Miau.bg»Статии»Животински Свят»Диви Животни»Дива коза - всичко за чифтокопитното животно

Дива коза - всичко за чифтокопитното животно

Дива коза

Има живо същество, което може да бяга с огромна бързина по стръмните планински склонове и да превзема страховито надвесени над пропасти гладки скали във високите планински вериги. Това удивително животно е дивата коза.

Тя бяга с еднаква увереност по снега и върху леда, както и по ронещата се пръст. Изящно прескача пропастите и ловко се промушва през планинската растителност. Тя е истинският господар на планината, както орелът владее небесните висини.

И когато двамата господари се срещнат, често дивата коза се измъква невредима от страшните нокти на орела, защото планината е нейният дом и тя знае как да се пази в него.

Не на всеки се предоставя възможност да види на живо планинската царица, но затова пък може да научи как живее тя в своята среда.

Външен на дивата коза

Дивата коза с латинско наименование Rupicapra rupicapra, e бозайник от тревопасните, принадлежащ към разреда на Чифтокопитните и семейството на Кухорогите. Животните са обособени в отделен род, на Дивите кози, заедно с Пиринейската дива коза, която е тяхна сродница.

Какъв е външният вид на дивата коза? Това е сравнително едро животно, дълго до 135 сантиметра, високо в холката до 90 сантиметра и тежи до 50 килограма мъжкият екземпляр, а женската дива коза е до 42 килограма. Опашката е късичка, само 3-4 сантиметра. Съществуващият полов диморфизъм при козите е слабо изразен. Двата пола не се различават съществено на вид.

Тялото на дивата коза е покрито с къса козина. Тя се мени през сезоните. През лятото космите са къси и гладки и животното изглежда по-изящно и елегантно. През зимата косъмът е по-дълъг и изглежда по-грубо.

Какъв цвят е дивата коза? Цветовата палитра също се мени през сезоните. Лятната е бледо жълта, до светло кафява, с преминаваща през гърба тъмна лента и тъмни петна около очите. Зимата цветовете стават по-тъмни, движат се от черно до кафяво и шоколадово. От устата до очния ъгъл се забелязва ивица в тъмно кафяво.

Рогата на дивата коза са важна отличителна особеност. Те са черни и закривени назад като куки. Характерно за този атрибут е, че всяка година се образува по един нов пръстен на тях. Това помага да се определи възрастта на животното.

Опашката на животното в основата си е ръждиво сиво, а от долната страна и на върха е в черно.

Планинска коза

Дивата коза разбираемо прилича на своята роднина - домашната коза, но разликата се състои в по-дългите и здрави крака на свободно живеещата представителка на семейството. Освен това тя има и по-дълга шия, по-забележителни очи и по-малки и заострени накрая уши.

Рогата на женската коза и мъжкият, когото наричат пръч, имат V- образна форма, като при женската са наклонени под 90 градуса.

Козите са копитни животни, отдолу тази част от крака им е мека и това им помага при ходене по стръмни пътеки.

Дивите кози имат някои характерни физиологични особености. Имат остро обоняние и слух за сметка на слабото им зрение. През брачния период мъжките, известни като пръчове, отделят остра и неприятна миризма. Тя идва от жлези в основата на ушите им.

Продължителността на живот при дивата коза е от 18 до 25 години.

Разпространение на дивата коза

Съществуват 7 вида диви кози в световен мащаб. Те се срещат в Европа и в някои ограничени райони на Азия. Ареалът им се простира между 800 и 2500 метра надморска височина.

В нашата страна дивите кози са разпространени в планините: Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и в западната част на Родопите.

Най-голямата популация на диви кози на континента се намира в Алпите.

Начин на живот на дивата коза

Дивата коза населява високите и непристъпни върхове на планините и острите отвесни скали и чукари. Тъй като са стадни животни, начело на групата им стои обикновено най-големият и силен мъжки, който е водач и защитник на стадото. При всяка опасност, дори минимална, той издава остро изсвирване с уста, чука силно с копитото си и побягва по планинските склонове, увличайки стадото кози. Така животните се пазят от своите врагове. Към тях спадат вълци, орли, мечки, лисици и рисове, както и хората с пушки.

Дивите кози се придвижват на ход или със скокове, за да прескочат пропастите в планината. Макар че са копитни животни, те никога не се движат в галоп или тръст, като конете например. Но пък нито едно друго чифтокопитно не може да се движи толкова ловко и с такава скорост по стръмни места.

Тъй като на дивите кози им е необходима отлична видимост, за да се движат в толкова тежка обстановка, те се прибират през нощта в заслони, където прекарват докато се зазори. Тогава излизат, за да пасат до обед, а после се прибират на сянка, за да почиват. Предпочитат по обяд да намерят високо място, откъдето добре се наблюдава за опасност, докато преживят тревата. В късния следобед отново отиват на паша.

През зимата търсенето на храна за козите е целодневно заради по-трудните условия. Заседналият начин на живот се определя от трудните условия във високите части на планините, обитавани от този вид.

При придвижване обикновено женските се събират на малки групички, заедно с малките, а мъжкарите ходят сами.

Дива коза пасе

Размножаване на дивата коза

Полова зрялост при дивата коза настъпва на 2, 5 години при женската и на 3, 5-4 години при мъжкия. По време на размножителния период дивите кози някаква територия и я маркират със секрет от жлеза, в основата на рогата. Те често трият рогата си в някое дърво, особено ако се появи претендент. Мъжките се бият за правото да се чифтосват, като в дивата природа тези боеве рядко завършват трагично, но в плен това може да се случи поради ограниченото пространство.

Понякога пръчовете се бият с родствените им алпийски козирози и тогава мъжкият на дивата коза има опасност да пострада, защото техника на боевете на двете разновидности на козите е различна. Алпийският козирог атакува като се вдига на задните си крака и удря с челото, а пръчът се опитва да мушка с рогата в корема на своя съперник или на друго малко защитено място.

Бременността при дивите кози продължава 25 до 27 седмици. Раждането на едно малко е обикновеният случай, по-рядко се раждат близнаци. Женската обикновено се отделя от стадото като наближи време за раждане и избира за целта някое скрито местенце, сред боровете. Малките диви кози се изправят почти веднага след раждането и се движат сами. Майката кърми малкото около 6 месеца, но още преди да бъдат отбити, те вече разнообразяват млякото с растителната храна на възрастните.

Хранене на дивата коза

Дивата коза е преживно животно, което разчита изцяло на растителната храна. Сочните млади листа и пъпките на дърветата и храстите, както и свежата трева, са обичайната храна на дивата коза през топлите сезони в изобилието на растителност.

През зимата дивите кози проявяват изобретателност.Те изравят корените на растенията, като копаят с копитата си. Мъхът, лишеите и замръзнали пъпки също са част от хранителния ресурс.

Няколко интересни факта за дивата коза

През ХVІІ век за диви кози в източните части на Стара планина споменава полския пътешественик Твардовски.

Дивата коза е роднина на антилопата. Затова често ги наричат планински газели. От гледна точка на науката това е правилно.

Броят на тези чифтокопитни животни значително е намалял най-вече заради бракониерите, затова дивата коза е защитена от закона.

Ако тази статия ви е вдъхновила да си вземете домашния роднина на дивата коза, вижте нашите обяви и цени за кози.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest