Най-големите животни винаги са будили интерес и страхопочитание у човека. Най-вече с размерите си, на които съответства огромна сила, мощ и възможности, непосилни за другите живи същества.
Възниква и въпросът кое и най-голямото живо същество на Земята?
Това също е известно. Най-едрото животно е морски обитател. Това е китът. Размерите му надхвърлят възможностите на човешкото въображение, става въпрос за десетки метри дължина и стотици тонове тегло. И добавяйки към това хищната природа, се получава страховито създание, което всява респект сред всеки, който има възможност да го зърне отдалече.
Китовете обаче са и ресурс със стопанско значение, тъй като уловът им носи големи печалби на китоловните компании. Отношенията на човека с грамадното създание имат своята история и тя продължава да се пише и в момента.
Поява и история на китовете
Историята на този огромен бозайник е много стара. Прародителят на съвременните китове е известен на науката като цитатерий - животно, което се е хранело с дънни отлагания. По тази причина цитатерият е имал тесни и дълги челюсти, подобни на клюна на патица.
Съвременните китоподобни се появяват преди около 30 милиона години. Те вече се специализират в две посоки - баленови и зъбати. Първите губят зъбите си и започват да филтрират планктон. Втората група се сдобиват със сложно устроен орган за подводна локация, наречен сонар, който е разположен в предната част на черепа, и с негова помощ засича жертвите си и ги зашеметяват във водата. Те са хищници.
Човекът започва да изучава китовете преди да започне систематично да ги избива. Енциклопедията Естествена история на Плиний от І век след Христа ни уведомява, че в Древна Елада гръцките учени вече са били открили главните особености на китовете и са разбрали, че това са бозайници, а не риби. Те знаели, че китовете раждат малките си живи, кърмят ги с мляко и имат козина. Те били наясно, че китът диша с дробове. Гръцкият учен Теофраст пръв е изследвал китовете. Работата му е продължена от римски биолози.
Класификация на китовете
Китът принадлежи към разреда на Китоподобните с латинско наименование Cetacea. Всички китоподобни са едри хищници или планктоноядни и спадат към плацентните бозайници. Външно се отличават съществено от всички други представители на групата на бозайниците.
Името им е дадено от първите изследвали ги - гърците, които наричат кита просто огромна риба. Целият разред е около 80-90 вида и всички са пригодени за воден начин на живот.
Най-забележителен от всички китоподобни е китът, защото е най-едрото морско, както и изобщо най-голямото животно в света.
Видовете китове са общо около 100, разпространени в Световния океан. Двадесет вида от тях се срещат постоянно или временно в Антарктида. Делят се на два подразреда - беззъби, които са общо седем вида, и зъбати, които са значително повече - над 20 вида.
Особености на китовете
Тъй като китовете са морски бозайници, това означава, че те са животни с постоянна температура на тялото. Всички са приспособени към воден начин на живот в по-голяма степен, отколкото са тюлените. Не могат да съществуват извън водата. За разлика от тюлена, китовете се размножават и раждат във водата или малко над водната повърхност.
Китът изобщо няма задни крайници, характерни за бозайниците, а тялото му има аеродинамичната форма, както е при рибите. Няма външни уши.
Повечето видове имат вратове, които са неподвижни, и затова не могат да обръщат главите си. Само белугата, която обитава полярните и субполярните водни басейни, има гъвкав врат и може да мести главата си.
Главата на кита е огромна, понякога заема една трета от тялото, както е при кашалота. Езикът на един кит тежи близо 5 тона. Зъбите на един зъбат кит, какъвто е косатката, стигат до 20 сантиметра дължина и 1 килограм тегло.
Огромният бозайник достига до 3.5 метра дължина и 160 тона тегло, но размерите се определят основно от вида.
Особено впечатляваща е опашката на животното. Тя достига до една трета от дължината на тялото, а гръдните перки имат уникални характеристики, по които изследователите различават отделните видове китове.
Перките при отделните видове са с различна дължина, като гърбатият кит има пропорционално най-дълги перки от всички китоподобни. На тях се дължи високата маневреност на бозайника.
