Представата ни за море винаги се свързва с чайките и техния невъобразим хор, който пречи да почиващите да спят нощем. Почти няма човек, оставил храната си без надзор, да не е бил лишен от нея от някоя наблюдателна чайка.
Старите поверия гласят, че чайките са души на загинали моряци. Затова моряците са много внимателни към тези птици. Някога екипажите са гадаели какво ще бъде плаването им по чайките. Поверията са много и най-различни и хората, тръгнали за дълго плаване, са се бояли чайка да не им предскаже смъртта в морето. В същото време се приема като знак, че плаването ще завърши успешно, ако на морския съд са накацали от тези толкова свързани с морето птици.
Макар да изглеждат еднакви когато летят над нас, те са различни видове със свои характерни особености. Любопитно е чайките да бъдат разгледани малко по-подробно.
Класификация на чайките
Чайката е птица от семейство Чайкови с латинско название Laridae. Морските обитатели са от разреда на Дъждосвирциподобните, представен от малки до средни по размер птици. Повечето от разреда живеят близо до водата и се хранят с безгръбначни и други малки животни и насекоми.
Чайковите са въздушни птици и поради това са представени от свои индивиди по цял свят. Семейството е голямо, наброява около 100 вида, разделени в 23 рода.
Най-интересният момент при чайките е, че те се приемат като класически пример за кръгов вид в природата и оттам за едно чудесно доказателство за правотата на теорията на Чарлз Дарвин за Произхода на видовете.
Какво представлява понятието кръгов вид?
Това е серия от популации на близки по род видове, които се застъпват. При застъпване на всеки от два съседни, те се чифтосват помежду си и дават плодовито потомство. Съществуват обаче крайни популации, при които видовете са толкова различни, че вече не могат да се чифтосват помежду си. Така се оформя генетичен поток между съседни популации. В двата края популациите или са твърде близки, или се застъпват и така се оформя кръг. Видовете от съседните популации могат да се чифтосват, но тези от популациите в двата края вече са толкова различни, че е невъзможно да се чифтосат.
Класически пример за кръгови видове са чайките Larus, които образуват верига около Северния полюс и се смятат за кръгов вид. Сребристата чайка и малката черногърба чайка са два фенотипа с ясни различия. Това е приносът на чайките към науката.
В България се срещат над 10 вида чайки. От тях Сребристата чайка, или както я наричат хората - Гларус, е най-разпространена. Среща се и Жълтокраката чайка, както и Речната чайка.
Външен вид на чайките
Родът на чайките включва много птици от семейството, които имат някои сходни белези. Като цяло те са дребни до средни на размер птици.
Имат масивно тяло, дълги крила, продълговат торс, окончаващ с почти квадратна опашка. Цветът на мъжките и женските чайки е почти един и същ. Младите птици имат кафяво оперение. Възрастните са бели със сиво по крилата и черно към опашката.
Всички чайки имат силен клюн с кука в края.
Краката им са средно дълги, червени или черни. Размерът на чайките варира от 25 до 81 сантиметра, а теглото им се движи от 100 грама до 2 килограма. Най-малката чайка Larus minutus е само около 100 грама, а най-голямата - Larus marinus надвишава 2 килограма.
В по-голямата си част обаче това са средни или едри по размер птици, в бяло и ли светлосиво, с черни белези на главата и крилата.
Горната и долната част на тялото по правило са контрастни. Горната тъмна част се редува с бяло долна. Смята се, че лекото коремче на чайките ги крие от рибите, които те ловуват за храна.
При някои малки видове чайки по време на размножителния сезон долната част на тялото става светлорозова или бежова на цвят, но скоро тези нюанси изчезват.
Младите птици, които не са достигнали пубертета, изглеждат по -различно от възрастните. По-голямата част от перата им са покрити с тъмни ивици или петна. Тази окраска е камуфлажна, крие ги от хищниците.
Времето за добиване на оперение, показващо готовност за размножаване, е различно. Различават се 2, 3 или 4-годишни цикли. Колкото по-едра е птицата, толкова по-дълъг е цикълът.
