Ловните кучета представляват една много голяма група, наречена още гончета. Всяка порода в тази група е предназначена за лов, но това е най-общо казано.
Различните породи изпълняват точно определена роля по време на лова. Някои преследват дивеча и го нападат, други само го откриват и задържат до идването на ловеца, а някои са следотърсачи, които вярват по следата на ранено животно, следвайки мириса на кръвта.
Такова куче е Алпийският дахсбрак, наречен още Алпийско дакелово куче. То е интересна и не толкова древна порода гончета, с произход Австрия. У нас е слабо познато и съществуват само отделни екземпляри, заради което предизвиква любопитство и интерес у любителите на ловни кучета.
История на Алпийски дахсбрак
Кучето в Алпийски дахсбрак в родината си - Австрия, е познато с наименованието Alpenlandische Dachsbracke и е от типа на гончетата. Това е безпроблемно работещо куче, високопроизводително, пъргаво и бързо. Целта на създаването му е да преследва ранени елени, глигани, зайци и лисици и то е специализирано точно в тази част от лова. Може да проследи дори студена диря.
Историята на този тип кучета е по-стара. Още през ХVІІ и ХVІІІ век ловните кучета, които са предци на дахсбрака, са били използвани при лов. Те са били сходни на външен вид с днешното гонче.
Пред ХІХ век в някои швейцарски кантони, както и в баварските и австрийските Алпи вече са съществували многобройни видове алпийски дакелови кучета, различаващи се значително на външен вид. В края на ХІХ век породата е вече съсредоточена в Рудните планини. Един от предците им вероятно е било келтското гонче от Лион.
През 1896 година в Мюнхен е създаден клуб на алпийския дакел, който се заема със задачата да създаде стандарт на породата. След като клубът е разпуснат 12 години по-късно, в Австрия се създава друг клуб, който се заема с отговорността да развъжда Алпийски дахсбрак и да поддържа здравето и работата на породата. През 1975 година породата е призната от международната асоциация на кинолозите.
Алпийски дахсбрак се числи към породата на средните по размер кучета. Външно прилича твърде много на дакел, затова се нарича и дакелово куче.
Козината на Алпийския дахсбрак му е гъста, къса и гладка, с подкосъм, само на врата и опашката е по-дълга и пухкава. В цветово отношение също се доближава до дакел. Козината му е червеникава, червено - черна, рижава и кафява, до почти черна.
Мъжките са малко по-едри от женските. Високи са съответно 34 и 42 сантиметра и тежат 15 до 18 килограма.
Кучето има здраво и силно тяло, с добре развита мускулатура. Гърбът на кучето удължен, прав, а гърдите му са широки. Предните му крака са сравнително къси по отношение на тялото и когато се гледат отзад, са прави и силни. Задните крака са мускулести, много подвижни. Лапите му са силни, кръгли, с черни нокти.
Главата му има куполовидна форма, устните му са черно пигментирани, добре затворени, умерено закръглени. Захапката е тип ножица, с 42 зъба, очите са кръгли, тъмнокафяви. Ушите на кучето са средно дълги, добре закръглени и увиснали, със заоблен връх.
Опашката на кучето е висока, носи я умерено висяща. Тя е силна в корена, с по-дълъг косъм, отколкото има по тялото и стига да земята.
Характер и Алпийски дахсбрак
Тази четириноги имат безстрашен характер и са много интелигентни кучета. То може самостоятелно да преценява ситуацията и понякога да взима само решения. За разлика от големите породи кучета, то по-бързо стига до ранения дивеч, смело го обгражда и лае. Това е единствената порода ловни кучета, които са подходящи както за преследване на копитен дивеч, така и на зайци и лисици през цялата година. Няма друга толкова удобна проследяваща целогодишна порода за ловци.
С поведението си, когато не е на лов, то е приятен спътник на човека, защото е много лоялно към стопанина си. То е спокойно и балансирано животно и затова е подходящо и за семейства с деца. Все пак тази порода не е подходяща като чисто семейно куче, независимо от своята любезност и лоялност. Това е типично горско и ливадно куче, което няма много общо с града. Новите миризми и срещи с животни в гората го поддържат физически и психически заето, а градският живот не може да му ги осигури.
Поради своята смелост и бдителност, Алпийски дахсбрак не става за пазач, но това не бива да бъде единствената му задача. Малката порода се нуждае също от последователен и решителен стопанин, тъй като е склонно към независимост и емпатията и дружелюбността на стопанина ще бъдат лесно спечелени.
Обучение на Алпийски дахсбрак
При обучението на Алпийски дахсбрак трябва да се държи сметка за това, че ежедневните игри за търсене и проследяване не могат да заменят нуждата му от истинска работа. Мястото, където се чувства най-добре са гората и компанията на ловците. Затова подготовката му трябва да бъде насочена изцяло към работата му. Тя е нужно да бъде предшествана от социализация на малкото куче, която започва в първите седмици от живота му. При обучението дакеловото куче трябва да получава задачи, които го предизвикват всеки ден. Това го оформя като балансирано и удовлетворено животно.
Грижи за Алпийски дахсбрак
Тъй като е основно сред природата, това куче е издръжливо, нечувствително към времето и не се нуждае от особени грижи. Четкането на кучешката козина обаче трябва да се преви редовно, за да се запази гъстият подкосъм. След лов е нужно да бъде преглеждано за кучешки паразити и наранявания. Ноктите е добре да се подрязват редовно, тъй като се износват бързо. Почистването на очите и ушите е както при всички други кучета.
Хранене на Алпийски дахсбрак
Тази порода не изисква специално хранене. Консервирана или домашна храна за кучето - това е избор на стопанина, който трябва само да следи животното да получава всички необходими хранителни вещества.
Заболявания при Алпийски дахсбрак
Породата е с много добър здравен статус. Кучето почти не боледува, не са известни и наследствени заболявания при Алпийски дахсбрак. Ако бъде хранено и отглеждано правилно, продължителността на живота му е 12-14 години.
Някои факти за Алпийски дахсбрак
Развъдните асоциации обикновено дават тези кученца само на активни ловци, които могат да гарантират, че ще ги отглеждат подходящо чрез лов на ловното поле.
Това куче в миналото е било любимо на немската аристокрация. В края на ХІХ век точно такава порода кучета са придружавали принц Рудолф Хабсбург на ловните му експедиции до Египет и Турция.
Международната асоциация по кинология поставя породата наред с баварската планинска хрътка и хановерския кръвоследник в секция кръвоследници.
Единственият голям англоговорящ клуб, признал породата, е Британският киноложки клуб. Той ги отнася към гончетата.
Дакеловото куче, произхождащо и действащо в Алпите, има своите почитатели сред ловни клубове и киноложки регистри, базирани в интернет. Те също са сред официалните центрове, които признават породата и я подреждат сред ловните кучета.
Това куче е ценно със способността си да работи на неравен терен и на голяма надморска височина.
