Хищниците, които дебнат своята плячка във водната шир са не по-малко умели и свирепи ловци от тези, които ловуват на сушата. Когато става въпрос за морски хищник, хората обикновено се сещат за акулата. Обяснението е, че този екземпляр включва и човека към своята плячка и затова обяснимо предизвиква страха ни.
Истината обаче е по-различна, най-големият хищник в моретата е косатката. Това животно е на върха на хранителната верига и на практика няма по-голямо хищно животно във водата от нея. Като същинско морско чудовище от гледна точка на жертвите на косатката тя заслужава да бъде познавана добре.
Произход на названието косатка
Orcinus Orca - това е латинското название на единствения признат вид от рода на Orsinus, описан от зоолога Линей в средата на ХVІІІ век.
Първото описание, основано на някаква научна основа обаче, е доста по-рано, още през 1558 година. Направено е от Конрад Геснер в Рибната книга, в която описва изследваните от него мъртви животни в залива на Грайфсвалд. С това предизвиква голям интерес сред местните хора.
Благодарение на опитите на първите учени е намерено мястото на косатките сред останалите морски обитатели. Косатката е вид от тридесет и петте в голямото семейство на Делфините - китоподобни бозайници, известни като едни от най-умните животни на планетата. Появили са се преди 11 милиона години.
В англоговорящия свят наричат косатката кит убиец, но все по-често се използва и терминът, дошъл до нас от римляните - Orca. Името на рода носи значение - принадлежащ към царството на мъртвите и оттам името на косатката може да се разбира като кит, който носи смърт. Латинският термин се използва, за да се избегне натоварената с много негативни чувства дума убиец. Видът повече е свързан с делфините, освен това, отколкото с китовете.
Видове косатки
Известни са от 3 до 5 вида косатки, които се различават до толкова, че да се обособят в отделни подвидове. Някои ги определят като съвсем различни видове.
Постоянен вид косатки
Най-често наблюдаван е този вид. Виждат ги в крайбрежието на североизточните части на Тихия океан. Хранят се с риби, а понякога със сепия. Живеят с сложно устроени семейни групи. Женската им характерна заоблена гръбна перка, на която върхът е под остър ъгъл. Наблюдават ги в Британска Колумбия и Вашингтон.
Преходен вид косатки
Хранят се изключително с морски бозайници и почни никога с риба. Те се движат в малки групи, от две до шест животни и семейните им връзки не са така устойчиви.
Гръбната перка на женската е по-заострена и представлява по-силно изразен триъгълник. Те могат да бъдат видени в Южна Аляска и Калифорния.
Двата вида не си взаимодействат, не се кръстосват и на практика са различни биологични видове.
Далечен от сушата вид косатки
Този вид косатки е открит късно, през 1988 година в североизточната част на Тихия океан. Те не се доближават до брега и се хранят основно с риба. Установили са обаче, че понякога ядат бозайници, нападат даже акулите. Наблюдават ги около Ванкувър. Движат се в групи, понякога до 200. Те са различни от останалите два вида, но все още не добре проучени.
Смята се, че първите две групи са се отделили преди около 2 милиона години. Генетичните данни показват, че в последните 10 хиляди години кръстосване между тях не е имало. Трите вида са документирани в Антарктика. Самостоятелни популации косатки има около Обединеното кралство, Норвегия, Аржентина островите Крозе. Както се вижда ареалът им е доста широк.
Характеристика на косатката
Косатката е едър бозайник, близък до Делфина. Има едро и тежко тяло с голяма гръбна перка. Отличава се с характерната си окраска. Гърбът на косатката е черен, гърдите са бели, коремът е с две извити бели ивици от всяка от страните и бяло петно, което огражда окото. Мъжкият стига до 8 метра дължина и тежи 6 тона. Женската косатка е около 7 метра дълга и тежи към 5 тона. Малкото се ражда 180 килограма и е дълго около два и половина метра.
Долните и горните им челюсти имат от 10 до 13 зъба и силна захапка, с която трошат костите и разкъсват жертвите си.
Косатките имат изключително добре развити сетива. За разлика от китовете, които си служат с вокализация за проследяване на плячката на принципа на ехолокацията, косатките, които ловуват бозайници, не я използват. Те са много тихи ловци. Ловуват в пълно мълчание, но не разчитат на зрението си, а повече на слуха си. С него улавят дишането и звуците от движението на плячката.
Тези, които ловят риба, по време на лова използват ехолокация. Рибата не е способна на улавя звуците от този начин на общуване.
Начин на живот на косатката
Косатките имат сложно устроена обществена организация. Косатките живеят на групи, като централно място заема женската и нейните малки. Групата се нарича матрилинеарна. Постепенно тя се разраства, когато в нея се включат дъщерите и техните малки и така така нататък по родословието. Понеже продължителността на живота на бозайниците е 90 години, в една група живеят понякога 4-5 поколения, като бабите се грижат за внуците си, както е в човешките семейства.
Понякога няколко малки матрилинеарни групи се събират в стадо. То наброява до 18 индивида. Най-голямото стадо, което е наблюдавано, е от 49 екземпляра.
По-високото ниво на групиране е кланът. В един клан влизат стада със сходни звуци-еднаква песен, еднакво свиркане или щракане, което стадата повтарят. Предполага се, че връзката между тях е родствена и върви по майчина линия.
Последното ниво на сдружаване е общността. Това са групи от кланове, които редовно се смесват помежду си. Те нямат общи звукови или семейни характеристики.
Известно е, че тези животни общуват със звуци за комуникация и ехолокация. Звуците са различни и зависят от това, което правят. Когато си почиват са по-тихи. Постоянно пребиваващите групи издават повече звуци от пътуващите.
Косатките са специализирани в лова, някои са насочили ловните си умения към риба, други към бозайници и с това се отличават от всички други ловуващи групи бозайници. Никой друг вид бозайник не се е специализирал по този начин, което говори за дългата им еволюция на Земята.
Хранене на косатката
Косатките ловуват разнообразна плячка, но популациите са се специализирали към лов на определена храна, следвайки нейната миграция. Херингата и сьомгата са предпочитани от различните групи, населяващи района, където се развъжда определен вид риба. Други предпочитат бозайници, главно тюлени. Нападат обаче и морски лъвове, китове и пингвини.
Една косатка изяжда средно 227 килограма месо на ден. Тези, които ловуват големи китове и акули са наричани вълците на морето.
Хранещите се косатки с риба предпочитат около 30 вида от нея. Други нападат акули, морски костенурки и други. Хранят се и с някои видове птици, като корморани и чайки. Понякога се наблюдава и канибализъм при тях.
Размножаване при Косатките
Женските стават полови зрели на 15 години. Бременността при косатките трае от 15 до 18 месеца. Женската ражда веднъж на 5 години. Смъртността е много висока през първите 6 месеца при малките. Тогава умират почти половината от тях.
Първоначално малките косатки се хранят с мляко. Отбиват ги на 1 година, но може майката да кърми и до 2 години. В отглеждане на малките участват всички членове на стадото.
Женските се размножават до около 40 години и после минават през менопауза и живеят средно до 50 години. Максимумът е 80-90 години. Те отглеждат средно 5 потомства.
Мъжките стават полови зрели на същата възраст като женските, но започват да се размножават след като станат на 21 години. Косатките живеят средно 29 години и не повече от 50-60 години. В плен живеят доста по-малко.
Интересното при тях е, че продължителността на живота им често зависи от тяхната воля.