Мъжките и женските чайки са с еднакво оцветяване, размерите им се отличават съвсем леко.
Начин на живот на чайката
Всички чайки водят колониален начин на живот. Колониите им достигат до няколко хиляди птици.
Чайката е морска птица и има мембрани на краката за плуване, благодарение на които се движи добре във водата. Птиците обаче не принадлежат към океанските.
Всички чайки са отлични летци и плувци, някои ходят добре и по земята. Гнездят по целия свят, но винаги по бреговете на морета, реки и езера, като колониите им са многобройни понякога.
Чайките са моногамни и образуват двойки за дълго време. Относно миграцията, отговорът не е еднозначен. Повечето мигрират към по-топли места, но някои остават да презимуват в градове, където има достатъчно храна.
През нощта цялото ято напуска мястото за хранене на чайките и отива на място за пренощуване, недостъпно за хищници и защитено от вятъра.
Хранене на чайките
Чайките се хранят основно с риба, която ловят от водата. Могат да кръжат с часове, докато дебнат плячката си. Хранят се и с мекотели, раци и медузи, които намират на брега. Те са полезни, защото почистват брега от всякакви отпадъци. За да изядат някоя мида, те се издигат високо и хвърлят мидата върху някой камък, за да се отвори.
Тези птици се адаптират невероятно добре към разнообразни условия и стават на практика всеядни. Ядат всякаква човешка храна включително пържени картофки, пици, сандвичи, която просят, крадат или намират забравени. Понякога нападат и кофите за боклук. Тези птици са и мършояди.
Размножаване при чайките
Чайките са моногамни животни. Те гнездят на големи и шумни колонии, наброяващи няколкостотин птици. Започват да се размножават на възраст от 1 до 4 години. Когато се образува двойка, женската започва да проси храна от мъжкия и той я храни. Гнездата са на къси разстояния едно от друго, което е благоразумен ход. Пиленцата обичат да се движат и може да бъдат убити, ако гнездото е единствено някъде.
Гнездата се правят от различни отломки. Женската снася от 2-3 яйца, от тъмнокафяви до синкавозелени на цвят. Цветът е допълнителна защита за яйцата.
Мъжкият и женската чайка се редуват да мътят яйцата около 24 дни. При излюпването малките имат на клюновете си подутина, известна като яйчен зъб. С него те пробиват отвор, разширяват го, за да излязат. Напускането на черупката не е лесно. Продължава няколко часа и струва много усилия на малките.
Пиленцата са бегълци от гнездата. Още щом изсъхнат след няколко часа, те се опитват да изпълзят от гнездото. Възрастните ги хранят няколко пъти на ден. Едната птица стои в гнездото да ги топли, другата отива за храна.
Смъртността сред малките е голяма, тъй като пълзят и в гнездата на други двойки, които ги убиват.
Когато вече могат да летят, те се включват в ято от други птици и обикалят съседни територии, а после се връщат в родното си място, за да отгледат свои малки.
Видове чайки
Сред чайките, които се срещат у нас, най-известни са Сребристата чайка, известна като Гларус, Речната чайка и Жълтокрака чайка.
Сребристата чайка или още Гларус е разпространена по Черноморието и около река Дунав. Тя е скитаща птица, която броди из морските градове, но из вътрешността се среща рядко. Гнезди по покривите на сградите и по-рядко по земята. Зимата прекарват по крайбрежието.
Речната чайка е гнездящо-прелетна и зимуваща за България. Може да бъде забелязана на ята край водоемите. Когато се размножава предпочита блатистите местности край морето и река Дунав, където прави гъсто населени колонии.
Плажовете, скалите и островите около Черно море са били обичайното място на Жълтокраката чайка, но сега тя вече предпочита големите градове, където може да намери храна в изобилие. Затова все повече от този вид се срещат в морските курортни градове. Те са мигриращ вид, но полетите им са по-скромни от тези на щъркела или лястовицата, които са също прелетни птици.
