Делфин е най-красивото, по мнението на много хора, създание, което обитава водните пространства. Делфините са прочути с добронамереното си отношение към хората от древни времена.
Произход на делфина
Смята се, че прародителите на съвременните делфини са живеели на сушата, но по неизвестна засега причина преди около 70 милиона години са се преместили да живеят във водата. Смята се, че е възможно това да се е случило, защото прародителите на делфините са се опитвали да намерят ново място с повече храна или са се криели от хищници. Първоначално те са живеели в крайбрежните води, но постепенно са навлизали все по-навътре в океана. Телата им се променили, за да се приспособят към водната среда.
Векове наред делфините са били почитани от различни култури, като са били изобразявани върху предмети на изкуството. От древни времена са останали легенди за делфини, които са спасявали хора, които са се давели.
Външен вид на делфина
Тялото на делфините е изящно и прилича на вретено, което позволява на тези водни създания да се придвижват с много голяма скорост. Съществуват различни видове делфини, които се различават по големина и цвят. Гърбът на делфина може да е черен, тъмнокафяв или сив на цвят, коремът и хълбоците му може да са бели. Делфинът има еластична гладка кожа. Тя отделя специално вещество, което облекчава придвижването му и делфинът не усеща съпротивлението на водата.
Делфинът има специфична муцуна. При някои видове тя завършва с нещо като сплескана човка. В устата на делфина има около 200 зъба - по стотина на всяка челюст. Делфинът има нужда от въздух, затова в центъра на главата му има специален отвор. Когато делфинът е над водата, отворът се открехва, а под водата винаги е затворен. Делфинът е дълъг от 3 до 4 метра и повече.
Той тежи от 150 до 300 килограма. Мъжкарите са с около 20 сантиметра по-дълги от женските. Съществуват над 40 вида делфини, като най-известният е Афалина, който се среща в Черно и Средиземно море. Делфинът може да се срещне във всеки океан или море, но той предпочита водите на моретата в умерени климатични зони и в тропиците.
Делфините се различават най-вече по възможността си да се гмуркат на различни дълбочини, както и по хранителните си навици. В средата на ХХ век в Черно море е имало огромно количество делфини - над 2 милиона броя. Замърсяването на морето е довело до постепенното измиране на делфините, тъй като те могат да живеят само в чиста вода. В Северно Атлантическия океан живеят два редки вида делфини - такива, които са с бели муцуни и делфини с бели хълбоци. Ловът на делфини е популярен в Норвегия, в много други страни делфинът е защитен вид. Повечето държави са се отказали от лова на делфини през 60-те години на миналия век и това е помогнало за запазването на този уникален вид бозайници.
Хранене на делфина
Делфинът се храни с различни видове риба, които лови. Той се храни с аншоа, сьомга, треска, калкан, дребни и едри риби, както и с различни видове скариди и калмари. За да хванат определен вид риба, някои делфини се гмуркат на дълбочина над 100 метра. Делфинът има нужда от доста риба - той изяжда от 8 до 15 килограма риба дневно. Делфинът трябва да е много гладен, за да се храни с различни миди.
Размножаване на делфина
Мъжките делфини узряват полово между деветата и дванадесетата си година. Женските стават полово зрели между петата и единадесетата година. Любовният период на делфините продължава цяла година. Най-благоприятен период за зачеване е от март до август. Женската и мъжкарят избират нов партньор всяка година. Женската е бременна една година. Малкото се ражда с дължина около метър. Майката го храни със специално мляко, което е много хранително, в продължение на половин година. Обикновено малките делфини се раждат през лятото. Женската ражда във водата. Тя плува с малкото си и обикновено пасажът от делфини е подреден така, че всички женски и малките им са в средата, за да могат мъжкарите да ги защитават.
