През 1494 година Христофор Колумб стигнал безлюдния остров Алто Верде при Втората си експедиция до Америка. Колумбовите моряци станали първите европейци, видели редкия вид Карибски тюлен монах. Те слезли на брега и убили осем от животните.
През следващите 450 години отношението на човека към тези животни не се променило. Доверчивият бозайник безмилостно е убиван заради месото и маста му, която използвали за смазване на машините в многобройните плантации. За последен път го виждат през 1952 година, а през 2008 след проучване го обявяват за изчезнал животински вид.
Погледът към Античността показва, че в древни времена това животно е добре познато и многочислено. И е влязло трайно в митологията на много народи. Русалките, нимфите и сирените имат своя прототип в лицето на тюлена монах. Дори Омир не остава безучастен и им намира място в своята Одисея.
Това не спасява и другият вид - Средиземноморският тюлен монах. Заради ценната кожа, месото и маста той също е ловуван от хората, което довежда до драстичното му намаляване и го превръща в най-застрашения морски вид в Червената книга.
В България тюлен монах е наблюдаван за последен път преди 45 години. Днес се счита за изчезнал вид от българската фауна.
Тъй като този вид е на път да изчезне, добре е да се познава, за да остане като информация знанието за него.
Защо този тюлен се нарича монах?
Тъй като името му буди недоумение, то е необходимо да се изясни защо е наречен така.
Названието на тюлена монах
е прието отдавна, още пред 1779 година изследователят Херман пръв предлага това име, правейки първото научно описание на вида. Той смътно си спомнял описание на животно, което приличало на отшелник в Марсилия. Той смятал, че животното, което описва, е същото.Този тюлен му приличал на молещ се монах и харесвал това име за животното. Освен това си спомнял описанието на Плиний Стари, който пише, че налягалите тюлени удивително напомнят молещи се монаси. Така името е прието и се налага.
Класификация на тюлена монах
Тюленът монах принадлежи на разреда Перконоги и семейство Тюлени. Подсемейството им е Monachinae - монаси.
Видовете тюлен монах днес са:
Хавайски тюлен монах - Neomonachus monachus;
Карибски тюлен монах - Neomonachus tropicalis;
Средиземноморски тюлен монах - Monachus monachus.
Карибският тюлен монах се смята за изчезнал. Хавайският е силно застрашен, защото наброява не повече от 1200-1300 броя. Средиземноморският е критично застрашен вид, тъй като се смята, че са останали само около 500 екземпляра. Определят тюлените монаси като живи фосили.
Произход на тюлена монах
От ДНК изследвания е направен извод, че отделните видове тюлени монаси са произхождат от общ прародител в Средния Атлантически океан преди около 6 милиона години.
Има датирани фосили на тюлени монаси от периода среден миоцен и от плиоцена, което кара изследователите да смятат, че този вид тюлени са били доминиращ вид в Северния Атлантик до периода плиоцен.
Двата вида тюлени - Хавайски и Карибски са много близки и се различават от Средиземноморския вид до степен, че първите два са отделени в свой подвид - Neomonachus. Все пак видът тюлен монах има общи особености, характерни за трите вида.
Как изглежда тюленът монах
Тюленът монах е средно голям морски бозайник, като Средиземноморският е най-голям от всички видове. Тюленът монах достига до дължина 250-270 сантиметра и тегло от 220 до 360 килограма. Женските екземпляри са по-малки от мъжките.
Тюленът монах има най-къса козина от всички останали видове. Тя е само 5 милиметра при възрастен екземпляр. Имат характерно само за тях линеене. Козината им пада на цели парчета, а отдолу пониква новата. Линеят веднъж годишно, като времето зависи от пола. Женските тюлени сменят козината си с пик през март, при мъжките процесът започва по-късно и пикът е през юни.
Изследователите определят 6 възрастови групи на тюлена монах, които имат своите характерни черти:
- Новородено - то е малко тюленче от раждане до 70 дни. Космите му са пухкави, вълнести, тялото е обагрено в черно, а на коремчето има жълто-оранжево петно, което има различна форма в зависимост от това дали е мъжко или женско. На 45 дни започва да линее и този процес трае 25 дни;
- Подрастващо тюленче - то е на възраст от 70 дни до 9 месеца. Цветът му е светло сив, тялото му е закръглено;
- Ювенилно тюленче - то е на възраст от 7 до 23 месеца. Тъмно сиво е на цвят, а тялото му е по-слабо от подрастващото;
- Юношеска възраст - над 18 месеца, като все още не е уточнен диапазонът. Тогава тюленчето монах е сиво до тъмния нюанс на цвета. По гърба му могат да се видят редица ивици, като белези;
- Възрастен женски екземпляр - прилича на юношата, но на гърба си има повече белези, които оформят гръбно петно или крило;
- Възрастен мъжки - той е черен на цвят, с изключение на гърлото и корема, където има бяло петно, прилично на това при раждането. Гърбът му също е осеян с белези, но няма гръбно петно, както се наблюдава при женската.
Белезите по гърба са резултат на липсата на космена пигментация и са резултат от наранявания и търкания на екземплярите един в друг. Женските са с по-изявени петна, което може би е резултат от копулацията.
Местообитание на тюлена монах
Преди човекът да се запознае отблизо с тюлена монах, бозайникът е населявал широк географски ареал. Цялото Средиземноморие, крайбрежните райони на Черно и Мраморно море.
Можело е да бъде наблюдаван на Атлантическия бряг на Африка, южно от Мавритания, Сенегал и Гамбия. Негов дом са били островите Кейп Верд, Канарски острови, Азорски острови Мадейра, Корсика, Балеарски острови, Сицилия, Египет. Имало го е на Адриатическите брегове, около Гърция и Турция, в Африка.
Обичал е да се излежава по пясъчните брегове, където е безопасно за малките новородени. Те се раждали на плажа, лежали необезпокоявани и майките им ги кърмели.
Съвременният им хабитат са скалистите брегове, където ги е изтласкал човекът. В подводните и надводните пещери тюленът се крие от хората. Принудителното заселване в пещерите и станало заради стесняване на местообитанията им от човешката намеса.
Размножаване на тюлен монах
След 10-11 месечна бременност женската ражда едно малко, което кърми 3-4 месеца и после то става самостоятелен екземпляр.
В миналото, когато малките са се раждали на брега, е била честа практика майката да кърми не само своето новородено.
Сега раждането на тюлен монах на открит пясъчен плаж е изключително рядко явление и малките се раждат в пещерите, което крие опасност за оцеляването им.
Хранене на тюлен монах
Любима храна на тюлена монах е октоподът. Освен това не се отказва от различните видове риба и ракообразните,
Бозайниците търсят храната си близо до брега, тъй като е най-много и най-лесно се лови. Гмуркат се понякога до 70 метра дълбочина и едно такова пребиваване в дълбините трае средно 6 минути.
Октоподите, омарите и големите риби лови най-лесно като ги завлича на повърхността и ги разтърсва. Обикновено приливът е знак за лов, много рядко тюлените монаси ловят храната си при отлив.
Преследвайки стадата риби, тюлените монаси понякога извършват доста дълги миграции. Често влизат и в мрежите на рибарите, като могат да се ориентират и да излязат отново, без да разкъсат мрежата. Докато са в мрежата, те избират големите риби, на които изяждат страничните части, където е филето на рибата. Често обаче, когато са изненадани, късат мрежите, за да избягат и с това нанасят вреди на риболова.
Изчезването на тюлена монах има голямо значение и се отразява критично на морските екосистеми. Неговата популация сериозно е намаляла подобно на тази на китове, делфини, акули.
