Малайският мрежест питон има научно название Malayopython reticulates и е най-дългата змия в света, а като тегло заема трето място след зелената анаконда и бирманския питон. Легенди и доказани случаи на поглъщане на хора от този вид змия са му спечелили страховита слава.
В Червената книга на застрашените видове този вид змия е посочен като малко застрашен, защото е широко разпространен и има малко врагове заради размерите си. С всичко това той буди любопитство сред хората.
Произход на малайския мрежест питон
Мрежестият питон е описан за първи път през 1801 година от немският натуралист Шнайдер. Специфичното му име означава буквално подобен на мрежа заради сложния цветен модел на шарките му.
Родовото име е предложено от френския натуралист Доден през 1803 година, причисляващо го към линията на питоните.
Местообитание на малайския мрежест питон
Мрежестият питон има за своя родина Югоизточна Азия и западен Бангладеш до Югоизточен Виетнам и островите западно от Нова Гвинея. Мрежести питони има и в източните части на Судан и в някои северни територии на Австралия.
Malayopython reticulates обитава предимно тропически дъждовни гори, влажни зони и тревни гори на надморска височина от 1200-2500 митра.
Малайският мрежест питон има нужда от близост до вода както за защита, така и за улавяне на плячка. Питоните използват водата като камуфлаж, за да се скрият, преди да нападнат плячката си от засада.
Това поведение се наблюдава във влажните зони, където мрежестите питони се крият под храстите, за да нападнат плячката си.
Как изглежда малайският мрежест питон
Малайският мрежест питон е влечуго с дължина на тялото от 4.78 метра и тегло до 170 килограма. Някои индивиди са достигали дължина до 9 метра и тегло до 270 килограма.
Външно питонът от този вид е е светло жълтеникав до кафяв на цвят в гръбната част на тялото, с черни линии, простиращи се от вентралната област на очите и диагонално надолу по муцуната. Понякога друга черна линия се наблюдава на главата на змията и се простира от края на муцуната до основата на черепа или до тила.
По гърба на змията има повтарящи се шарки Х, наподобяващи диамант. По-малките питони имат широки линии с петна по гърбовете.
Разграничаването на вида от други подобни питони е като се изследва горната челюст.Мрежестият питон има липса на странична или изпъкнала фигура там.
Съществува полов диморфизъм - женските са по-едри от мъжките. Средната женска е дълго 6.09 метра и тежи 90 килограма, а средният мъжки е дълъг 4.5 метра и тежи 45 килограма.
Възпроизводство на малайския мрежест питон
Мрежестия питон използва вибрации, за да даде знак на женската, че е готов за чифтосване. Мъжкият потрива тялото си в това на женската. Когато женската е готова да чифтосване, тя повдига опашката си и чифтосването се осъществява. Женският малайски мрежест питон може да запази спермата на мъжкия за по-късно, когато времето е благоприятно. Женската може да има няколко партньори за един сезон.
Размножителния сезон на малайските мрежести питони започва през февруари и март. Щом зимата отстъпи, те започват подготовка за чифтосване. Размножаването при тях се определя в зависимост от промените в климата в района, който обитават.
Търси се зона, богата на плячка, за да може женската да създаде потомство. Влажните зони, неразвити и необитаеми, са най-подходящи, защото така майката може да защитава и инкубира яйцата успешно.
Възрастния питон е готов за размножаване при достигане на дължина от 2.5 метра за мъжките и 3 метра за женските. Това означава, че змиите са на възраст 3-5 години и за двата пола.
Когато малайският мрежест питон живее в богата на плячка зона, той може да се размножи веднъж всяка година, но при бедна зона това става веднъж на всеки 2-3 години.
Този вид се размножава чрез яйца. Всяко женска може да снесе от 8 до 107 яйца, но най-често са 25-50 на брой, всяко по 0.15 грама.След като женската ги снесе, тя ги поставя в гнездо за около 90 дни, докато станат готови да се излюпят. Малките използват яйчен зъб, с който пробиват черупката. Мрежестият питон остава навит около яйцата, за да ги топли.
В момента на излюпването си малките са дълги около 60 сантиметра и тежат около 140 грама.
Веднага след излюпването питонът сваля кожата си и започва да се крие, за да дебне гризачи за плячка, тъй като ролята на майката е изчерпана след излюпването на малките.
Мрежестият питон живее успешно както на свобода, така и в плен, като продължителността на живота му в плен е по-голяма. Най-дълго на свобода животът на питона може да стигне до 23 години, а в плен е до 32 години.
Хранене на малайския мрежест питон
Малайският мрежест питон като повечето си роднини и хищник, дебнещ от засада. Той изчаква скрит плячката си да навлезе в обхвата на удара му, зашеметява я, после се навива около нея и я задушава чрез свиване. Поглъща жертвата си цяла. Храносмилането е бавно и дълго, като влечугото през това време губи от подвижността си.
Естествената му диета включва бозайници и понякога птици. Малките екземпляри с дължина до 3-4 метра се хранят предимно с дребни бозайници като плъхове, други гризачи, прилепи и земеровки.
По- едрите нападат циветки, примати, прасета и диви елени с тегло над 60 килограма.
Мрежестият питон е в състояние да погълне плячка до ¼ от собственото си тегло и дължина. Случва се да погълне и домашни котки и кучета, кокошки и други птици.
При нападението мрежестия питон открива топлината, излъчвана от жертвата, определя нейното местоположение чрез температурното съотношение на плячката и околната среда и така може да улови жертва, без непременно да я вижда.
Поведение на малайския мрежест питон
Този питон е почти глух за шумовете из въздуха и с ограничено зрение поради неподвижните клепачи. Затова разчита на обонянието си и докосването, за да локализира плячката. Това влечуго няма уши, а орган, който долавя вибрациите по земята. За да комуникират, тези змии създават вибрации по земята. Използват ги при чифтосване или да съобщят на други индивиди, че това е тяхна територия.
Едрото влечуго има носни кухини, но за да улови миризми, използва езика си, за да избута частици въздух до органа, който се намира на върха на змийската уста.
За комуникация със себеподобни, този питон използва и феромони, които нанася върху горния слой на почвата. Така оставя информация за възрастта, пола и репродуктивните си възможности. За привличане на партньорка, питоните водят битки за господство едни с други.
Малайският мрежест питон и другите животни
Мрежестият питон е сред малкото животни, за които човекът е плячка. Нападенията над хора са редки, но има документирани такива случаи, както в дивата природа, така и в плен.
Самите питони не са заплашени от други врагове заради големия им размер. Само яйцата са уязвими, както и новоизлюпените малки, които биват нападани от хищни птици - ястреби, орли, чапли и от дребни бозайници. Възрастните са нападани само от крокодили и други едри хищници.
Все пак най-опасни за тяхното свободно съществуване са хората, които ги ловуват и продават за домашни любимци, но и за месо и кожа.
