Валаби е животно от семейство Кенгурови, което външно доста напомня на кенгуру, но се отличава от него по много неща. Съществуват различни видове Валаби, които са много популярни, тъй като тези животни напоследък се отглеждат и като домашни любимци.
Произход на Валаби
Смята се, че Валаби се е появило на планетата ни преди около 60 милиона години. На практика Валаби е име, което се използва за животни, които приличат на кенгуру, но са доста по-дребни от него. Наименованието си това животно дължи на аборигените от племето еора.
Днес Валаби може да се срещне в Нова Гвинея, Австралия и Тасмания, както и на малките острови, които се намират в съседство. Валаби може да се види на много места в Австралия, с изключение на прекалено откритите пространства, които не са любими на тези животни.
Валаби може да се види и в Нова Зеландия, въпреки че това не е естествената среда за тези животни. В Нова Зеландия Валаби е донесено навремето като нов вид и въпреки че на всички други места по планетата е защитен вид, новозеландците го възприемат като вредител и поради тази причина го избиват безогледно.
Валаби може да се срещне и на някои от Британските острови, където е много слабо разпространено. Валаби живее предимно в гори, които са с изобилие от храсти.
Скалистите Валаби са представени от 15 разновидности на това животно. Тези интересни животни са на границата на измирането. Съществуват пет вида горски Валаби, а раираното Валаби е последният представител на голямото преди векове семейство. Въпреки че много си приличат както външно, така и по начина си на живот, различните разновидности Валаби предпочитат да живеят съвсем отделно от другите.
Как изглежда Валабито
Най-едрите представители на вида Валаби - Валаби Бенет достига до 70 сантиметра височина и тежи до 25 килограма. Съществуват и доста дребни по размер Валаби. Опашката на Валаби обикновено е с размер, който е с една четвърт по-дълъг от размера на тялото му. Опашката на Валаби е тънка и с остър край. Валаби има остри нокти, които му помагат да се катери по скалите. Върху муцуната си Валаби има характерни петна. Обикновено Валаби стои, като се опира на задните си лапи и на опашката си.
Ушите на Валаби са големи и със заоблени краища. Цялото тяло, главата и опашката на Валаби са покрити с козина, която при различните разновидности е мека или твърда на пипане. Цветът на козината е различен в зависимост от разновидността на това животно. Така например мечешкото Валаби е с кафеникава или черна козина по гърба, а по корема е с бяла козина.
Задните крайници на Валаби са със силно развита мускулатура, което му помага да скача. В Австралия Валаби е известно като "сив пилот", защото е в състояние да преодолява големи разстояния с огромни скокове.
С какво се храни Валаби
Валаби е тревопасно животно и се храни с различни видове трева и листа на храсти и други видове растения. То е активно през деня и прекарва времето си в търсене на храна, тъй като е доста лакомо. Валаби се храни и с така наречената "кенгурова" трева, предпочитана от различните видове кенгура.
Валаби с удоволствие похапва различни видове папрат. Обикновено Валаби може да се види да пасе заедно с някое кенгуру, но по-едрото от него животно никога не го напада заради храната. Валаби предпочита само определени видове треви. Валаби се храни винаги на групи, за да се защити от нападения на хищници.
Обикновено Валаби се движи на групи от десетина животни. По време на хранене Валаби стои изправено и слага храната в устата си с помощта на предните си лапи. Валаби получава достатъчно течности от храната си, затова дори по време на най-голямата жега не търси вода, още повече, че край водата може да стане лесно жертва на някой хищник.
Размножаване на Валаби
Валаби достига полова зрялост към края на първата си година. Валаби живее около 20 години. Размножителният период на Валаби на практика е през цялата година, няма определен период, през който тези животни се чифтосват.
Мъжкарите се бият за благосклонността на женската и си нанасят доста тежки удари. Младите мъжкари нападат не само връстниците си, но и старите мъжкари, за да покажат, че повече от тях заслужават да се чифтосват с разгонените женски.
Освен това с битки младите мъжкари се опитват да извоюват по-високо положение в йерархията на стадото. Сблъсъците между мъжкарите се осъществяват в няколко рунда, тъй като обикновено по-старите съперници отказват да се предадат лесно.
Бременността на женското Валаби трае 36 дни, след което се ражда само едно малко. То е съвсем недоразвито, но въпреки че се ражда без козина и изключително миниатюрно, успява напълно само да стигне до торбата на майката, където живее около 8 месеца, за да развие напълно.
В торбата на майката има зърна, от които малкото суче много хранително мляко. След като стане на около година, малкото излиза от торбата, но поне още година и половина продължава да се движи навсякъде с майка си.
Когато почувства, че малкото е застрашено, майката издава съскащи звуци и дори напада хищници, без да се замисли за изхода от тази битка. Интересен факт е, че женското Валаби може да се чифтосва, докато малкото расте в торбата й. Така само няколко дни, след като от торбата излезе вече развитото малко, неговото място се заема от новородено Валаби.
Любопитни факти за Валаби
Интересен факт е, че малките на Валаби са известни с наименованието "джоуи", независимо как изглеждат родителите му и към каква разновидност на тези животни се отнасят.
Напоследък все по-популярно става Валаби да се отглежда като домашен любимец, тъй като тези животни много лесно може да бъдат опитомени, ако са още малки. Те са социални животни, така че не отстъпват на животни като кучета, котки, зайци, чинчили, че дори и алпака.
Да, Валаби се оказва от предпочитаните екзотични домашни любимци, наред с игуаните, змиите, гущерите, брадатите дракони.
За да се отглежда като домашен любимец, Валаби трябва да бъде в човешки дом още от най-ранна възраст. Валаби може да бъде отглеждан не само в естествената си среда, но и на други места по планетата. Валаби се приспособява към смяната на околната среда и по-лесно понася ниските температурите, отколкото жегата. Валаби излиза на открито само рано сутринта или късно вечер, когато слънцето вече е залязло.
Благодарение на създаването на специални резервати Валаби има шанс да възстанови популацията си.
