Казват, че едно от най-странните неща на планетата е риба на име Паку. Типичният воден обитател е интересен с една любопитна характеристика. Паку има зъби като на човека. Това я прави нестандартна риба.
Паку произхожда от пираните и се води вид пираня, но няма много общо с хищните риби. Пиранята се отличава с малки, остри, тръгълни зъби, които липсват при Паку. Това се дължи на диетата на рибата.
Ние, хората, притежаваме такива зъби, защото са ни нужни да смиламе растителна храна. Странните зъби на Паку идват със съответната хранителна диета. Едва ли някой е чувал риба да яде плодове и ядки. Още по-странно е къде намира такава храна във водата?
Тъй като във водата не се развиват такива растения, Паку чака плодовете и ядките да паднат от някое дърво. Звучи несериозно за начин на живот на една риба, но е факт.
Макар да са тясно свързани с пираните, Паку нямат много общо с тях. Те нямат интерес да нападат хора и животни. Едва ли обаче с подобно твърдение ще се съгласят жителите на Папуа и Нова Гвинея, тъй като там рибата е известна с това, че отхапва тестисите на мъжете, попаднали в полезрението на рибата. Това не е защото Паку е хищник, а защото се храни с орехи. В пряк и преносен смисъл това е напълно вярно.
Какво още може да се научи за тази учудваща приумица на природата?
Например, че Паку е инвазивен вид, който на практика може да бъде намерен в цял свят и причината за това е безразсъдното поведение на човека, който иска да отглежда като домашен любимец това същество, копиращо най-ужасните ни сънища, но после решава да се отърве от него по най-лесния начин - като го пусне във водата.
Да видим какви още пакости може да предизвика Паку, ако хората решат да бъдат безотговорни.
Местообитания на риба Паку
Рибата Паку е известна с научното си наименование Piaractus brachypomus и е близък роднина на пираните, в семействота на серасалмидите.
Нейната родина е басейна на Амазонка, но е включвала популации и в Ориноко, които са описани през 2109 година като отделен вид - Piaractus orinoquensis.
Освен това Piaractus brachypomus е отглеждана и въведена в други региони. В Южна Флорида е инвазивен вид в реки, канали и езера. Преди около 30 години Паку са пуснати във водите на Папуа и Нова Гвинея като част от инициатива за стимулиране на рибарството.
Популярното название на рибата е Пирапитанга в Бразилия, Паку в Перу и Качама бланка в Боливия.
По поведение напомня силно на родствените тамбаки, но разликата е, че Пирапитанга се среща и в реки, бедни на хранителни вещества, тъй като не зависи от водната среда за хранене.
Рибата е известна с червения си корем заради тази характерна особеност на младите екземпляри.
В естествени условия нейният обхват се простира от 23 градуса северна ширина до 11 градуса северна ширина в басейните на Амазонка и Ориноко.
Като среда на живот обитава както води, богати на хранителни вещества, както и там, където средата е бедна на храна. По-важно е оптималното рН на водата, то трябва да е 6, 9, а температурата - 26 градуса. Смятат рибата за плувец от средно ниво, който се среща до дълбочина от 8 метра.
Как изглежда рибата Паку?
Пирапитанга често се бърка с други видове пирани, поради сходен външен вид. Тялото на Паку е дълбоко и странично компресирано, със сребърен цвят на страните, които потъмняват, стигайки до гърба.
Коремчето е оцветено в червено, както и брадичката и гръдните перки и понякога лъчите на аналната перка. Останалите перки са тъмни. По следата между гръбните и опашните перки се намира мастна перка. Спиналната перка е с 15-18 лъча, гръдните перки с 16-19, аналната перка- 24-28, а тазовите перки с 8.
Червеното Паку има два реда сплескани, твърди зъби, използвани за смачкване на семена и ядки. Наблюдават се резци като при човека.
Най-големите индивиди могат да достигнат тегло 25 килограма и дължина 88 сантиметра, въпреки че тези цифри са по-малки в аквариум. По-ниските размери в плен вероятно се дължат на недохранване.
Докато са млади, Паку имитират пираните, като показват тъмносиви до черни петна по тялото, стандартна характеристика та пиранята. Това ги предпазва от атаките на хищници, включително самата пираня, докато са в уязвима възраст. Когато Паку надмине размерите на пиранята, петната изчезват.
Сексуалният диморфизъм не е изразен, двата пола си приличат.
Размножаване на риба Паку
Рибата се размножава типично с хайвер. Яйцата се излюпват между 12 и 20 часа след оплождането. При раждането си малките са 2 милиметра и тежат 16 грама. При излюпването си те имат напълно развита нервна система с повишен брой неврони в предния и задния мозък. Смята се, че това позволява по-бърза реакция от мускулите на опашката при гонене на плячка и бягство от хищник.
След месец малките са увеличили 4 пъти теглото си и 2 пъти размера си.
Половата зрялост при Паку настъпва на 3 години.
Като изключим петната, младите приличат на възрастните екземпляри.
При разпръскване на хайвера, женските хвърлят яйцата, а оплождането става външно. След това родителите изоставят яйцата, но в укрития, където шансовете им са по-високи.
Размножаването се извършва на годишни цикли с настъпването на влажния сезон. Яйцата са със средни размери от 1, 2 до 1, 6 милиметра.
Женските снасят до 150 хиляди яйца, но понякога броят може да стигне до 1 милион.
Паку са дълголетни риби, могат да доживеят до 25 години, дори повече. Има съобщения за риба на 43 години.
Начин на живот на риба Паку
Това е мигриращ тип риба, която се движи нагоре по течението през юни-октомври и след това в отговор на първите дъждове започва да хвърля хайвера си от ноември до февруари.
Рибата е много адаптивна към неблагоприятни условия на околната среда, като изчерпване на кислорода примерно. Тогава прекарва повече време близо до повърхността, като диша през водната повърхност.
При нараняване рибата изпуска алармен химикал, с който предупреждава и свързаните видове за опасност.
Хранене на риба Паку
Диетичния режим на Паку се променя според сезона. През влажния сезон те разчитат на семената на току-що опадалите плодове на крайречните дървета и растения. Въпреки че ги считат за плодоядни, всъщност рибите са всеядни, защото се хранят и с ракообразни, други рибки, особено в сухия сезон.
Паку се нуждаят от много храна, особено когато наедреят. Те се хранят по същия начин като истинските пирани, с няколко редуващи се ухапвания.
С нарастването на водите в реките диетата им става почти изцяло растителноядна- семена и плодове. Затова тези риби са важен дял от екосистемата, защото са отговорни за разпръскването на семената. 27 дървесни и 26 недървесни вида растения са цел на хранене на Паку чрез семената си.
Значение на риба Паку
Тези риби са ценни икономически. Месото им се цени и консумира в Южна Америка, но пък инвазивните им наклонности не се приемат добре, защото изпреварват местните видове.
Тестват се и хибриди, но все още няма създаден устойчив вид.
Ценни са и с това, че продължават да растат през целия си живот.
