На 16 юли хората отбелязват международния ден на змията. Да, има и такова честване по света, макар че змията е от опасните животни, които предизвикват страх и отвращение у болшинството хора. Състоянието е познато като офиофобия и по същество е аналогично с арахнофобията, която се отнася към паяците.
Все пак не може да се отрече, че това е едно от най-интересните животни, макар че не всеки иска да разбере нещо повече за тези влечуги. Само фактът, че отровните зъби на някои видове змии се считат за най-добрите системи за биологични оръжия в природния свят, е достатъчна, за отблъсне хората от този представител на фауната с древен произход.
Трябва да се знае, че опасни за хората са не повече от 200 вида отровни змии, разпространени на планетата ни. Но пък всеки един вид е интересен и неповторим, а и тези влечуги имат уникални характеристики, които могат да събудят интереса на любопитните към света хора.
Произход и еволюция на змията
Змиите са изключително древни обитатели на Земята. Смята се, че произхождат от гущерите. Сравнителната анатомия води до тези изводи, тъй като самите скелети на змиите са много крехки и не са запазени цялостно. Този извод се налага от присъствието на закърнели задни крайници при влечугото. Предни крайници липсват при всички видове и това се дължи на еволюционните промени.
Съвременният тип змия става изключително разнообразна през периода Палеоцен. Това става след изчезването на динозаврите и затова има и теория за произхода им от мозазаврите, изчезнали водни влечуги.
Със сигурност може да се твърди, че еволюцията на змиите е дълга и сложна, тъй като са широко разпространени - навсякъде без Антарктида. Те живеят дори в Хималаите, на височина почти до 5 хиляди метра. Интересен факт е обаче, че липсват в Ирландия, Исландия и Нова Зеландия.
Класификация на змиите
Змията, с латинско наименование Serpentes, е студенокръвно безкрако влечуго, близко до гущера, с който са в един разред - на Люспестите. Те са най-големият от всички съществуващи разреди. Животните, които са включени, се отличават с кожата си с рогови люспи.
Друга отличителна черта им е квадратната кост, която им позволява да местят горната си челюст. Особено забележимо е при змиите, които могат да откачат напълно горната челюст, за да налапат по-голяма плячка.
Люспестите са единствените гръбначни, които наред с яйцеснасящи видове, имат и живораждащи и яйцеживораждащи групи влечуги.
Класифицирани са в 15 семейства, които включват 456 рода и над 3458 вида.
Отровни видове змии в България са 6 - пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешка змия и вдлъбнаточел смок. Отровните змии по света са общо 375 вида, но не всички са опасни за човека.
Характеристика на змиите
Както всички Люспести, змиите са амниотични животни от типа на гръбначните, тялото им е люспесто. Много от видовете имат череп с многобройни свързани по свободен начин стави. Връзката е тъкан силно разтягаща се, която прави челюстите им много подвижни.
Към особеностите в анатомията им трябва да добавим и това, че бъбреците им са разположени един след друг, а белият им дроб има само един дял. Някои примитивни видове змии като боата и питона например имат анални шипове, прилични на нокти, но всъщност това са закърнели задни крайници.
Скелетът им иначе е съвсем прост. Състои се от череп, подезични кости, гръбначен стълб и ребра. Черепът е съставен от твърди и неподвижни кости и пази мозъка, но долната челюст е подвижна, за да може влечугото да поглъща по-големи от главата му животни. Подезичната кост служи за залавяне на езика. Гръбначният стълб е много гъвкав, съдържа около 400 прешлена. Ребрата са заловени по двойки към всеки прешлен. Тялото е снабдено със силни мускули, които го движат при отсъствието на крака.
Кожата е другата важна част от анатомията на змията. Цялата е в люспи. Коремните люспи загребват повърхността под тялото и така змията се движи. Затова и люспите са няколко вида - гладки, ръбести и зърнести.
Очите са покрити с люспа, която е прозрачна и не се отваря. Кожата се сменя периодично, защото змията расте. Смяната става чрез събличане на едно цяло парче, което трябва от главата към опашката.
Змиите нямат добро зрение, но все пак различават движението на предметите. Някои змии имат инфрачервени сензори на ямките, между окото и ноздрата, с което регистрират топлината на тялото, излъчвана от жертвата.
Змиите нямат външни уши и слухът им представлява засичане на вибрациите от движението, но това им сетиво е силно развито и е достатъчно за локализиране на жертвата.
Миризмата влечугото усеща като изхвърля раздвоения си език и хваща с него частици от въздуха, които после праща към специален орган в устата за да го провери.Тъй като езикът е раздвоен, обонянието им е цялостно.
Начин на живот на змията
Най-важното в начина на живот на змията е придвижването с оглед на липсата на крайници, които да го осъществяват. Въпреки това тя е много мобилна. Може да се извива странично, като вълна. По този начин се движи в кални и пясъчни терени.
Друг начин е чрез приближаване и раздалечаване на ребрата. Така се катери по дървета и се движи в тунели.
Още един начин на придвижване е чрез мускулите на корема. Така се движат големите и тежки змии като боата, питона и отровниците.
Змиите са студенокръвни животни и затова температурата им зависи от тази на околната среда. Те се нуждаят отчаяно от топлина. Когато змията живее в район с по-топъл климат, тя расте по-голяма, тъй като топлината позволява да трупа достатъчно енергия, за да поддържа необходимата метаболитна скорост. Затова в тропиците змиите, а също така и насекомите и земноводните са по-големи.
Хранене на змията
Змиите са хищници. Хранят се с други животни. Малките новородени мишки, плъховете, зайчетата и птиците са сред менюто им. Ядат и яйца, а някои се хранят със себеподобни - змии и гущери.
Змиите по различен начин убиват плячката си. Някои пускат отрова, други я задушават, преди да я погълнат.
Това влечуго не дъвчи храната си. Поглъща я цяла и след това става трудно подвижно, докато трае процесът на храносмилане. Този процес изисква много енергия и някои видове дори повишават силно температурата си в този период. Смилат всичко, освен козината, перата и копитата. Те се изхвърлят.
Човекът не е плячката на змията, но все пак има редки случаи, когато големи змии - удушвачи са поглъщали хора. Тези инциденти обаче са изключение. Но все пак трябва да знаете, че едрите змии като питон могат да се хранят и с големи животни като телета, кози, овце и друго.
Размножаване на змията
Размножаването е чрез различни стратегии - яйца, живо раждане, яйцеживородни, но всички са чрез вътрешно оплождане.
Повечето змии използват яйцата за размножаване, като изоставят гнездото веднага след снасяне на яйцата. Някои видове обаче остават наблизо, за да го наблюдават. Някои пазят яйцата като се навиват на кълбо около гнездото и не го изоставят.
Яйцеживородните змии задържат яйцата в тялото си до излюпване на малките. Така се размножават в по-студените райони. Има и истински живораждащи на същия принцип като бозайниците.
