През 1911 година английският полярен изследовател капитан Робърт Скот прави своя база на Арктика и изпраща трима мъже на мисия за събиране на 3 яйца от императорски пингвини.
Студът обаче е невероятен, 60 градуса под нулата, и най-младият член на мисията Герард изпочупва зъбите си, които тракат неудържимо в студа. Въпреки тази случка, младият изследовател е просто омагьосан от изключителните създания и ги сравнява със смешни малки мъже, закъсняващи за вечеря с черните си опашати палта и бели ризи отпред.
Не само Герард, но и целият свят полудява по пингвините. Хората са възхитени от клатушкащата се походка на тези странни животни, от плоските им ръчички и пухкавите им сладки пилета.
Най-напред хората смятат пингвините за риби, после решават, че са нещо средно между риби и птици и дори мислят, че още не са еволюирали, за да летят и са липсващото звено между динозаври и птици. Какво са всъщност пингвините, какъв е техният начин на живот, навици и характер?
Класификация на пингвина
Пингвините са група водни нелетящи птици от род Sphenisciformes и семейство Spheniscidae. Силно адаптирани са за живот във вода, макар да прекарват половината си живот на сушата, а половината във водата.
Думата пингвин се появява за първи път през ХVІ век, като синоним. Тя идва от близостта във вида на пингвина и изчезналата птица auk от Северното полукълбо, но двете животни не са тясно свързани.
Друга етимология свързва названието с латинската дума pinguis, което значи мазнина, масло. Подкрепа на тази теза може да бъде и немското название, което буквално се превежда като дебела гъска.
Пингвините не принадлежат на рода Pinguinus, въпреки името си. През 1831 година Бонапарт ги класифицира в семейство Spheniscidae.
Броят на съществуващите видове пингвини се обсъжда все още. Биологичното разнообразие на видовете варира между 17 и 20 живи вида. Някои пингвини като рокхопър са с неясен статус.
Най-голям е императорският пингвин. Възрастните са високи средно около 110 сантиметра и тежат 30 и повече килограма.
Най-малкият вид е така нареченият син пингвин, известен още като пингвин- фея. Той е висок от 35 до 40 сантиметра и тежи около 1 килограм.
По-големите пингвини задържат по-добре топлината и обитават по-студени райони, докато по-малките са в умерения и тропичен климат.
Местообитания и разпространение на пингвина
Почти всеки пингвин, който някога е живял, се е подвизавал в Южното полукълбо. Очакването, че пингвините живеят само на Антарктида или изобщо предпочитат студения климат, не е вярно. Тези животни са еволюирали по време на гореща вълна и най-старият пингвин, който е известен на науката, е живял в Нова Зеландия. До преди 42 милиона години гигантски представители на пингвините са бродели в Перу.
Днес повече от половината видове предпочитат умерен или тропически климат, а галапагоският пингвин живее на Екватора.
Произход на пингвина
Еволюционната история на пингвините е добре проучена и има достатъчно литература по въпроса. Става ясно, че базалните пингвини са живели в края на периода Креда някъде в района на Нова Зеландия и Антарктида. Тогава тези земи са били по-близо, отколкото сега.
В края на Креда родословието на животните е било добре разпределено. Още тогава те са били напълно нелетящи.
Най-старият известен вид Waimanu maniingi от ранния палеоцен е бил адаптиран към воден живот, както и съвременните пингвини. Бил е с къси крака, нелетящ, пригоден за дълбоко гмуркане. Крилата им вече са се адаптирали към подводно движение, а за плуване на повърхността са използвали основно краката си.
През среден еоцен примитивните пингвини, датирани в Перу преди около 42 милиона години, се разпространили в Южна Америка. Те са били гигантски видове, такива фосили са намерени и от късния еоцен и ранния олигоцен.
Вариациите в размерите в тези ранни епохи изглежда са били твърде значителни, според данните от изследваните вкаменелости. Гигантските предци на съвременния пингвин изчезнали в края на палеогена преди около 25 милиона години.
