Птиците отдавна ангажират вниманието на човека с умението си да летят. Възхищението пред техните летателни умения е предмет на всякакви истории и легенди. Почти всички птици са добри летци и е ужасно трудно да се отговори на въпроса кой е най-добрият летец от всички пернати.
Измежду всички многобройни кандидати едно от първите места в такава своеобразна класация със сигурност ще бъде отредено на албатроса. Наричат го най-величествената жива летяща машина в света.
Това е огромно признание предвид конкуренцията, която има в птичия свят. С какво албатросът е заслужил подобно определение? Може би разглеждането на особеностите на тази забележителна птица ще даде отговор на въпроса.
Особености на албатроса
Албатросови, с латинско название Diomedeidae, са семейство големи морски птици. Ареалът им обхваща Южния океан, в това число Южният ледовит океан и Арктическият океан и северната част на Тихия океан.
Това са едни от най-големите морски птици. Има видове, при които размахът на крилата е до 4 метра. Няма друга птица с толкова голям размах на крилата. Може би само някои летящи видове от древните динозаври могат да им съперничат в това отношение.
Имат особена конструкция на крилото и умеят да улавят и използват перфектно въздушните потоци над океана. Това им позволява да прекарват по-голямата част от времето във въздуха. Те кацат на земята само за размножаване.
Но не само крилата им са забележителни, а и цялото им тяло. Външният вид на албатроса е великолепен. Има голяма глава с голям закачен на нея клюн. Мощната му шия се слива безпроблемно с голям заоблен торс, издаващ забележителната сила на птицата. Оперението е грациозно оцветено и сякаш издава индивидуалността на пернатите от вида албатрос. Възрастните са много разнообразно оцветени.
Главата им, шията и гърдите обикновено са бели, гърбът и външната част на крилата са тъмни. Има и видове, които са основно с тъмно оперение, а на гърдите имат кафява ивица. При мъжките от Кралския албатрос оперението е ослепително бяло, а само върховете на крилата са тъмни. Размахът на крилото е 3.7 метра, а дължината на едно то крило е 1.3 метра.
Има албатроси с черни крака. Оперението им е изцяло сиво или кафяво. Младите птици са различно оцветени от старите и в течение на времето непрекъснато се променят. Добиват окончателния си вид на 6 или 7 години. Някои видове имат петна около очите, други са с жълти или сиви петна по гърба. Има и такива с жълта глава и розов клюн.
Клюнът на птицата е остър, голям, способен е да държи здраво плячката. Съставен е от рогови плочки, а отстрани има отвори - ноздри. Пернатите имат много остро обоняние и им служи на откриване на храна, макар че и зрението им е отлично.
Повечето птици имат слабо развити крака и трудно се движат по сушата. Албатросът няма този проблем. Краката му са силни и стабилно ходи по земята. Кракът му донякъде напомня гъша лапа. Има три пръста, свързани с мембрани, които му позволяват да загребва вода като с гребла. Изобщо липсва заден пръст.
Начин на живот на албатроса
Албатросът се чувства чудесно по всяко време, когато е в морето. Тялото му стои отгоре като плувката на рибарската въдица, благодарение на ефирното водоустойчиво покритие. Птицата може да не ходи дълго по сушата, даже спи във водата.
Огромните му крила му дават възможност да се задържи във въздуха, без да се клати, като използва силата на вятъра. Има интересна летателна техника. Лети, правейки периодични намаления, по време на които набира скорост и след това се издига нагоре в настъпващия въздушен поток, без да се налага да размахва крила, а само променя ъгъла на наклона си.
Албатросът не се издига високо в небето, той се задържа на 10-15 метра над водата, тъй като там е най-мощният въздушен поток. Така дълго се извисява над вълните, почти без да движи крилата си.
Птицата не обича спокойното море и спокойното небе. Тогава просто дреме във вълните в очакване да духне вятър.
Видове албатроси
Срещат се много видове албатроси, но най-големите предизвикват най-засилен интерес.
Амстердамският албатрос живее на Амстердамските острови на юг от Индийския океан. Дължината на тялото му е 120 сантиметра, теглото му е 8 килограма, а размахът на крилата - 3 метра. Видът е застрашен.
Кралският албатрос също стига до 110-120 сантиметра, размахът на крилата му е до 320 сантиметра, а теглото е над 8 килограма. Живее в Нова Зеландия и околните острови. Стига до 58 години.
Албатросът скитник има най-голям размах на крилата - 370 сантиметра. Дълъг е до 130 сантиметра. Лети най-далече заради огромните си крила. Живее около 30 години.
Местообитание на албатросите
Родното място на албатросите е Антарктида и околните острови. Там те не живеят постоянно, а само гнездят През останалото време летят на хиляди мили от родните си брегове, скитат из океаните, а веднъж годишно се връщат, за да се чифтосат и да създадат поколение.
Хранене на албатроса
Албатросът е морска птица и затова яде основно риба, но също и неголеми калмари, октоподи, крил и всякакви ракообразни. Виждайки от висините плячката си, албатросът свива крилата си и с фучене се спуска във водата, пробивайки я понякога на 10 метра дълбочина, хваща плячката и излиза на повърхността.
Птиците ядат не само жива плячка, която улавят, но и мъртви водни обитатели, с което се полезни. Понякога се придържат към плавателните съдове и често ги следват, изяждайки всички остатъци, които се хвърлят в морето. Тези скитащи птици са постоянно на път и си намират храната преминавайки огромни разстояния.
Размножаване на албатроса
По време на размножителния период албатросите образуват колонии, където се събират хиляди двойки. Те водят моногамен живот, намират си партньор, с който остават до края на живота. Търсенето на половинка става на 6-годишна възраст. Търсенето на подходящ партньор може да продължи години, но щом двойката се образува, тя започва ухажването.
Ако решат да създадат семейство, те отиват на някой от островите и изграждат гнездо от мъх и треви. Женската снася само 1 яйце, което мъти 2-3 седмици. Малкото се излюпва след около 80 дни и двамата родители губят от теглото си, докато мътят.
Малкото расте бавно, а родителите го хранят първите 3 седмици всеки ден, а после през няколко дни. Грижата трае 1 година. После малкото вече може да се грижи само за себе си.
Някои факти за албатроса
Международния съюз за защита на природата разделя албатросите в 21 вида, 19 от тях са застрашени от изчезване;
На 6 месеца малкото на албатроса може да тежи до 12 килограма, повече от родителите си;
Докато родителите му са в морето, малкото пиле получава оперение и се научава да използва крилата си. Докато родителите правят гнездо, за да се чифтосат отново, младите птици се готвят да покажат летателните си умения;
Възрастният албатрос е един от най-големите майстори в летенето;
Албатросите могат да прелетят до 15 хиляди километра в търсене на храна.
