Змията е хлъзгаво, безизразно същество и продължава да предизвиква някакъв особен респект у човека. Неприязън, подсъзнателен страх или атавистично напомняне за Библейските времена са чувства, които се преплитат при мисълта за тези влечуги, за които ключово събитие в еволюцията им е било изчезването на предните и задните крайници.
Далечното минало на най-неприятните измежду влечугите е отпреди повече от 100 милиона години, още от периода Юра, а техни вкаменелости днес са разпръснати навсякъде по Земята.
Сред 150 рода, включващи около 3 хиляди вида змии, най-голям интерес предизвикват големите видове. Легендите за тях будят страх и отвращение, но изучаването им може да разкрие много неподозирани факти, които да дадат отговор на въпроса що за създания са това?
От семейството на големите неотровни змии в съзнанието на човека изпъква питонът, тъй като той е сред най-големите представители на вида.
Класификация на питона
Питонът е представител на семейството на Питоновите, с научно название Pythonidae. Това е голямо семейство неотровни змии от разреда на Люспестите, с латинско название Squamata.
Някои изследователи ги смятат за подсемейство на боата, тъй като питонът е най-близък до тази голяма неотровна змия. Все пак между тях съществуват някои видими различия като наличие на зъби у питона на малката кост в предната част на горната челюст. Освен това боата е живораждащо влечуго, докато питонът снася яйца.
Сред членовете на семейството питоните са най-големите змии в света. В момента са признати 9 рода и 40 вида питони.
Къде живеят питоните?
Питоните обитават районите на Африка, на юг от Сахара. Питоните живеят също в Непал, Индия, Шри Ланка, Бирма, Южен Китай, Югоизточна Азия и региони югоизточно от Филипините, през Индонезия до Нова Гвинея и Австралия.
В САЩ е въведена популация от бирмански питони и тя е инвазивен тип в националния парк Евърглейд от последното десетилетие на миналия век.
Много видове питони са ловувани агресивно и това е намалило значително популацията на някои от тях, примерно на индийския питон.
Питоните обитават тропическата зона и предпочитат гори с висока влажност. Само няколко вида обитават пустини и савани, като австралийския питон. По принцип всички са водолюбиви, плуват охотно и могат да преплуват дълги разстояния между островите на един архипелаг.
Начин на живот на питона
Най-големите видове питони - мрежести, тигрови, водят наземен начин на живот. Те пълзят по земята в търсене на плячка, само от време на време пропълзяват по долните клони на дърветата. Редица сухоземни видове в търсене на плячка копаят.
Има обаче и дървесни видове, които прекарват почти целия си живот на клони и почти не слизат на земята.
Те са самотно живеещи видове, които се събират с други от своя вид само през периода на размножаване на питоните.
Всички видове питони са нетоксични и убиват плячката си само по силата на собствените си мускули. Те улавят жертвата с помощта на острите си, обърнати назад зъби, четири реда в горната челюст и два в долната. Преплитат я като с пръстен с тялото си, навивайки редица намотки, и я удушават, а после я поглъщат цялата.
Интересно е, че дървесните питони имат много дълги зъби, което им позволява да държат плячката си, докато я поглъщат. Зеленият питон примамва жертвите си като движи върха на опашката си, наподобявайки движенията на червея.
Как изглеждат питоните?
При различните видове питони размерите силно варират. Те се движат от 70 сантиметра до 10 метра. Най-едър от всички представители на питоните е малайския мрежест питон, който достига 10 метра дължина. Средно обаче са от 3 до 6 метра дълги. Теглото на най-дългия питон от 10 метра е 100 килограма.
Тялото на питона е доста масивно, но това не пречи да бъде гъвкаво и подвижно, което е важно условие за удушването на жертвата, с която се храни.
Питоните се считат за доста примитивни змии заради наличието на останки от задни крайници под формата на дребни израстъци отстрани на тялото им, наречени анални шпори, и добро развитие на двата бели дроба. При по-напредналите змии се развива само десния бял дроб. Бъбреците са един след друг.
Тази черта ги прави да изглеждат като гърмящите змии, макар че връзка между двата вида няма.