Техният упадък и изчезване съвпадат с разпространението на примитивни китове със зъби, ядящи риба. Те са се състезавали за храна с гигантските пингвини и в крайна сметка са били по-успешни.
Това, което днес може да се каже за съвременния пингвин е, че принадлежи към клас висши водни птици, за разлика от по-древните им предци, принадлежали към водолюбивите птици. Те са сходни с щъркелите и морските птици. Защо са по-дребни от предците си е все още не напълно изяснен въпрос, но конкуренцията за храна и територия е възможно обяснение за размера.
Как изглежда пингвинът?
Нелетящата птица пингвин се е адаптирала за воден живот. Как? Крилата са станали плавници, не могат да се ползват за полет, но пък във водата са удивително пъргави. Плуването на пингвина много наподобява летенето на птиците. В рамките на гладкото им оперение се запазва слой въздух, осигуряващ тяхната добра плаваемост. Той помага на птиците да се изолират от студената вода. На сушата те използват опашките и крилата си, за да заемат изправена стойка.
Всички видове пингвини са с камуфлаж. Имат черни гърбове и крила с бели кантове. Хищник, който гледа нагоре отдолу- косатка или леопардов тюлен, ще има проблем да направи разлика между белия корем на пингвина и отразяваща водна повърхност. Тъмното оперение на гърбовете им ги защитава отгоре.
Пингвините се клатушкат смешно на сушата, използвайки краката си, за да се въртят, но и се плъзгат по корем по снега, а с краката управляват движението. Така пестят енергия. Могат да скачат на двата си крака заедно, за да се движат по-бързо или да преминат стръмен терен.
Слухът им е средно развит за птица. Ползват го, за да локализират малкото сред другите в претъпканите колонии.
Очите им са пригодени за подводно виждане, предполага се, че във въздушна среда са късогледи.
Пингвините имат дебел слой изолационни пера, който пази топлината им под водата. Императорският има максимална плътност на перата около 9 броя на квадратен сантиметър. Притежават поне 4 различни видове пера.
Тези птици имат способност да контролират притока на кръв към крайниците си, за да ги запазят от измръзване. Приспособени са от природата да използват ефективно телесната си топлина и да оцелеят в екстремен студ.
Могат да пият солена вода, защото имат жлеза, която филтрира солта от кръвния поток. Яркото жълто-оранжево петно на гърдите не е характерно за всички видове, при някои отсъства.
Какво ядат пингвините?
Повечето пингвини се хранят с риба, сепии, крил и други представители на морската фауна. Те ловуват плячката си под водата. Отлични плувци са и могат да издържат под вода около 18 минути. Това им дава решително предимство при улова на храната.
Размножаване на пингвина
В голямата си част пингвините се размножават в големи колонии, като изключение са жълтооките пингвини. Животът в колония води до високо ниво на социално взаимодействие, затова гласовият им репертоар е сравнително богат.
Образуват моногамни двойки.за размножителния сезон. Повечето видове снасят по 2 яйца, а императорският пингвин само едно. Мътят ги и двете птици, само императорският прави изключение, като единствено мъжкият се занимава с тази работа.
Малкият пингвин може да отгледа 2 или три пилета за сезон. Пилето, което се излюпва, било отглеждано от двамата родители, но при най-големите това е основна грижа на мъжкия. При някои видове малките се събират в общи групи, наречени ясли и си помагат в отглеждането.
Когато майката на императорски пингвин изгуби пилето си, тя се опитва да открадне пиле от друга майка, като това обикновено е неуспешно, тъй като другите майки помагат на нападнатата да запази детето си.
Пингвините и хората
Повечето пингвини не се боят от хората и ги приближават. Тези животни нямат сухоземни врагове. Рискът за тях идва от морето, където са косатките, акулите и леопардовите тюлени. Хората също са опитвали месото им.
За човека тези интересни птици са привлекателни заради необичайната си изправена походка и способността да плуват с необикновена лекота. Както и с милия жест да си подаряват камъчета. Някои видове от тях са застрашени и са в Червената книга.