Любопитни факти за делфина
В дивата природа делфинът живее от 30 до 50 години. Когато се отглежда от хора, делфинът живее 7 години. Делфинът е топлокръвно животно и поддържа постоянна телесна температура. Делфинът развива скорост до 40 километра в час. Те могат да правят големи скокове, с които предизвикват възхищението на посетителите на делфинариуми. Делфинът може да скача на височина до 5 метра, а по хоризонтала скача до 9 метра дължина.
Интересен факт е, че делфинът може да променя плътността на плавниците си в зависимост от съпротивлението на водата. Това му позволява да развива максимална скорост.
За да се ориентира, делфинът използва ехолокация. Той е много добър ловец и когато насочи ултразвук, по връщането му разбира къде точно се намира плячката. Делфините общуват с ултразвук, и заради добре развития си слух могат да общуват от големи разстояния. Освен ултразвук делфинът издава много различни звуци - скърцане, свирукане и други.
Делфините се гмуркат на голяма дълбочина, без това да се отрази на организма им. Това се дължи на специалното устройство на кръвоносната система, на тъканите и на кръвта. Всички те съдържат голямо количество вода. Когато делфинът се гмурне, сърцето му започва да бие по-бавно, а при излизането му на повърхността бие много силно.
Делфинът диша над водата и времето за вдишване и издишване е по-малко от секунда. По време на издишването си делфинът изхвърля висока струя вода. Делфинът плува и по време на сън. Тогава той плува на разстояние не повече от половин метър под водата, като на всеки 30 секунди излиза на повърхността, за да диша. Делфинът прави това автоматично, без дори да се събужда.
Делфинът прекарва деня си в лов, игри и разговори с други делфини. Често делфините помагат на свои ранени събратя. Те често спасяват хора, които са застрашени от удавяне. Има случаи, в които делфини са бутали към сушата лодки с хора, които са били отнесени в открито море.
Делфините не обичат самотата и живеят на пасажи, в които няма изявен водач. Те ловуват заедно, като се хвърлят в пасажи дребни или едри риби. Някои видове делфини гонят рибата и я изкарват към плитчините, където я хващат, но рискуват самите те да загинат.
Най-големият враг на делфина е Косатката, както и хората, тъй като в някои райони ловът на делфини все още не е спрял. Делфините обичат да плуват в близост до плавателни съдове. Голяма опасност за делфините са рибарските мрежи, в които те се заплитат и умират. Понякога се случва делфинът да попадне на плитчина, където изсъхва и умира. През 1988 година на ирландското крайбрежие по този начин загинали заедно около 60 делфина.
Делфинът лесно свиква с живота си на закрито, например в делфинариум, и лесно и бързо се учи да изпълнява команди.
В някои реки в Азия и Южна Америка живеят речни делфини. Те се ориентират с ехолокация, която им позволява да усетят медна жица с диаметър един милиметър. Хидролокаторът на делфина е много сложен. Основна роля играят въздушни торбички, които се намират в меките тъкани на главата. Точна локация се постига, когато звуковите лъчи попадат върху долната челюст на Делфина под ъгъл от 30 до 90 градуса.
Делфините не обменят сигнали, както правят други видове животни, те просто си бъбрят, когато няма какво да правят. Когато искат да разменят сигнали, те правят специфични движения с опашката и тялото си. Звуците, които издават делфините, са толкова разнообразни, че учените са открили над 200 вида различни звуци, които издават.
Според последните открития на учените делфините имат имена, които получават още при раждането си. Учените са забелязали, че наборът от звуци, който майката използва след раждането на малкото, за да го вика, е различен за всяко новородено. Когато пуснали запис с набор от тези звуци, предназначен за определен делфин, реагирал само той. Така станало ясно, че делфините сами избират имената на малките си.
Мозъкът на делфина има повече гънки, отколкото човешкия. Делфините са много умни създания и контактни животни и понякога завързват приятелства с животни от съвсем различни видове. Съществуват случаи, в които делфини плуват заедно с кучета, с които поддържат години наред приятелски отношения.