Движи се чрез въртеливи движения, наричани осморки, извършвани от хоризонтално разположената перка, тоест на образуваната кожните гънки опашна перка, разположена в края на дългата му опашка.
Китовете дишат през носната кухина. Така диша беззъбия кит. Това може да става и през нечифтния носов отвор, преобразуван в пръскало. Когато бозайникът изплува, той вдишва и издишва последователно за около 2-3 секунди. Това означава, че когато е под вода в дробовете му има малко въздух. Характерно за китовете е, че вдишват много по-дълбоко от който и да е сухоземен бозайник. С едно вдишване човекът сменя 15 на сто от въздуха в дробовете си, а китът до 90 на сто.
Когато е под вода, снабдяването с въздух при кита става както при тюлена, благодарение на по-големия кислороден запас в мускулатурата.
Кислородът се свързва с миоглобина и затова месото на бозайника е тъмночервено до черно на цвят. При издишването, което е под силно налягане, едрите китове изхвърлят голям облак пара. По формата и размера му се определя и вида на кита, който го изпуска.
Топлоизолацията се поддържа от дебел слой подкожна мазнина. Върху кожата на кита паразитират множество ракообразни.
Начин на живот и общуване при китовете
Китовете са много социални животни. Те често се движат на стада и ловуват на групи, подгонвайки рибните пасажи. Следвайки миграцията на своя улов, те изминават дълъг път. Най-продължителен е той при синия кит - 20 хиляди километра между Аляска и крайбрежието на Мексико, както и обратно.
Китовете общуват помежду си чрез сложна система от звуци, но най-интересни са мъжките по време на размножителния период. Те пеят на женските красиви песни, чиято продължителност е впечатляваща, около 20 минути. Синият кит използва най-високи децибели. Звукът, който издава е около 188 децибела и се чува на разстояние от 800 километра.
Китовете са не само чудесни плувци, но и отлични гмурци. Търсейки плячка, китът се спуска на огромна дълбочина. Клюномуцунестият кит на Кювие е засичан на дълбочина от почти 3 хиляди метра. Може да се задържа в дълбокото до 2 часа.
Белугата общува още по-странно. Освен звуци, тя ползва също свирене, щракане и писъци в арсенала си.
Хранене при китовете
В процеса на еволюцията китовете са се отделили в две основни групи - такива, които филтрират планктон, и хищници. Двата вида съответно са развили органи, подходящи за типа хранене. Тези, които филтрират планктон, нямат зъби, а хищниците за добре въоръжени с остри зъби и сонари за локализиране на плячката.
Храненето на китовете се състои основно от рибните пасажи, които преследват. Главоногите, крилът, мекотелите, ракообразните, калмарите, сепиите, скаридите са сред менюто им. Храната, която поглъщат, е в огромни количества и затова растат бързо.
Размножаване при китовете
Бременността при женските китове е дълга - трае от 9 до 16 месеца. Ражда се само едно малко. Поколението се ражда с опашката напред и е доста добре развито. Женската кърми малкото, като ляга настрани, така че задната част на тялото да се подаде над водата. Малкото им достъп до млечните жлези, които са разположени в края на тялото на майката. Кърмата съдържа много мазнини, както е при тюлените, както и белтъци и 50 процента е вода. Кърмата се впръсква под голямо налягане в устата на малкото.
Кашалотите кърмят малките си даже под водата. Кърмаческият период трае от 5 до 12 месеца. Малките бързо нарастват на големина. Половата зрялост настъпва на 3 години.
Повечето китове живеят около 30 години. Гренландския кит обаче е абсолютен рекордьор по дълголетие, той може да доживее до 200 години.
Няколко интересни факта за китовете
Китовете, подобно на хората, могат да получат слънчево изгаряне.
23 юли е световния ден на кита, тъй като на тази дата през 1982 година Международната организация по китолова налага забрана върху лова на китове за следващите 2 години.
Най-застрашен от изчезване е кашалотът, защото е най-масово ловувания вид заради желеподобното вещество в главата си, което се използва в козметичната индустрия.
Интересен феномен, който все още не е напълно обяснен, е масовото самоубийство на китове. Те излизат на брега, където засядат и умират там, защото радиосигналите ги объркват, според една от теориите.
