Медузите са безгръбначни животни от тип Мешести, които заедно с коралите и анемоните принадлежат към група, наречена Cnidarians.
Особености на медузите
Медузите са изградени от 90 до 95% вода. Те са съставени от няколко слоя: епидермис, гастродермис и плътен желеподобен слой, наречен мезоглея, който обхваща вътрешната им структура. Тялото им изглежда като камбанка, от която излизат множество пипала. Някои видове медузи имат две дузини очи - не примитивни, чувствителни на светлина петна от клетки, както при други морски безгръбначни, а очи с истински очни ябълки, съставени от лещи, ретини и роговици. Тези очи са сдвоени около обиколката на камбанката, едно насочено нагоре, едно насочено надолу - това дава на този вид медузи 360-градусов диапазон на зрение, което го прави най-развития зрителен апарат при което и да е живо същество.
Продължителността на живота при медузите може да варира от няколко часа до няколко години. Външният вид на медузите е изключително разнообразен - според вида могат да имат различни форми и големина на телата, както и цветове. Най-често телата им са с големина в диаметър от около 2 до 40 см. Най-голямата е медузата от вида Cyanea capillata, която може да достигне камбана с диаметър над 2 м и тегло до 200 кг. Най-малката е медузата от вида Irukandji, която достига размери само около 1.7 см и тежи под 2.8 г.
Пипалата на тези безгръбначни са покрити с жилещите клетки и се използват както за защита срещу хищници, така и като мощно оръжие за залавяне на плячка. Когато влязат в контакт със своите жертви, нематоцистите (клетки, пълни с отрова), които се намират в пипалата, освобождават “харпуните” си и отделят токсично вещество, което парализира жертвата. Пипалата след това придърпват жертвата по-близо и помагат за поглъщането на заловеното животно. Изключение правят медуците от вида Rhizostomae, които нямат пипала.
Ужилване от медуза е изключително неприятно усещане, а това на някои видове медузи дори може да ви убие. Страничните ефекти на ужилването могат да бъдат пареща болка, главоболие, повръщане, диария, гадене, зачервяване или подуване на кожата, проблеми с дишането, преглъщането и говоренето, както и треперене, потене и сърцебиене.
Медузите нямат централна нервна система, кръвоносна система и дихателна система, както и мозък. Липсата на мозък означава, че медузите не жилят с цел, а по инстинкт - освен ако не говорим за вида Chironex fleckeri, който може да се контролира ефективно, дори и без мозък. Този вид медуза има 3 милиона жилещи клетки на всеки сантиметър от пипалата си.
Chironex fleckeri медузите са отговорни за поне една смърт годишно във водите около Австралия, и са убили 67 души от 1883 г. насам, когато властите са започнали да документират случаите. Общият брой на смъртните случаи може и да е по-голям, тъй като много от тях, приписвани на инфаркт или удавяне, биха могли да бъдат причинени от тази силно токсична медуза.
Местообитание на медузите
Естествената среда на медузите е изключително голяма и разнообразна, тъй като те са силно адаптивни и могат да живеят във всякакъв вид океански води. С над 2000 вида медузи те са успели да намерят множество места, където да се чувстват отлично.
Някои видове живеят в студената арктическа вода, а други живеят в топлите тропически води. Някои предпочитат океанското дъно, докато други се стремят да са близо до повърхността. Някои могат да бъдат открити навътре в океана, но ще намерите и такива, които се срещат близо до брега.
Промените в температурата на водата могат да определят шанса им за оцеляване и нуждата от търсене на ново място за живеене. Количеството храна - също.
Хранене на медузите
Медузите са месоядни животни и могат бързо да увеличат размерите си и да се размножават в големи количества, когато храната е в изобилие. Ако обаче храната е оскъдна, те могат да станат по-малки.
Медузите имат проста анатомия, която обаче е много ефективна. Хранят се основно с зоопланктон, дребни ракообразни, хайвер, а в някои случаи - дребни риби и други медузи. Някои медузи обаче ядат каквото имат около себе си (без те да мърдат), извличайки от водата дребни животни и водорасли (фитопланктон). Някои от организмите, които медузите ядат, са твърде малки, за да се видят от човешкото око.
Поведение на медузите
Какво знаем за поведението на медузите? Те най-често мигрират през пролетта, размножават се през лятото и умират през есента, но това зависи и от вида медуза, разбира се.
Те прекарват целия си живот в бягане от хищници, търсене на партньор за размножаване и ловуване или търсене на храна.
Медузите обикновено се оставят на водата да ги носи, но понякога може да ги видите и да плуват. Плуването им се получава чрез ритмични пулсации на камбанката им. Отстрани движението изглежда сякаш чадър бива отварян и затварян бавно. Движението се координира от много проста нервна система и от сетивни органи по ръба на тялото, които са чувствителни към светлината, гравитацията и химикалите във водата.
Медузите са бавни плувци, но скоростта и ниската водоустойчивост не са толкова важни за тях, защото те обикновено се оставят на теченията да ги носят, дори когато се хранят. За тях е по-важно движенията им да създават течение, при което водата (която съдържа храната им) приближава храната в обсега на пипалата им.
Размножаване на медузите
Медузите се размножават най-често през лятото. За да се възпроизвеждат, мъжки и женски медузи освобождават сперматозоиди и яйца във водата. След оплождането се развиват ларви, които се заселват на морското дъно и в последствие се превръщат в полипи. От тези полипи чрез асексуално възпроизвеждане се развиват нови медузи, макар че това може да отнеме месеци и дори години.
Отглеждане на медузите
Жизненият цикъл на медузата започва от неподвижен полип (сцифистома), където асексуално от горната част на млада медуза се отделя “пъпка” и пада на морското дъно, която в последствие се превръща в нова медуза. Порасналите медузи са или мъжки, или женски, но се случва и да променят пола си с напредване на възрастта.
Заплахи за медузите
Медузите са плячка за морски костенурки, раци, риби, делфини и сухоземни животни. Има около 124 вида риби и 34 други видове, за които се вярва, че се хранят главно с медузи. Медузите често установяват симбиотични или паразитни връзки с други видове - паразитните почти винаги са заплаха за медузите.
Известно е, че октоподите използват фрагменти от пипала на медузи като оръжия, а делфините са склонни да третират някои видове медузи като подводни фризбита. Медузите, според някои хора, се считат за деликатес на много места.
Медузите далеч не са застрашен вид, а се увеличават, местейки се в среди, които са били увредени или унищожени за други морски същества.
Интересни факти за медузите
- Някои медузи могат да светят в тъмното - те имат биолуминесцентни органи, които излъчват светлина;
- Медузите могат да се клонират - ако една медуза е разрязана на две, парчетата могат да се регенерират и да се превърнат в две нови медузи;
- Някои медузи са "безсмъртни" - такъв вид медуза е Turritopsis nutricula, която може да се върне обратно към състояние на полип, когато е заплашена и да започне наново цикъла на живота си;
- Прахът от медузи се е използвал за направата на осолен карамел - група гимназисти в Япония е измислила рецепта за осолен карамел, в която се използват медузи на прах.
