Ако трябва да се посочи птица, която е емблематична за водните птици, то тя няма да бъде фламингото, въпреки прелестния розов цвят, нито дори албатросът, с огромните си криле, а чаплата. Тя е най-разпознаваемият представител на водните птици, няма как да бъде сбъркана с друга, както е застанала на един крак във водата. Прави го, за да се топли. Докато единият крак стои в студената вода, другият е навън и птицата го затопля. Така може да стои часове наред.
От тази така характерна стойка има и друга практична полза - рибките бъркат крака на птицата с растение, което биха използвали за укритие, и стават лесна мишена на чаплата.
Дългите крака и дългият врат, дългият и остър клюн на чаплата, който използва като оръжие, разноцветното оперение и странният изглед на птицата в полет я правят любопитна и интересна за разглеждане. Дали може да се научи още нещо за чаплата?
Класификация на чаплата
Чаплите, които науката нарича с името Ardea, принадлежат към реда Ciconiiformes. Те са газещи птици и водят полуводен начин на живот. Тези Пеликанобподобни се срещат и в България.
Името на рода - Ardea идва от латински, където означава чапла.
Карл Линей нарича целия род Големи чапли заради размера на птиците, дължината им обикновено е от 80 до 100 сантиметра и повече.
Семейството на чаплите е много голямо, те са над 60 вида и някои негови членове са много тясно свързани като сивите, сините и cocoi чаплите, които образуват общ свръхвид. Голямата бяла чапла е поставяна направо в друг род.
Много видове Ardea са известни само от фосили и затова класификацията им е с уговорка, че е само временна.
Разпространение и местообитания на чаплата
Чаплите са разпространени в цял свят и затова са толкова разпознаваеми. Могат да се видят на всички континенти, а някои видове живеят и по островите. За чаплите не знаят нищо само на Антарктида.
Навсякъде в местообитанията си чаплите се привързват към водата и се наблюдават в реки, блата, езера, ливади и гъсталаци. В големи водни резервоари чапла може да се види рядко, но все пак е възможно.
Видове чапли
Чаплите респектират с многообразието си, но все пак някои от видовете чапли са по-често срещани и познати.
- Голяма синя чапла - тя може да бъде открита в Северна Америка, чак до Аляска и в южните канадски провинции през лятото. През зимата нейният ареал се простира на юг през Флорида, Мексико и Карибите до Южна Америка.
- Сива чапла - тази птица се среща в Северна Испания, Франция, централните части на Италия, Балканите, Иран, Ирак, Кавказ, Индия и Мианмар.Има я в Африка и много от островите на Средиземно море.
- Ardea cocoi - този ви се среща в Бразилия и някои райони на Южна Америка.
- Черноглава чапла - може да бъде намерена в Субсахарска Африка и Мадагаскар.
- Белокоремна чапла - видът е част от фауната в източните Хималаи и Мианмар
- Голямоклюната чапла живее в Южна Азия и Австралия, Индия, Индонезия, Малайзия и Филипините.
- Голямата бяла чапла счита за свой дом части от Азия, Африка, Америка и Южна Европа
Сиви, червени или жълти; малки и големи, чаплите заемат средищно място между щъркелите и едрите птици като пеликани, а нишата им е доста обширна.
Как изглежда чаплата?
Това са мощни птици с големи пера, подобни на копия, дълги вратове и дълги крака. Човките на чаплите са средно дълги.
Характерна особеност е силната подвижност на ставите на шийните им прешлени. Това им позволява светкавично да изстрелват дългия си врат напред и с острия си клюн да нанасят прободни рани на съперника си. Когато е в спокойно състояние, чаплата държи уникалния си врат в полусгънато състояние и той почти не се забелязва. Огъването на шията е доста грозно на вид и изглежда като счупена.
Във фолклора ги представят като птици с лош нрав, които се опитват да ослепят жертвите си с внезапна атака и пробождане с острия иглен връх на клюна.
Други отличителни черти на чаплата са дългите и тънки крака, дългият клюн, който е прав и тънък, и късата опашка.
При допир перата на чаплата са гладки, тя има и малък кичур перушина на главата си.
Птиците, които живеят близо до водата, имат маслена жлеза, която отделя секрет, предпазващ перата от намокряне. При чаплата тази жлеза липсва. На тялото на птицата обаче растат малки пера, които периодично се счупват и се превръщат във фин прах. Той се разпределя по тялото и тъй като е водоотблъскващ, тя не се мокри.
В цветово отношение оперението на птицата е обикновено еднотипно. Сиво, синьо, бяло, ръждиво червено, жълто, оранжево са цветовете, които преобладават. Те дават и наименованието на вида птица. Има и двуцветни, като най-често комбинацията е черно и бяло с жълт клюн и тъмни крака.
Размерът на чаплите се определя от вида и варира значително. Малката чапла е висока около половин метър, а най-високите стигат до 150 сантиметра. Средното тегло на птиците е около 2 килограма. Средната продължителност на живота на чаплите е 23 години.
Начин на живот и поведение на чаплата
Някои представители на тези птици ловуват из засада и правят това по няколко начина, като във всеки конкретен случай избират най-оптималния вариант. Да се наблюдава ловуването на чаплата е удоволствие за орнитолозите и любителите.
Чаплата гази грациозно по водата много бавно, после замръзва дълго на едно място и се вглежда напрегнато към водата. Атаката е бърза и винаги успешна, защото умее да прецени най-подходящото разстояние до плячката.
По време на полет всички птици разтягат вратовете си. Чаплата прави изключение. При нея вратът е сгънат по своеобразен начин и затова при полет веднага се разпознава лесно.
Чаплите гнездят в колонии. Те се състоят от различен брой индивиди. Поселищата им са такива, че не образуват гъсти стада, просто се придържат близо една до друга. Понякога ловуват заедно. А когато си почиват кацат на околните дървета. Може да се наблюдават върби около реките, с натежали клони от накацалите по тях птици.
Хранене на чаплата
Основното меню на чаплата са малките земноводни и влечугите, както и рибата. Чаплите се хранят с мишки, жаби, но и други птици като примерно чайки. Обичат и малките пилета на други водни птици, често нападат малките на гмуреца.
Риболовът на чаплата е нещо, което трябва да се види. Тя създава сянка, която привлича рибата. За целта разперва дългите си крила, образувайки купол над определена площ. В същото време спуска главата си надолу, за да има време на набоде плячката с клюна си. Поглъща рибите, главно за да не нарани хранопровода си с перките им.
Размножаване на чаплата
Чаплите се размножават само веднъж годишно. Може да бъдат считани за моногамни птици, но всяка двойка е заедно само за един сезон. Мъжките се представят много оригинално пред женските. Те постоянно приклякат, показват гребена си, а женската се доближава бавно, за да може мъжкият да я оцени напълно и да не я отхвърли.
После заедно изграждат гнездото си, като основната работа по строежа се пада на мъжкия, а женската участва с носене на материалите.
Чаплите изграждат гнездата си на дървета, за да бъдат близо до съседите си. В някои случаи строят гнездото в тръстиката.
Женската снася до 7 яйца с продълговата форма и със зеленикаво-син цвят. Веднага след снасянето започва да мъти. Инкубационният период трае средно 1 месец като мъжкият и женската участват в процеса. Малките не се излюпват едновременно и някои от тях изостават в развитието си.
У нас тази интересна птица е защитена от закона.