Питоните могат да се похвалят с една особеност, която не е характерна за никои други змии. Те могат да регулират телесната си температура. Все още не могат да я поддържат на постоянно ниво, но могат да се затоплят на около 5 до 15 градуса над температурата на околната среда, което е много. За да се затоплят, питоните използват специален метод. Те свиват мускулите на тялото си и при тази дейност се отделя топлина.
Цветът на кожата на питона най-често представлява различни вариации на петна. При младите те са различни от тези на възрастните и по-често са ивици, които с възрастта се разпадат на петна. Цветът на петната им е различен. При някои преобладават тъмните - черни, кафяви, сини тонове, а при други превес имат светлите -червени, оранжеви. Дървесните видове пък са оцветени в различни нюанси на зеленото.
Змиите нямат външно ухо, както и тъпанче и затова се смята, че са глухи, но това не е така. Възприемането на звуковите вълни при тях се случва в специални клетки във вътрешното ухо, което възприема вибрациите от земята и е много чувствително. И най-леките стъпки на човека на няколко метра са достатъчни. Възприема и нискочестотни звукови вълни.
Зрението на питона също е доста интересно. Ако можехме да виждаме като змията, светът щеше да изглежда много различно. Те реално имат две форми на зрение. Имат кухини на лицата си, които съдържат мембрана, откриваща инфрачервеното лъчение от топли тела на разстояние 1 метър. През нощта тези сензори позволяват на змията да види образа на своя нападател или на плячката си. Така, както го прави инфрачервената камера.
С какво се храни питонът?
Храната на различните видове питони се различава и зависи от големината на екземпляра. Малките питони ловят мишки, плъхове, диви зайци, горски фазани, гълъби, папагали, фермерски кокошки и дворни патици.
Големите питони се хранят с маймуни, кенгуру, млади диви прасета и елени. Домашни любимци могат също да станат тяхна жертва. Особено силно са заплашени котките.
Специално място сред всички заема черноглавият питон, който атакува основно змии, преследва и гущери. Тъй като самият питон е нетоксичен, при удушването змиите често ухапват своя враг и въпреки че някои от тях са силно отровни като австралийските черни и тигрови змии, тяхната отрова не оказва влияние на питона.
Най-голямата плячка, която питонът може да убие и погълне, тежи не повече от 20-40 килограма. Затова човекът не е включен в числото на плячката на змията, поради факта, че не може да бъде погълнат. В цялата история са документирани само няколко случая на атака над хора, но всички са с малък ръст.
След обилно хранене питонът може да преживее без храна няколко седмици или месеци, а е документиран случай на 1, 5 години без хранене при питон.
Когато се хранят възрастните питони, те не позволяват да остават отпадни хранителни продукти. Те дори притежават способността да изсмукват калция от костите на своите жертви. Така храната им става по-питателна и не е проблем да не се хранят следващите три месеца.
Размножаване при питоните
Питоните се размножават веднъж в годината, понякога и по-рядко. Мъжкият открива женската по миризмата и я гали с аналните шпори. След чифтосването се оттегля и не проявява повече интерес към нито към нея, нито към бъдещото потомство.
Женският питон снася яйца 3-4 месеца след чифтосване. Те варират от 8 до 107. Инкубацията е дълга и се поема, както и всички грижи от женската. Тя внимателно огражда снесените яйца и ги топли с тялото си, като не ги оставя нито за минута и през това време не се храни. Поддържането на постоянна температура е от много важно значение за правилното развитие на ембриона.
Болести, пренасяни от питона
Питонът пренася много болести, макар че не е отровен. Основно опасността е от зоонози, които идват от животните, с които се храни питонът. Също така питонът пренася болести като салмонела, лептоспироза, зигомикоза.
Децата, които имат контакт с питони, могат да получат сепсис, менингит и инфекция на костите и ставите.
Питонът и човекът
Хората широко използват това влечуго и то всички негови части. Месото му се яде и е деликатес в Африка. Зъбите на питона служат за украшения, кожата е много търсена за всякакви предмети. Дори кръвта на влечугото се използва в народната медицина.
Бракониерството е широко разпространено и това силно е намалило популацията на това животно. Затова питонът е защитен вид в законодателството на много африкански държави.
