Алпийският козирог е един от най-известните видове диви козли, които могат да се срещнат в дивата природа. Алпийският козирог, наричан още алпийски козел, е близък роднина на няколко други вида козирози, които обитават различни места на планетата.
Произход на алпийския козирог
Алпийският козирог се появява на планетата ни преди повече от 10 милиона години. Това интересно животно се е срещало само в Алпите, на височина около 3000 метра. За голямо съжаление обаче огромните рога на представителите на този уникален вид привличали много любители на трофеи. В Древността и през Средновековието алпийският козирог, наричан още ибекс, се смятал за животно, което може да излекува всяка болест. Затова рогата, козината и дори екскрементите на алпийския козирог се използвали от различни знахари за приготвяне на специални еликсири за изцеляване от болести.
В началото на XIX век алпийският козирог бил застрашен от пълно изчезване. По това време в Алпите имало не повече от сто представители на вида, които живеели предимно в италианския Гран Парадизо. Биологът Аберт Гиртанер успял да убеди властите да опазват последните алпийски козирози. Кралското семейство на Италия се почувствало притеснено, че ще се изгуби такова красиво животно, и крал Виктор Емануил II издал заповед тези животни да се пазят от убиване и да се събират в резерват.
След това алпийският козирог станал обитател на гори в Германия, Италия и Франция, където започнал да се разпространява с голяма скорост. За кратък период от време броят на тези ценни животни надхвърлил 40 000 индивида. Така бил спасен този красив животински вид. Всички съвременни представители на вида алпийски козирог произлизат от онези 100 броя, които били спасени с кралски указ.
Интересен факт е, че въпреки че Швейцария искала да закупи ибекси за горите си, Виктор Емануил II не разрешил това. Първите животни от този вид били изнесени в Швейцария контрабандно през 1906 година. От 1977 година е разрешен контролираният отстрел на алпийски козирог. В България са пристигнали няколко бройки от Швейцария в началото на миналия век и са се размножавали успешно, но от тях е останала малка част заради бракониери.
Как изглежда алпийският козирог
Алпийски козирог е красиво животно с величествена стойка. Мъжкарите са високи до 160 сантиметра и тежат до 100-120 килограма, женските са високи до 120 сантиметра, и тъй като костната им система е по-лека, тежат до 40-50 килограма. Мъжкарите са по-красиви, тъй като имат огромни рога, които са красиво извити назад.
Те са дълги до 1 метър, но се срещат и екземпляри, които имат рога, дълги метър и половина. Женските алпийски козирози имат съвсем мънички рогца. Козината на алпийския козирог е сива през зимата, а през лятото мъжкарите стават кафяви, а женските - червеникави. Освен рогата за алпийските козирози е характерна и специфичната брадичка, оформена от сноп косми под долната им устна. Такава брадичка имат не само мъжкарите, но също така и женските представители на вида.
С какво се храни алпийският козирог
Алпийският козирог се храни с различни части на растенията. В менюто му влизат различни видове храсти, листа от дървета, дървесна кора, корени, мъх. Той пасе предимно по-късно вечер или по изгрев слънце.
През останалото време ибексите предпочитат да стоят някъде на сянка. Интересен факт е, че понякога, за да си набави свежа дървесна кора или млади листа, алпийският козирог се катери по дърветата с лекотата на котка и застава върху доста крехки на пръв поглед клони, като се опитва да достигне до най-крехките листенца.
През зимата липсата на свежи растения високо в планината кара алпийският козирог да се спусне към поляните, които са разположени в основата на планините. Тогава това красиво животно е най-застрашено от хищници. Интересен факт е, че докато стадото алпийски козирози се храни, винаги има един пазач, който не прави нищо друго, освен да се оглежда за опасни нападатели и да предупреди при нужда останалите.
Размножаване на алпийския козирог
Любовният период на алпийски козирог е през студените месеци - декември и януари. Мъжкарите се бият за женските и този, който победи, опложда цялото стадо. В битките мъжкарите си нанасят много сериозни травми. Гледката на два мъжки алпийски козирози, които се бият на ръба на скала, е незабравима.
Мъжкарят стои със стадото през зимата, но през пролетта го напуска, а през май или юни се раждат малките. Женският алпийски козирог ражда едно или две малки. Малкото козле остава с майка си около една година, а след това се присъединява към другите малки, с които образуват групи. Това обаче важи само за мъжките млади алпийски козирози, женските остават в стадото заедно с майките си.
Любопитни факти за алпийския козирог
Алпийският козирог се катери на голяма височина с учудваща лекота и без никакъв страх. Той превзема лесно и бързо непристъпни отвесни скали и се движи без притеснение по ръба им. Строежът на тялото на алпийския козирог не му позволява да се придвижва с голяма скорост на равни открити пространства. Когато алпийският козирог се почувства застрашен, той се изкачва много бързо върху най-близката скала и става непристъпен за всеки хищник.
Малките алпийски козирози се катерят смело по скалите няколко часа след раждането си. Въпреки това обаче те остават с майка си и малко след като спрат да се хранят с млякото й, защото научават полезни навици от общуването си с нея. Алпийският козирог не се страхува от височините и с лекота прескача на големи разстояния от един отвесен ръб на скала до друг, като много рядко се случва някое от тези красиви животни да падне.
Това може да стане само ако алпийският козирог вече е твърде стар, за да успява да преодолява големи разстояния със скок.
Когато роди малкото си, женският алпийски козирог го оставя високо на скалите, за да не може да бъде достигнато от хищници. Когато малкото позаякне, му се налага да извърши много труден преход надолу по отвесните скали заедно с майка си. Почти никога не се случва малките да страдат от счупвания, макар че често по време на слизането си надолу те буквално летят към земята.
