америка лосът се среща в голяма част от Аляска и Канада, чак до Юта и Колорадо. Топлият климат, над 27 градуса по Целзий ограничава разпространението на животното.
Местообитанията на лоса са студените северни райони на земното кълбо, които имат сезонна снежна покривка. Обитава тайгата, тундрата и субалпийската зона.
Видовите гори, които предпочита лосът, са широколистни и смесени, състоящи се от иглолистни и широколистни видове. Освен залесените местообитания, лосът търси райони в близост до вода, като езера, реки и блата, в които може да намери концентрация на любимите му храни.
Как изглежда лосът?
Лосът е най-големият вид от семейството на елените. Има дълги, стройни крака, които поддържат масивно тяло, а също къса и едва забележима опашка - от 80 до 120 милиметра. За сметка на това пък ушите на лоса са дълги - 250 милиметра. Късата и дебела шия поддържа доста голямата глава на лоса.
Животното е много масивно. Височината на лоса при рамото е до 2 метра, а теглото му може да надхвърли 800 килограма при най-големите подвидове.
Забележителните рога на лоса тежат до 35 килограма.Това са най-големите рога сред всички видове. Рогата се отглеждат през пролетта и опадват през зимата всяка година. Те са силно разклонени и имат форма на пеперуда.
Една от най-отличителните черти на лоса е неговата дълга, луковична, увиснала муцуна. Горната устна виси над долната, а между ноздрите има триъгълен пластир от гола кожа.
Очите му са много подвижни и дори без да обръща глава, лосът може да види движещ се зад него обект. Разполага и със силно обоняние. Благодарение на раздалечените си ноздри той може да определи точното местонахождение на обектите около него по миризмата.
Слухът е друго добре развито сетиво при това животно. Ушите му могат да се въртят във всички посоки и улавят звуците, издавани от други лосове на 3 километра разстояние.
Под шията му виси кожа като камбана, която при женската може и да отсъства.
При лоса се наблюдава видим диморфизъм. Мъжките са с 40 процента по -големи от женските. Средното тегло на възрастен мъжки варира от 360 до 600 килограма и дължина от 2, 4 до 3, 2 метра, а на женска - от 270 до 400 килограма и дължина от 2, 3 до 3 метра.
Оцветяването им е тъмно - черно до кафяво или светло кафяво, а краката са по-светли. Тялото им е покрито с косъмчета с дължина от 15 до 25 сантиметра, които са кухи и това води до отлична изолация.
Начин на живот на лоса
Трудно е да си представим живота в суровия север при вегетарианска диета, каквато е при лоса. Той все пак оцелява и се чувства добре там. Това става благодарение на факта, че лосът се храни повече през по-топлите месеци и натрупва мазнини.
Суровият студ и обилният сняг представляват изпитание за него. Затова през зимата животното не се движи много, за да запази топлината си, а за това допринася и козината му.
В дълбок сняг му и особено трудно да избяга от вълците. Голяма опасност са и шофьорите на автомобили, тъй като сблъсъците на пътя са много често срещани и загиват доста лосове.
Независимо че животът им е тежък тези бозайници са много игриви. Те с наслада се къпят в топлите извори, а майките са трогателно загрижени за малките. Ако бъдат отглеждани от хората от ранна възраст, те си привързват силно към тях.
Срещите с лосове в природата са опасни за човека. Това животно е много силно и ако малките му са наблизо, то без колебание атакува човека.
Размножаване на лоса
Лосът е моногамно животно. Половете се привличат взаимно чрез вокализация и аромати при маркиране на дърветата.
Лосът проявява два типа стратегии за размножаване. Лосът в тундрата образува хареми, а лосовете в тайгата създават връзка от преходни двойки.
При чифтосване в хареми доминиращият мъжки отглежда и води група женски, които защитава от други мъжкари. Младите с по-малки рога обикновено лесно се оттеглят пред доминиращия мъжкар, докато тези, които са равностойни се бият за правата над женските.
При свързване в дойка мъжкият защитава само една женска, до момента, когато вече не може да се чифтосва с нея. После той търси други женски, които до този момент не са били отглеждани от мъжкар.
Женската се разгонва през септември и октомври, а гестационният период е 231 дни. След него се ражда 1 малко, но и близнаците са често срещани.
Преди раждането майката лос се оттегля на усамотено място. На 3 седмици малките вече могат да следват майка си, а на 5 месеца ги отбиват.
Малките лосове са с тегло 16 килограма и качват по 1 килограм на ден в периода на кърмене. Майките ги защитават ревниво и ги отглеждат с много грижа. Само те ги отглеждат за период от 1 година, а когато забременеят отново, ги отпращат да живеят сами.
И двата пола стават зрели на 2 години, но репродукцията обикновено е от 4-5 години нататък. Тогава е репродуктивния връх на женските, а мъжките са с най-големи рога.
Половината от майките не оцеляват заради хищничеството на мечките и вълците, но тези, които достигнат зрелост, имат големи шансове за преживяване.
Възрастните лосове са в разцвета си между 5 и 12 години, а продължителността на живота им е около 15 години.
Хранене на лоса
Мъжките и женските при лоса са разделени, освен в периода на чифтосване и това се обяснява с различните им хранителни нужди поради размера на тялото. Повечето им време се фокусира върху храненето. Дървесната, водната растителност и листата на различни видове представляват основната им храна.
Борът, върбата, елата, брезата, трепетликата са само малка част от всички 221 вида растения, които влизат в диетата на лоса. Един възрастен изяжда по 20 килограма храна на ден. През лятото се хранят най-вече с водна растителност, заради което се спускат до 6 метра дълбочина.
Заболявания при лосовете
След върховите си 12 години, лосовете започват да страдат от ставни заболявания, най-вече артрит, а също имат и стоматологични проблеми, както и износване.
Най-опасна е лосовата болест, която се предизвиква от мозъчен червей. Кърлежите също са напаст за тези животни. Те загиват често през зимата от загуба на кръв и хранителен стрес, предизвикан от зимните кърлежи.
