Според новите научни анализи най-смъртоносната змия в света е черната мамба. Има змии с по-силна отрова от тяхната, но точно този вид си е спечелил печалното място заради огромния брой смъртни случаи, причинени от ухапване.
Змията се слави с войнствения си и агресивен характер, когато се почувства в безизходица, а африканските народи, които страдат от нейната отрова, са преувеличили заплахата до митични размери. Като добавим факта, че мамбата е най-бързата змия в света, способна да развие скорост от 20 километра в час, а освен това не се задоволява само с едно ухапване, картината става съвсем ясна.
Черната мамба кълве свирепо, впръсквайки голямо количество отрова, което може да достигне 250 милиграма, въпреки че за да убие човек са достатъчни 10-15 милиграма. Затова е обясним и огромният респект на африканците към тази змия.
Какво още може да се научи за отровницата, всяваща ужас в регионите, където живее?
Класификация на черната мамба
Черната мамба е с латинско название Dendroaspis polylepis е вид голяма и изключително отровна змия от семейството на Аспидите -Elapidae. Още 5 вида принадлежат към този род. Тя е втора по дължина змия сред отровниците, надминава я само кралската кобра.
Първото официално описание на змията е направено през 1864 година от Алберт Гюнтер, британски зоолог от германски произход по образец, който сега е в Лондонския музей. През 1873 година друг натуралист - Вилхелм Питърс описва вида по образец от музея в Генуа, донесен от северните части на Еритрея.
През 1896 година Буленджър комбинира вида на черната с този на източната зелена мамба. Генетичен анализ, направен през 2016 година, доказва, че черната и източната зелена мамба са най-близките роднини в семейството на мамбите.
Родовото име е получено от старогръцки - дендрон, което значи дърво и aspis, аспиди, а епитетът polylepis има значение на голям мащаб.
Разговорното название мамба идва от зулуски, където има значение на везни. В Танзания местното име означава резачка на трева, защото уж подрязвала тревите.
Разпространение и местообитания на черната мамба
Родина на черната мамба са части от африканския континент, на юг от Сахара. Тя трябва да бъде търсена от Сенегал и Мавритания, до Сомалия и Етиопия, а на юг до северните части на ЮАР. В Габон и Конго няма данни, че е разпространена.
Змията предпочита умерена, суха среда, леко гористи местности и храсталаци, скалисти издатини и полусуха савана. Обитава обаче и влажни савани, както и равнинни гори. Не се среща често на надморска височина над 1000 метра.
Едновременно е сухоземна и дървесна. На земята се движи с повдигната глава и шия и използва за подслон термитни могили, изоставени дупки, пукнатини на скали и пукнатини на дървета.
Как изглежда черната мамба?
Черната мамба е голяма отровна змия. Зрелите екземпляри обикновено надвишават 2 метра, най-често растат до 3 метра. Има черни мамби с размери до 4, 5 метра.
Телесната им маса е средно 1, 6 килограма, но варира от 0, 5 килограма до 2, 5 килограма.
Черната мамба е дълга, тънка и цилиндрична змия. Главата на змията има подчертан ръб на челото и средно голямо око, което варира от сиво-кафяво до черно на цвят. Зеницата е заобиколена от сребристо бяло или жълто.
Опашката на черната мамба е дълга и тънка, опашните прешлени съставляват от 17 до 25 процента от дължината на тялото.
Противно на общото очакване черните мамби всъщност не са черни. Отделните екземпляри се различават значително по цвят. Те са маслинени, кафеникави на цвят, каки или сиви. Младите змии са по-светли на цвят и могат да бъдат объркани със зелени мамби.
Коремът на черните мамби е кремав, понякога смесено със зелено или жълто. Тъмни петна може да изпъстрят задната половина на тялото, а някои имат редуващи се тъмни и светли люспи в задната част, създавайки впечатление за странични решетки.
Гладките им люспи са в средата на тялото, подредени в 23 до 25 реда, рядко в 21 реда. Броят и шарката на люспите по тялото е ключов елемент за разпознаване на видово ниво.
Отровни са предните зъби, те са много малки.
Названието черни мамби вероятно идва от вътрешността на устата на влечугото. Тя е тъмно синя, до мастилена, почти черна, езикът е раздвоен.
Поведение и начин на живот на черната мамба
Тъй като е едновременно дървесна и сухоземна змия, черната мамба показва характерни особености в движението си. По земята се движи с повдигната глава и шия. Това става обикновено денем, защото черната мамба е дневна змия.
Тази змия е непредсказуема като поведение. Много е пъргава и се движи бързо. В дивата природа рядко тези змии понасят човек да се доближи по-близо от 40 метра до тях. Когато се усетят заплашени, те се скриват в някоя дупка. Ако бъде изненадана, черната мамба веднага зяпва, за да покаже черната си уста и поклаща езика си. Често съска и разтваря качулка около врата си, като кобрата.
Тъй като е изключително нервна змия, всяко движение на натрапника може да я провокира да нападне. Тя се хвърля с резки бързи движения и хапе многократно, инжектирайки силната си отрова.
Размерът на черната мамба, както и нейната способност да повдига главата си на голямо разстояние от земята позволяват изстрелването на повече от 40 процента от дължината на тялото нагоре. Затова ухапването от това влечуго може да бъде и по лицето.
Все пак репутацията на черната мамба като нападател е преувеличена. Тя напада само когато се усети притисната и без възможност за отстъпление. Разбираем е страхът от змията, защото отровата е нервотоксична, с различен химичен състав при различните популации, но силно отровна и води до сигурна смърт, ако не се инжектира веднага противоотрова.
Хранене на черната мамба
Черната мамба обикновено ловува от постоянно леговище, в което постоянно се връща, ако няма смущения.
Преследва най-вече малки гръбначни животни като птици и малките им, малки бозайници като гризачи, прилепи и други. Плячката им са топлокръвни животни, но се храни и с други змии.
Черната мамба не държи плячката си след ухапване. Тя изчаква да настъпи парализа и смърт и след това я поглъща. Мощната храносмилателна система на змията усвоява напълно плячката за 8 до 10 часа.
Размножаване на черната мамба
Размножителният период на черната мамба се простира от септември до февруари, след спада на температурата. Мъжките си съперничат за право на чифтосване чрез борби, опитвайки се да покорят съперника, като сплитат телата си и се борят с вратовете си.
По време на ухажване мъжката черна мамба се плъзга по гърба на женската, като показва езика си. Женската показва готовност, като повдига опашката си и застава неподвижно. Мъжкият се навива около задната страна на женската и остават неподвижни по време на чифтосване.
Женската после снася от 6 до 17 яйца. Те са овални, около 60-80 милиметра дълги. Малките пробиват яйцето с характерния яйчен зъб. Когато се излюпят, малките са около 40-60 сантиметра и растат бързо, като достигат 2 метра след първата година. Малките са напълно самостоятелни и веднага след излюпването си са смъртоносни.
Черната мамба живеее до 11 години средна възраст.
